Резултатите от настоящото проучване представляват моментна снимка на социалните и политическите нагласи в обществото ни. Както често се случваше през последните месеци, по време на самото проучване възникна събитие, което промени обстановката. Става дума за решението на лидерите на движение АБВ да се явят с отделна листа на предстоящите избори за Европейски парламент.

Това обстоятелство ги поставя като самостоятелен субект на политическата сцена. За последствията от този ход ще можем да говорим поне след около месец, когато оценката за тази инициатива бъде изградена. Тъй като въпросът, с който регистрираме електоралните нагласи, е открит, тоест имената на партиите, за които биха гласували интервюираните, не са предварително фиксирани, и в настоящото изследване установихме евентуалната подкрепа за новия политически играч. На самия старт формацията на Георги Първанов може да разчита на около половин процент от гласовете, което на база национална представителна извадка представлява между 25 и 30 хиляди гласа. Дали тази основа ще се разширява или свива, ще ни покаже близкото бъдеще.

Най-значимият факт, който регистрирахме, е относителният паритет между БСП и ГЕРБ. В края на ноември и началото на декември 2013 г. разликата беше около 5%, сега тя се е свела до малко над 1%. Одобрението на БСП е с 2,4% по-високо от това на ГЕРБ, което говори за по-голям потенциал. Тези стойности обаче показват, че в началото на предизборната кампания за евровота не можем да говорим за значителен превес на някоя от водещите политически сили.

Възможните обяснения
са две. Първото: в края на ноември 2013-а се изясни, че усилията на протестиращите за незабавна оставка на кабинета няма да доведат до успешен завършек. Като основен мотиватор на това искане в обществото се припознаваше ГЕРБ и автоматично неуспехът се пренасяше върху образа на тази формация. Колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед, заглъхването на протестите води до стабилизиране на електоралната подкрепа за ГЕРБ. Просто широки обществени кръгове вече не одобряват случващото се на жълтите павета в столицата. Второто обяснение е пикът на зимния сезон. Меката зима донякъде облекчава сметките за отопление, но не намалява разходите за сезонните празници. Изтънелият портфейл на българина изглежда още по-тънък, а това неминуемо се отразява върху отношението към управляващите.

Правителството, макар и в много тежка ситуация, успя да намери сполучливи ходове и да вземе първоначалния си изпит. От друга страна, ГЕРБ оцеля след загубата на изпълнителната власт. Протестната вълна срещу статуквото на първо място фокусираше тяхното управление. Имаше моменти, когато изглеждаше, че спорът за дясното политическо пространство може да бъде решен в полза на реформаторите. Сега вече е ясно, че основна сила вдясно остава партията, оглавявана от Бойко Борисов. Този факт обуславя продължаването на острото противопоставяне между лявата и дясната страна на политическата сцена. В непосредствено бъдеще разделението отново ще бъде основна характеристика на обществения живот. Ситуацията ще се възпроизвежда не защото това е желанието на водещите политически субекти, а защото такива са нагласите на хората. Отношението към резултатите от прехода разделя обществото на две големи групи. Всички сме недоволни от състоянието на страната ни, но едни са се приспособили по-добре към тежката ситуация и виждат светлина в тунела, други се чувстват декласирани и търсят нов шанс или по-скоро реванш, дори и неясно какъв. При тези дадености алтернативата е затворена между БСП и ГЕРБ.

В момента съществува добра органична връзка между ръководството на БСП, актива и електоралната й маса. Изборната подкрепа, както показват данните от проучването, значително надвишава резултата на БСП от последните парламентарни избори. Заявката на движение АБВ за излизане със самостоятелна листа е откъсване на част от елита на партията в нов самостоятелен политически субект. Този елит ще се опита да привлече и част от електоралното тяло на партията майка. Моментът, избран от бившия президент Георги Първанов за тази политическа инициатива, обаче е много неподходящ.

Вероятно раздялата е била неизбежна

В стратегически план изглежда, че разделението е най-чистият вариант и за двете страни. В краткосрочен план обаче би могло да се очаква, че сред социалистите ще се задейства рефлексът за самосъхранение и щетите за БСП от тази нова битка ще бъдат минимизирани.

Проблемите в ГЕРБ изглеждат още по-сериозни. За да може партията на Бойко Борисов да разчита на изборни победи, тя трябва преди всичко да се реформира. Необходими са както персонални, така и принципни промени в програмата и политиката. За ръководния екип в лицето на Дянков, Фидосова и Цветанов би трябвало да се говори само в минало време. А фактически още не е така. Явно технократският кръг, подкрепян и от президента Плевнелиев, не успява да се наложи и да изгради нова визия и нов политически курс. Както е известно, последната дума в ГЕРБ принадлежи на лидера й. От него зависи и начинът, по който ще бъде изграден балансът между очерталите се течения. На този етап обаче партията на Борисов още е в изолация и не е желан партньор от нито един от другите значими политически субекти.

При тази силна поляризация нишите за останалите политически проекти са доста обрани. ДПС има запазена територия, а когато достигне до властта, партията чувствително повишава и своята електорална тежест. Националистическата тенденция се развива като антипод на партията, водена от Лютви Местан. Промяната е, че монополът на „Атака“ остана в миналото.

Има три утвърдени субекта, между които се разпределят поддръжниците на тези идеи. Отнесени към по-широка аудитория, най-одобрявано е поведението на ВМРО-БНД. Партията на Красимир Каракачанов се възприема като най-цивилизована в контекста на европейската принадлежност на България. За войводите се отварят и възможности за участие в коалиции. В тясната рамка на национализма „Атака“ и НФСБ имат по-голяма подкрепа, която, разпределена между тях, оставя и двете под прага за Европарламента. При нови парламентарни избори статуквото от сегашния парламент ще бъде запазено. Промяната може да дойде от двата нови проекта, които привличат достатъчно подкрепа за преминаване на изборните бариери - Реформаторския блок (РБ) и „България без цензура“ (ББЦ). Реформаторите стабилизират своята позиция. С отслабването на протестите позицията на реформаторите стана по-забележима и чуваемостта за техните послания се увеличи. Разбира се, при консолидирането на техния политически облик все още има съществени проблеми. Форматът на блока също трябва да се развива в движение, което крие опасности от нежелани ефекти.

На другата писта сме свидетели на трансформацията на един утвърден журналист в успешен политик. Засега Николай Бареков като че ли все още стои прекалено сам в своите усилия. Не забравяме, разбира се, че формацията му е съвсем млада. Нейното формално учредяване предстои да се извърши в края на настоящата седмица. Ръководеното от него движение е разширило своята база, като на закрит въпрос получава подкрепа от 6% от избирателите.

На старта на своето съществуване „България без цензура“ вече е желан коалиционен партньор не само за ВМРО-БНД, но и за други формации в центристкото пространство. В действията на лидера й се открояват последователност, предизвикателност към статуквото и не на последно място социална чувствителност. Съвкупността от тези качества правят Бареков различим и предизвикват подкрепа в определени социални слоеве. 

Няма съществени размествания при доверието към водещите политически фигури. За първи път в проучването е включено името на столичния кмет. Високата позиция, която получава Йорданка Фандъкова, показва, че тя има място на политическата сцена и на национално ниво. Наблюдаваме увеличение на доверието към Росен Плевнелиев и Бойко Борисов, което е в унисон с повишението на подкрепата за ГЕРБ. Същевременно бележи спад доверието към Георги Първанов, което очевидно предстои да се преосмисля от избирателите вследствие на очертаващото се разграничаване от ръководената в миналото от него партия.

----------------------
* По поръчка на вестник „Преса“ Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания „Сова Харис“ проведе представително за пълнолетното население на България изследване. То е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в периода 10-15 януари 2014 г. и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.

http://pressadaily.bg