Две експертизи - от Националната библиотека и Районния исторически музей в Шумен, доказват автентичността му. "Раковски го е писал през май 1886 г. в Одеса, когато вече е бил болен. Това е лебедовата му песен, вид завещание към поколенията, писано в типичния му стил - смесица от френски изрази, русизми и котленско наречие", обясни Раев при представянето на книгата. По негова воля оригиналът ще се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Ръкописът е първото лично признание на Раковски, че е масон. Първата му част от 47 страници, е озаглавена: "Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина". В нея Раковски излага вижданията си за масонството като извор на светлина и добруване на човечеството и определя масона като "человек напълно освободен, зависещ само от съвестта си". Разсъждава и върху лозунга на XIX век: "Свобода, равенство, братство", като отчита, че пред закона всички трябва да са равни, но не може да са равни работливият и мързеливият.

"Досегашните изследователи на Раковски предполагаха, че той е бил член на ложи в Италия, Гърция, Австро-Унгария и Румъния. Има съвсем пресни доказателства, че в тайната на масонството е посветен в Италия от съратника на Гарибалди - Джузепе Мацини", сподели Раев.

Втората част на ръкописа е 3-странично есе "Ценностите на живота. В него Раковски обяснява причината за несполуките на народа с липсата на вяра за успех. Посланието е актуално и днес, категоричен бе Раев. Две от общо 1000-ата копия от фототипната книжка той ще подари на президента Росен Плевнелиев и на историка проф. Божидар Димитров.

"Чух за изданието. Досега само се говореше, че Раковски е бил масон, но нямахме доказателства", коментира пред "Труд" историкът.

Авторът на "Горски пътник" развива тезата си, че масонът е "человек напълно освободен, зависещ само от съвестта си" и че идеята на франкмасонството е "началото на един всемирен морал, приемлив за всички народности и при всички условия".

Раковски засяга и социалното неравенство, като призовава към хуманност, просвещение, истинност и справедливост. Както и на всеки друг герой от онова време, преследването и трупането на богатство като самоцел му е противно.

Ролята на масонското движение като носител на прогрес в международен аспект той вижда и определя като стриктно изолирана от религиозната и политическа дейност.

Друга важна подробност в ръкописа е дефинирането на масона като "търпим по отношение на мненията и действащ в съгласие с братята си". От текста струи идеализмът на патриарха на освободителното движение в България, последван от Левски, Ботев и всички свои ученици.  http://www.trud.bg