НАЙ-ГОЛЕМИЯ ХРАМ В църквата на Еникьой, сега Михаил Когълничану, Тулчанско, Румъния, виси
икона с образите на Кирил и Методий. Тя е подарена в 1866-67 г. от
Васил Левски, когато е учителствал там.
Тя е мъничка, не е катедрала със величествен златен амвон. Бях във нея, свещица запалих. Кръст направих и сторих поклон.
Поклоних се на двамата братя, във душите, посипани с жар. На иконата върху стената, закачена на нисък дувар.
Подарена от Дякона Левски, даскалувал по тези места. Без обков и без рамка със фрески. Най-хуманния жест на света.
Свойта обич превърнал в икона, в неувяхващ букет от лъчи. Свята вещ, дето тъмното гони. И на всекиго дава очи.
И превързал дълбоката рана на народа във дългата нощ, като българин и християнин, макар в джоба си често без грош.
Всичко вече е спомен и дата. Но сърцето се връща все там. И до днес не преставам да смятам, че съм бил в най-големия храм.