СЛЕД ФИЛМА „ЖИВИ ЛЕГЕНДИ” КАЛОЯН Е УСТРЕМЕН КЪМ „БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ”

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-24 @ 00:08 EEST

СЛЕД ФИЛМА „ЖИВИ ЛЕГЕНДИ” КАЛОЯН Е УСТРЕМЕН КЪМ „БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ”

2014-02-09 @ 11:49 EET

Калоян Митев от Добрич е треньор и хореограф в две школи – „NNS crew” към общински младежки център „Захари Стоянов” и „TBA crew” към арт-център „Палитра”. Ръководи ги заедно с Миглена Георгиева. В момента е студент първа година във варненски свободен университет „Черноризец Храбър”, специалност „Съвременен танцов театър”.

- От кога се занимаваш с брейк и хип-хоп, с танци въобще, кой те запали?
- Аз съм си запален от малък. С брейк се занимавам вече от четири години, с хип-хоп – осма година. Преди осем години започнах в „Алексия” в „Step by step”. След това групата се разпадна, имах застой от около година. Започнах да тренирам в „NNS crew”, след което и по-сериозно да танцувам брейк. Така се случиха нещата, че станах и ръководител по брейк.

- Какво ти дава танцът?
- Дава ми абсолютно всичко. Кара ме да се отпусна, да забравя за всичко друго наоколо. Танцът е един вид утеха за мен, зарежда ме с положителна енергия. Всеки танц би трябвало да изрази нещо. Аз се опитвам чрез танца да изхвърля всичко негативно от мен и да се заредя максимум.

- Сега преподаваш на деца. Трудно ли се работи с тях?
- Доста трудно. Защото има най-различни характери. Като цяло няма еднакви деца. Необходимо е ръководителят да има индивидуален подход. Но е трудно когато се работи индивидуално, защото вниманието спрямо другите намалява и интересът е по-малък. Опитвам се да съчетая нещата така, че да има някакво средно ниво, което да се възприема от всяко дете.

- Прави впечатление, че в България много момичета играят брейк и хип-хоп.
- Предимно момичета се запалват, защото момчетата явно ги е страх повече и не могат да си накърнят достойнството. Може би някои разчитат повече на спортовете с топка – говоря за футбол, за баскетбол. Но това е лично решение на всеки. В танците момчетата не преобладават, поне в Добрич. Доста по-трудно е да се събере и задържи един мъжки колектив отколкото женски.

- Ходите с децата на състезания, печелите награди. Би ли споделил – каква емоция носи това на децата, на ръководителите?
- За децата това е нещо невероятно – да знаят, че са взели медал, че са станали някои в България. Примерно, че са взели купата на федерацията или имат медал за индивидуално изпълнение. За мен това е едно удовлетворение, защото по този начин аз виждам резултата от труда, който съм положил. Радостта е и за нас, ръководителите.

- Кои са най-ценните ви награди?
- Зависи. Всяка награда си е ценна за себе си. Например, индивидуалните награди – аз съм печелил няколко такива, удовлетворяват мен като танцьор. Знам, че аз съм постигнал нещо, показал съм го и журито или комисията оценяват моя личен труд. Но доста по-хубаво е когато оценят колективната игра – да знаеш какво си направил с други, а не индивидуално. Защото с група, със състав или колектив се работи доста по-трудно отколкото индивидуално. Обръщаш внимание не само на себе си, а и на още 15-тина човека.

- Нека да споделим, че на 14 февруари предстои премиерата на фирма „Живи легенди”, в който участваш и ти? Би ли споделил кои са авторите му – режисьор, сценарист, актьори?
- Сценаристи са Ники Илиев, Николай Василевски, Саня Борисова-Илиева. Режисьор e Ники Илиев. В главната роля е Орлин Павлов, участват още Саня Борисова-Илиева, Ники Илиев, Яна Маринова и други. 90 процента от снимките са правени на морето, предимно в Русалка, има кадри в Балчик, екстериорът на болницата също е в Балчик. В София също са снимани някои сцени.

- За какво се разказва в „Живи легенди”?
- Във филма се разказва за една група съученици, които доста отдавна са се разделили, но след дълго време се събират неслучайно. Героят на Орлин Павлов претърпява инцидент, при който губи част от паметта си и се връща доста години назад - една седмица след абитуриентския си бал. Той не знае какво става и иска да събере старите си приятели, с които след бала нямат никакъв контакт, всеки е поел по своя път. Събира ги, започват да си припомнят отминалите години. Аз съм брат на героинята на Саня Борисова – една от съученичките на героя на Орлин Павлов. В мен свой открива свой връстник – той се чувства на 18 години, аз съм на 17 във филма. С него ставаме много добри приятели, правим доста глупости. Малко по-късно претърпява следващ инцидент, при който паметта му се връща. Всичко се нарежда и има happy end.

- Как попадна във филма?
- Напълно случайно. Изгря една звезда в мен. Докато търсиха местата, на които ще снемат по морето, на Меги се обади жената на главния оператор, която е от Добрич и е нейна съученичка. Тя знае, че Меги от малка се занимава с хип-хоп. Поиска от нея да я свърже с танцьор, който изглежда видимо на 18 години. Приятно изглеждащ тийнейджър с танцови умения, предимно брейк умения. Това е главната идея на моята роля – да съм тийнейджър, който танцува брейк и хип-хоп, носи се малко по-лежерно като стил на обличане. Свързаха се с Меги и така и с мен. Много ме харесаха като човек. Ники каза: „Добре ще паснеш на целия филм”. Не ми даде на 100 процента надежда, защото трябваше да се проведе кастинг. Но явно след срещата с мен не имало смисъл да се прави този кастинг. Звънна ми след известно време, изпрати ми сценария, отидох в София, репетирахме и започнаха снимките. Беше нещо ново за мен. Бях малко уплашен в началото, но всичко си дойде на мястото.

- Какво ти даде първият ти досег с киното? Какво е усещането?
- Усещането е нещо различно в сравнение с всичко, което съм правил до сега. Различно е от сцената на живо. Там се работи, първо, напълно професионално. Имаш право на грешки, не е като в театъра. Там е проба-грешка. И винаги имаш шансът да изпипаш на 100 процента даден детайл от сцената, която правиш. Много ми хареса.

- Имаше ли сцени, които се налагаше много пъти да бъдат снимани?
- Да, имаше доста затруднения. Не само от моя страна, а от страна на всички актьори. Имах затруднения на две сцени, които в крайна сметка се получи така, че се излизаше с час, час и половина по-късно от снимачния ден. И вече ситуацията ставаше комична, вече никой няма енергия, няма стимул за работа. Всичко вече е изчерпано. И ги оставяхме за по-нататък, за след някой друг ден.

- Премиерата на филма е на 14 февруари. Предвидено ли е официално събитие за представяне на филма?
- Да. На 14-и е премиерата за цялата страна, за всички зрители. А на 12-и е предпремиерата, Ники ни покани официално с Меги. Тя е за всички участници.

- Вие се снимахте и в руската версия на филма „Кости”. Би ли разказал за това?
- След като заснехме филма „Живи легенди” бях малко по-наясно как стоят нещата с киното, защото всичко ми беше пълна мъгла преди това. Разбрах, че има няколко сайта, в които мога да се регистрирам за участие във филми. Регистрирах се, получих покана и отидохме с Меги във Варна. Харесаха ни като визия, като лица и ни снимаха във филма. В него бяхме статисти, но все е нещо.

- Смяташ ли да продължиш, виждаш ли се в киното? Имаш ли желание да се занимаваш с този вид изкуство?
- Аз дали се виждам – не мога да кажа. Желание имам огромно. Искам да продължа, харесва ми тази сфера. Дали имам място там – аз не мога да кажа – трябва някой друг да ме види, да ме одобри. В „Живи легенди” беше първият ми опит, аз съм аматьор, нямам професионално образование. В този филм бях само сред професионалисти. Те ме предразполагаха да се чувствам един от тях, но въпреки това вътре в мен знаех, че съм едно ниво по-надолу от тях. Но в друго бях по-добър – бях по-добър танцьор от тях.

- Какво ви предстои?
- Ходихме на предварителен кастинг за „България търси талант” във Варна преди няколко седмици. Обадиха ни се, че сме одобрени и на 7-и ще пътуваме да София за официалния кастинг на голямата сцена. Надявам се да ни одобрят за концертите на живо. Участваме 20-тина души от двете формации – подбрани хора, които сме преценили с Меги, че ще се справят достатъчно добре и са опитни.

- Успех ви пожелавам!

Разговаря: Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

СЛЕД ФИЛМА „ЖИВИ ЛЕГЕНДИ” КАЛОЯН Е УСТРЕМЕН КЪМ „БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ” | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats