През последните месеци уличните протести в Украйна бяха въртени по западните медии по добре изрепетиран сценарий - продемократични активисти се борят с авторитарно правителство.

Няма да чуете по повечето от новините, че крайнодесни националисти и фашисти стоят в основата на протестите и нападенията срещу правителствени сгради. Една от трите основни партии, оглавяващи кампанията, е антисемитската "Свобода", чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че "московско-еврейска мафия" контролира Украйна. В седмицата, в която бе почетена годишнината от освобождаването на лагера "Аушвиц", поддръжници на тези, които подпомогнаха извършването на геноцид, биват хвалени от западните политици по улиците на Украйна. Но американският сенатор Джон Маккейн бе щастлив да застане до него в Киев. Партията, която сега управлява Лвов, проведе 15-хилядно факелно шествие в памет на украинския фашистки водач Степан Бандера, чиито бойци се сражаваха на страната на нацистите през Втората световна война и които участваха в избиването на евреи.

Янукович няма как да бъде смятан за прогресивен. Той бе подкрепян от олигарси, които си поделиха природните ресурси на Украйна след разпадането на СССР и които обаче същевременно финансират опозиционерите и протестиращите. Една от интерпретациите на проблемите на президента е, че олигарсите получиха много привилегии, предоставени на една парвенюшка група, известна като "семейството".

Украинците са дълбоко разделени по въпросите за евроинтеграцията и за протестите - главно по оста между рускоговорещия изток и юг и традиционно националистическата западна част. Промишлеността на изток е зависима от руските пазари и би била смазана от конкуренцията в ЕС. Това е историческа разделителна линия, която Западът се опитва да използва още от 90-те години, за да свие руското влияние.