Малцина знаят, че своя път
в борбата за свобода дякон Левски започва от Добруджа. Запазени
исторически данни свидетелстват за това, че след като се размонашил
Левски отива в село Еникьой, намиращо се днес на територията на Румъния,
където става учител, разказва директорът на Регионалния исторически
музей в Добрич Костадин Костадинов, който заедно с колегата си Радослав
Симеонов са провеждали експедиция в северната съседка за издирване на
паметници на българщината.
„Има едно научно изследване за Северна Добруджа на Иван Енчев, в което той подробно описва спомените за Левски. Когато той е посещавал районът е имал щастието да разговаря с живи ученици на Апостола, който е учителствал в рамките на една година – 1866-1867 г. Сред интересните неща, които и днес разказват живи потомци на някогашните ученици на Апостола са това, че Дяконът освен на четмо и писмо, учил своите ученици на физическа култура. Организирал състезания, като ги учел да бягат, да скачат и в този смисъл може да се каже, че той е и първоучителят и създателят на днешното физическо възпитание в средното училище” – разказва Костадинов. Наред с това просветителят учил жителите на Еникьой и съседното Конгас, където също учителствал известно време и на т. нар. обща култура, като допълва, че за това свидетелствали засети в двора на къщата, в която е живял 4 круши, които доскоро давали плод, а днешните потомци разказвали, че даскал Васил е учил техните деди на овощарство. Според Костадинов именно докато учителства в Северна Добруджа Левски преосмисля ценностите си и поема пътя на революционер. „За широкия кръг познания на Дякона свидетелстват записките в неговия тефтер. Той е бил ерудит за времето си. Докато е бил във Втора българска легия, в Зайчар му е направена операция, която не е била твърде успешна и дълго време се е налагало той сам да почиства раната. За всичко това се намират свидетелства в тефтерчето му, където е записвал различни рецепти и начини за почистване на гнойни рани” – разкрива още Костадинов. Според него в тази една година учителстване в Северна Добруджа Левски се запознава с поп Харитон, който известно време е хайдутувал в Бабадашката планина и е бил наричан Лудия поп, както и със Стефан Караджа, който пък е живял в село Долна Чамурла. Днес признателните потомци на Дякона тачат паметта му, като на сградата на някогашното българско училище е поставена паметна плоча с лика на Апостола на свободата и на румънски и български е изписано, че той е бил учител. НДТ