Хиляди българи и румънци напускат Германия всеки месец, за да се завърнат у дома. Така страховете от масова имиграция от Източна Европа към страната са поставени под въпрос. През последните две години около 200 000 българи и румънци са напуснали .

Въпреки че имиграцията от най-новите членове на ЕС бързо нараства, броят на хората, които се връщат от Германия към България и Румъния, нараства дори по-бързо. Миграцията от Германия към Румъния се е повишила с 20%, от 50 265 души през първите три четвърти на 2012 г. до 60 450 за същия период през 2013 г. Данните за последната четвърт на миналата година ще станат ясни най-рано през месец май.

Според д-р Йохен Олтмер, преподавател в Института за изследване на миграцията и интеркултурни изследвания към Университета Оснабрюк, смята, че ускоряването на емиграцията от Германия не е неочаквана. "В потока на миграцията може да се забележи, че колкото по-висока е миграцията към една страна, толкова по-висока е миграцията от нея към други страни", казва той. Според него, повечето българи и румънци не остават в страната повече от няколко години, което причинява колебания в данните за миграцията. Много от тях са студенти, дошли за "няколко семестъра", или квалифицирани служители, дошли да натрупат опит, преди да се върнат у дома. Заминаването за България се е увеличило с 11% през първите три четвърти на 2013 г., в сравнение със същия период преди една година.

Ако броят на хората, които напускат Германия заради България и Румъния, се вземе предвид, нетните данни за имиграцията от Румъния са се увеличили със само 9 на сто между 2012 и 2013 година - от 41 684 до 45 484. Нетният сбор на новите български имигранти е действителност е намалял с 10,5 процента през изминалата година - от 21 394 до 19 143.

Натискът за дебат относно имиграцията от източните страни засили страховете, че премахването на ограниченията през януари може да предизвика "имигрантско наводнение". Липсата на извънредно положение с имиграцията "трябваше да се очаква", казва Олтмер.

"Хората могат да имигрират (от Румъния и България) в продължение на години, а рестрикциите бяха либерализирани за първи път през 2012 г.", добавя той.

Най-важното предизвикателство, свързано с имиграцията, пред правителството на Германия е в действителност "да каже на хората, че с имиграцията идват много повече възможности, отколкото опасности".

Нора Хесе от аналитичния център Оупън Юръп Берлин (Open Europe Berlin), която е родом от България, смята, че много българи идват в Германия, за да учат и после се връщат у дома. "Те може и да опитат да си намерят работа, за да печелят пари, които да изпращат", казва тя пред The Local, германско новинарско издание.

Според статистиката на Дестатис, най-голямата имиграционна вълна е от Италия в периода 2012-2013 г. Нетният брой на новите имигранти от Италия се е покачил с 62% между първото и третото тримесечие на 2012 и същия период през 2013 г. - от 15 053 на 24 353.

Германия се превърна в дестинация за повечето италианци, решили да започнат живота си на ново в чужбина, написа вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" през юни.

Най-големият демографски избор е миграцията сред "почитателите на Германия" - мотивирани хора на около 30-годишна възраст, които искат да напуснат семейството и дома, да създадат собствено семейство и да изградят стабилна, обещаваща кариера".

Нарастващата миграция от Италия получава по-малко внимание от България и Румъния, защото има "продължителна миграционна връзка" между Германия и Италия, смята Олтмер.

"Миграцията от Италия към Германия продължава няколко десетилетия. Има много италианци живеещи в Германия, които са се преместили преди години", казва той. "Икономическата криза в Италия означава, че имиграцията е особено висока в момента. Тази "миграционна връзка" означава, че имиграцията от Италия е смятана за "не проблемна и нормална", добавя той.