- На какво дължим визитата Ви в Добрич?

- "Добрички панаир" си заслужава това уважение. Добрич е един производителен район. Изложението, което тук се прави от дълго време с традиции и за нас е важно, да го посетим. Не бива посещението да бъде изненада. Откриването е една формална част, виждате, че тук съм с двамата си заместници.

- Какво бихте казали на зърнопроизводителите, ако бяхте в първия ден на изложението, когато много от тях бяха тук?

- По-скоро бих искал да чуя те какво биха казали, заради това, което поехме като задължение и си го изпълнихме. Както навременното изплащане на субсидиите на площ така и националното доплащане. Бих искал да им пожелая успех през годината, виждаме, че и природата е с нас.

- Каква е идеята за обучителен център в района?

- Искаме все пак обучението да слезе близо до практиката, за да могат студенти и ученици да се докоснат до практиката и да получат онова, което е необходимо. Държим връзката образование-наука-бизнес да бъде много тясна. Затова искаме тук да направим един център за практическо обучение, което е свързано с аграрните университети, техническите университети, с туризма. Тук се намира един от институтите, който е с традиции, говоря за института в Генерал Тошево. Това е отдавна замислено и съвсем скоро ще го анонсираме и ще го направим.

- На базата на института ли правите центъра?

- Не, заедно с тях. Ще разширяваме дейността на института. Все пак този институт разполага с прекрасни кадри - доценти, асистенти, професори. Моята идея е всички тези учени да се използват по-пряко за обучението на студентите. Това ни е целта.

- Отминаха ли облаците над хората от земеделските институти, че предстои някакво преструктуриране, закриване на някои от тях?

- За закриване никой не е говорил и нямаме такова намерение. Страна без наука е загубена. Ние няма да бъдем доматена република, напротив - ще издигаме ролята на науката, но искаме се тя действително да се преструктурира и да бъде в полза на младите хора, да бъде в полза на земеделието. Така че ще работим заедно с тях и никога не е имало и не сме говорили за закриване на някой институт. Искаме те да бъдат близко до практиката. Техните знания и опит да бъдат в полза на практиката.

- Какви инвестиции в сектора се очакват през тази година?

- Инвестициите главно ще бъдат получени от новата програма за развитие на селските райони, която ще стартира от юни месец. Действително 15 млрд. лв. ще бъдат влети в земеделието, така че който прави инвестиции в земеделието е една хубава акция, която ще води към успехи и нейната стойност в бъдещето все повече ще се увеличава. Сумата от 15 млрд. лв. за целия програмен период, като 10.5 млрд. лв. са за директни плащания, а останалите са по програмата за развитие на селските райони.

- Как държавата ще защити продукцията на българските производители? Кога ще има закон за комасация? Ще има ли тържища, на които зеленчукопроизводителите да предлагат директно продукцията си?

- Ние като министерство и като правителство се интересуваме повече от това бизнесът да не продава суровина, а суровината да става принадена стойност - говоря за по-тясно свързване на суровината от страна на зърнопроизводителите с животновъдството. Това е единият от приоритетите, които отначало това правителство е анонсирало и го изпълнява. Виждам, за радост, че все повече зърнопроизводители се интересуват от тази връзка за развитие на животновъдство. По отношение на зеленчукопроизводството в района - имам предвид шабленската капия и други, ще търсим допълнителна възможност да ги подпомогнем с т. нар. плащане на първите хектари. Хората, които се занимават интензивно с културите получават по-различно заплащане от тези, които отглеждат пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и други. Гледаме с лице към бизнеса.

- Как ще защитите производителите на хранителни продукти, тъй като производителите заявяват, че има диференцирано отношение към тях от чуждите вериги на пазара у нас?

- Действително българската хранително-вкусова промишленост трябва да поеме онази част от суровината, която да може да бъде обработена и да се реализира по начин като готова продукция с принадена стойност. Това е свързано с производството не само на зеленчуци. Това, което направихме като защита по границите на нашата продукция, ще продължаваме специално да подпомагаме и хранително-вкусовата промишленост, създавайки първо борси, които да могат нашите производители директно да си предлагат продукцията. Второ на борсите сме заложили да бъдат специално финансирани и подпомагани малки преработвателни предприятия, т.е. продукцията, която ни бъде продадена на самата борса да бъде преработена първично, за да може да се превърне по-нататък в суровина за хранително-вкусовата промишленост. Акцентът ни е отново към хранително-вкусовата промишленост като част за реализиране на земеделската продукция.

- Добър ли бе снегът за реколтата - оценката Ви, каква година да очакваме?

- Успехът и реколтата се гарантират от това какви семена се посяват, навреме ли са посети, добре ли са отгледани, навреме ли са наторени. Естествено и природата помогна в този момент. Достатъчно е количеството сняг, което ще запази покоя на културите до определен момент и е подходящ момента за торене, което видяхме, че земеделските производители извършват. Рано е да се каже каква ще е реколтата, докато не влезе всичко в хамбарите, но по принцип - да. Очаква се засега добра реколта.

- Въведено е от тази година обратно начисляване на ДДС на земеделците. Те купуват с ДДС всичко. Има ли яснота в какви срокове ще се връща ДДС-то?

- Да, има точна яснота. Това е подписано в споразумението със зърнопроизводителите, че в едномесечен срок, независимо, дори и без проверка, ще се връща ДДС на земеделските производители. Абсолютно спокойни могат да бъдат, че няма да изпаднат заради това във финансови затруднения, както и досега сме били коректни с тях, ще се опитаме да сме коректни и в следващите години. В споразумението бе записано, че анализ на това работи ли схемата може да бъде направен до две години, но това не пречи всяка година да правим един точен такъв, за да видим в чия полза е това обратно начисляване на ДДС. Вече има положителна тенденция особено от излизане на сивия сектор на светло, защото тук ще станат ясни всички, които са произвеждали селскостопанска продукция и не са пускали фактури досега. Това е и целта - да бъдат обхванати всички земеделски производители и ще бъде в полза не само на държавата, а и на едрите земеделски производители, защото ще се продава продукция, която в крайна сметка ще бъде дотирана и от държавата.

- Реши ли се проблемът с изкупуването на тютюна?

- Да. Смятам, че до края на февруари ще бъде изкупен тютюнът, който е произведен в нашата страна. За съжаление, бих казал, че закъсняхме с изкупуването му, но това не е наша грижа. В крайна сметка ние направихме всичко, каквото е възможно. За радост тази година е произведено над 20 на сто по-високо количество тютюн, той е с добро качество. В региона обаче е произведено огромно количество тютюн - надхвърля 135 хил. т, а за нормалното количество, което е необходимо за производството на цигари в света е необходимо около 100-110 хил. т ориенталски тютюн. Това е пазарна икономика - когато има повече продукция има по-ниски цени.

Кметът на Добрич Детелина Николова постави на вниманието на министър Греков въпрос, свързан с изграждането на регионалното депо. Тя поиска безвъзмездно да се прехвърли на община Добричка безвъзмедно пътят, който ще обслужва изграждащото се съоръжение на територията на Добричка община. НДТ

Използвани са въпроси и на други медии