Посещението на Плевнелиев в Китай от икономическа гледна точка е провал. Бизнесът за 60 милиона (колкото споменаваха) вероятно ще се окаже за не повече от 10, колкото е оборотът на малка китайска фабрика за чорапи. Възможностите, които предлагаше втората в света икономика, бяха пропилени. Ще трябва да чакаме вероятно още 15 години, за да ни се представи нов такъв случай.

Подобни посещения не трябва да бъдат воаяж за кеф и разтуха, а упорита, напрегната, уморителна работа за налагане на българските икономически интереси. За да имат успех, те трябва да се подготвят старателно поне 3-4 месеца. Да бъдат идентифицирани и поканени на среща всички потенциални износители към съответната държава, всички бизнесмени, които имат интереси и планове да работят с нея. Трябва преди това посолствата и търговските представители да са изпратили анализи къде може да са нашите пазарни ниши, какво е търсенето, кои са конкурентите, кои са обектите, с които българските фирми могат да се захванат.

След това фирмите да се срещнат с президента и да му представят проектите си. В повечето държави, с които можем да развиваме бизнес, центърът на политическата власт държи и икономическите лостове. Това може да е крал, генерален секретар или министър-председател - от него зависи дали да отвори пазара, да даде обект или концесия. Затова и посещенията на такова равнище имат огромно значение за бизнеса. Ненапразно президентите на САЩ, Русия и Франция, премиерите на Великобритания и Италия, канцлерът на Германия и т.н. пътуват с бизнесмени и натискат отсрещната страна да им дава поръчки. Нашите такива грижи нямат. Ходил съм много пъти с президенти, премиери и министри в чужбина и поради никаквата подготовка съществени икономически резултати не е имало. Когато видях, че е безполезно, спрях да приемам поканите.

Плевнелиев допусна още гафове. Тук се разбра, че той ще ходи в Китай, не от президентството ни, а от агенция Синхуа. Оказа е, че посещението е държано в тайна, защото някои бизнес среди са поканени, други са пренебрегнати. Не съм безпристрастен в отношението си към бизнес организациите, все пак аз съм създал най-мощната сред тях - СРБ, днес КРИБ, но все пак откритото Ӝ фаворизиране за сметка на БТПП, БСК, Съюз „Произведено в България“ и т.н. е неприемливо. Стоянов или Първанов не биха постъпили така.

Освен подкрепа за навлизането на нашите фирми в Китай Плевнелиев трябваше да поработи за проекти, които да се развиват в следващите 15-20 г. Той можеше да разговаря и за китайски заем, с който да рефинансираме заемите към западните банки. Китай има резерви от над 3 трилиона долара и може да отпусне държавен заем с по-малко от 2% лихва, докато ние сега вземаме заеми с 4,6%. Изчислете колко икономия за държавата би донесла една такава операция.
--------------------

*Авторът е основател на Съюза на работодателите в България


(в. Преса, печатно издание, брой 19 (725 от 20 януари 2014)