Веднага след полунощ на 31 декември започва друг
празник - Сурваки, Нова година. В първите нейни часове празнуват именниците
Васил, Василка. Празникът се отличава с богата обредност. Това е денят на
зимното слънцестоене. Обичаите, които се изпълняват, са обредна трапеза,
сурвакане, маскирани дружини и ладуване.
Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна
Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На масата се нареждат пита,
свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и още топла се слага на масата.
След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо
питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче, по реда на възрастта им.
Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взема падналото се пред
него парче. Останалата част от баницата се пази "за Богородица".
Свинската глава е второто ястие тази вечер. На
Васильовден е единственият случай, когато свинско месо се принася и кади, на
нито един друг празник това не се прави. След вечеря трохите от масата се
събират и се хвърлят в огъня, като се нарича: "Хайде да се ражда: вино,
жито, коприна, тютюн и пр." Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки
през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако
ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой
кихне на трапезата, това се приема за добър знак и на кихналия се нарича
първото родило се животно през годината. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка
пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои краища на
страната от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол
на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват:
ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е,
времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата,
недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешникът с пепелта от предишната
коледна вечеря се запазват.
Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той
започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10-12-годишна възраст. Те се
събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя
дом. Сурвакарите удрят с дрянова сурвачка всеки от семейството, като започват
от най-възрастния, и честитят:
"Сурва, сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо - здраво догодина,
Догодина, до амина."
Домакините даряват сурвакарчетата с кравайчета и
плодове.
Друг обичай, който се изпълнява на този ден, е
ладуването. Моми топят пръстени в менче с вода, като така гадаят за кого ще се
оженят. В първия ден на новата година православната църква чества св. Василий
Велики. НДТ