Ако парламентарните избори биха били проведени днес, в Народното събрание биха влезли пет партии: БСП, ГЕРБ, ДПС, България без цензура /плюс ВМРО и ЗНС/ и Реформаторският блок, сочи изследване на Института за модерна политика.

Почти половината българи – 48,6%, смятат, че в момента България се нуждае от предсрочни парламентарни избори. Малко повече от една четвърт – 26,9% не одобряват предсрочния вот, докато 24,5% от анкетираните не могат да преценят кое е вярното решение за страната в настоящата политическа ситуация.

Това сочат данните от изследване на Института за модерна политика, направено в периода 12-17 декември 2013 година. Реализирана е национална извадка, чрез стандартизирано интервю "лице в лице", проведено с 987 респонденти.

Въпросът за произвеждането на предсрочни парламентарни избори съпътства работата на правителството практически от първия ден на мандата на действащото Народно събрание. Остротата, с която този въпрос се поставя от опозиционните политически и обществени среди, произтича както от създадената в резултат от последните избори патова парламентарна конфигурация, така и от натрупаното недоволство и протестната вълна, предизвикани от действията на управляващите в началото на мандата.

Настоящето изследване провери обществените нагласи както по отношение на самата необходимост от предсрочни избори, така и по отношение на времето, в което евентуално да се произведе предсрочен вот според вижданията на анкетираните. Мнението на респондентите, които подкрепят идеята за предсрочен парламентарен вот, се разделя по въпроса за тяхното евентуално насрочване. За незабавни предсрочни избори се произнасят 24,3% от анкетираните. Докато 23% смятат, че те трябва да се проведат едновременно с изборите за евродепутати през май догодина. Значително по-малък брой от анкетираните смятат, че предсрочни парламентарни избори трябва да се проведат през есента на 2014 г. – 3,2%. Почти една трета не могат да преценят кога е подходящият момент за предсрочни избори – 32,4%.

Общо 57,3% от респондентите декларират готовност да отидат до урните, ако изборите се провеждаха към момента на настоящето проучване. Всеки пети (20,7%) твърдо не би гласувал, а 22,1 заявяват, че не са решили дали да упражнят правото си на вот.

Декемврийското проучване на социологическия екип на Института за модерна политика регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. БСП получава подкрепата на 21,2% от общия брой на респондентите, а ГЕРБ 21.0%. Разликата от 0.2% обаче е пренебрежимо малка и на практика потвърждава изравнените позиции на двете политически сили, регистрирани и в предходното ни проучване от ноември. Въпреки сътресенията в ГЕРБ, свързани с напускането на депутати от парламентарната група, и натискът, който антиправителствените протести продължават да оказват върху управляващите, данните от това изследване дават основание да потвърдим оценката си, че на този етап не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Те са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, имат потенциал да преодолеят 4-процентната избирателна бариера, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са публично заявеният политически съюз на движението на Николай Бареков "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз и Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.).

Движението на Бареков, заедно с ВМРО и Земеделския съюз, получава подкрепата на 5% от общия брой на респондентите. Тествани поотделно, движението на Бареков получава 3,5% (което сочи потенциал и за самостоятелно влизане в парламента), а ВМРО 1,3%. Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.) регистрира 4,8% от общия брой на респондентите. В предходното изследване двете политически конфигурации - "България без цензура"-ВМРО-ЗНС и Реформаторски блок - бяха с разменени позиции. Хипотезата за известното изоставане на Реформаторския блок, съгласно данните от м. декември е, че влияние върху декларираната подкрепа за Реформаторския блок оказват разцепленията, свързани с напускането на партия "Зелените" (която в настоящото изследване регистрира самостоятелна подкрепа от 0,8%) и партията "Синьо единство". Друг фактор, който вероятно оказва влияние в тази посока, е трансформирането на Реформаторския блок от гражданска платформа в традиционна партийна коалиция.

ДПС регистрира подкрепа от 4,8% от общия брой на респондентите. Паритет се регистрира между двете националистически партии – "Атака" и НФСБ, които получават подкрепата на по 1,9% от общия брой на респондентите.

От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа (в процент от общия брой на респондентите) за непартийното Движение "Модерна България" – 1.0%, партията на Светльо Витков "Глас народен" – 1.0%, партия "Зелените" – 0,8%.