ВАРВАРИ ЗА ЗАТВОР: ОБРУГАХА И ПАМЕТНИКА НА МАЙКАТА НА СКОБЕЛЕВ
2013-12-29 @ 19:32 EET
Времето заличава истории, разтърсили някога
хората. Така стана и с паметника на Скобелева майка, разположен на
източния вход на Пловдив в подстъпите към магистралата, предаде
кореспондентът на БГНЕС в града под тепетата. Днес районът, наречен Скобелева майка, за съжаление се свързва най-вече с жриците на любовта от близкото Столипиново.
Скулптурата на Олга Скобелева е с разбит нос, наоколо има купища
боклуци. Много малко хора и от пловдивчани вече знаят чий е този
паметник, да не говорим пък за преминаващите оттук българи от другаде. А
историята е значима както за града, така и за България.
Олга Николаевна Скобелева е съпруга на генерал Дмитрий Скобелев и майка
на Белия генерал Михаил Скобелев. Идва в България през 1877 г. вече като
вдовица, за да помага на сина си. Тя началник на лазаретите по време на
Руско-турската освободителна война, а след края й се заема с
благотворителна дейност. На практика тя е първият ръководител на
българското дружество на Червения кръст. Олга Скобелева създава в
Пловдив приют за сираците от Априлското въстание и Руско-турската война и
дава покрив, храна и грижи на 250 български деца. Сиропиталища и
училища Олга Скобелева организира и в други селища, а освен това тя
работи и за откриване и уреждане на болници и в двете тогавашни
български държави - Княжество България и Източна Румелия. През 1879 г.
тя става заедно с граф Игнатиев инициатор за събиране на средства от
руския народ за изграждането на храм паметника над с. Шипка. Има
намерение да основе образцово селскостопанско училище в Източна Румелия,
да построи църква в памет на съпруга си - генерал Дмитрий Скобелев.
Омъжена съвсем млада, Олга Скобелева е била винаги съпричастна с
проблемите на обикновените хора, свидетелстват исторически извори,
позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с решителен
характер, тя е била ярка фигура в средите на руската аристокрация.
На 6 юли 1880 година Олга Скобелева тръгва с файтон към Чирпан, за да
занесе там парите за основаването на нов приют за сираци. Придружава я
прислужницата й рускиня, а освен файтонджията с тях е пътувал и
вестовой. Повече охрана не й е била нужна, смятала генералшата.
Предпочела е да тръгне късно, за да избегне жегата. Извън града, на
мястото, където днес е паметникът, файтонът е застигнат от няколко
конници. Те стреляли по пътниците, после съсекли със саби двете жени. По
една случайност вестовоят оцелял от нападението и от него станала ясна
истината за жестокото убийство. Ръка върху благодетелката вдигнал не кой
да е, а капитан Узатис, офицер от руската армия, ординарец на генерал
Михаил Скобелев по време на войната. Черкезин по националност, той бил в
най-близкото обкръжение на Олга Скобелева. След войната започнал строеж
на мелница в Дермендере, днешното село Първенец. Той лично помагал на
Олга Скобелева да сложи рублите, които носи, в големи дамаджани.
По дирите на убиеца веднага тръгва Учебният ескадрон под ръководството
на подпоручик Кирил Ботев, брат на поета – революционер. След като
войниците не откриват капитан Узатис в пловдивската му къща, се отправят
към Дермендере и обкръжават селото. Той е там, вече успял да зазида
рублите в строежа на мелницата си. Когато опитват да го задържат, той се
застрелва.
Тялото на Олга Скобелева е пренесено в Русия и погребано в двора на църквата в семейното и имение. Тя умира на 57 години.
На лобното място е издигнат паметник. По късно, през 1965 година, е
построена беседка със скулптурна композиция. Името й в Пловдив носи един
от трите дома за деца без родителски грижи.