Мечта ми е под слънчевата крина,

под купола на тези небеса

през идната настъпила година

да ни споходят много чудеса.

Над Дъбовик и над света надвесен,

на раменете с ангелски крила,

Иван Георгиев да подхване песен

за Добруджа, за нейните поля.

По песни краят ни е чорбаджийски.

Таланти много, ярки по боя.

Калинка Вълчева и Дурмушлийска…

Не стига място да ги изброя.

Сред златния гердан от едри хлябове,

сред звънки чучулигови ята

до Йовков да приседне Дора Габе.

Да ваят, да даряват красота.

Встрани – вглъбен, да крачи пряко дните

следовникът Ивайло Петров.

Издигнал ярка клада във душите

със новата си „Нонкина любов”.

От Тошево да дойде Атанасов,

да влезе в Добрич като у дома.

Да викне „Сара” – силно, медногласо,

да омагьоса хора и земя.

Иван да ни споходи във нощта

със истината, със оная жажда:

„На майката е нужна самота,

когато ражда!”

А Драгни Драгнев да напълни стомна

с метафорен, с лиричен еликсир.

На всички да разлее. Да напомни

отново, че е цял във тази шир.

Творци сегашни и творци предишни,

израснали във тая равнина,

добро садете, белоцветни вишни.

Разхвърляйте духовни семена.

Не спускайте клепач за миг, не спете.

Бъдете кораб с опнати платна.

Нощта новогодишна превърнете

от житен стрък във сноп от светлина!