Резултатите от проведеното през февруари проучване на „Сова Харис“ отразяват една сравнително добре оформена картина преди изборите за Европейски парламент (ЕП). Точно 3 месеца преди датата на вота вече са ясни всички основни участници. Освен това градусът на политическо напрежение е толкова висок, че мобилизацията на гласоподавателите едва ли може съществено да се повиши.

Големият въпрос, от който зависят резултатите от изборите и на който още не можем да отговорим, е избирателната активност Запитани доколко са сигурни за кого ще гласуват, пълна увереност изразяват 47% от хората. На открит въпрос за електоралните нагласи конкретен отговор дават около 62%, а на закрит (в който  анкетираните избират от списък конкретни формации или личности) - 75% от избирателите. Отваря се огромен диапазон от около 28% между различните нива на готовност за участие в изборите. А избирателната активност може да промени в значителна степен изхода от вота. На избори за Европейски парламент традиционно участието е по-ниско. Преди 5 години то беше под 40%.

Предстоящите избори обаче придобиха голямо вътрешно значение. Тезата, че изходът от тях ще определи дали скоро ще има и извънредни парламентарни избори, се възприе от общественото мнение, тъй като беше потвърдена от всички основни политически сили. Това обстоятелство придава на европейските избори значение като на национални, в които обичайната активност е 60-65% от реалните гласове. В настоящия момент в противопоставянето БСП - ГЕРБ е заключена политическата алтернатива у нас. Подкрепата за двата най-предпочитани политически проекта е равностойна, което предполага оспорвана битка за първото място.

От май до декември 2013 г. в изследванията си регистрирахме известна преднина за социалистите. През последните 2 месеца обаче разликата се стопи. ГЕРБ успя да се наложи вдясно и стабилизира позициите си. Същевременно зимният сезон намалява подкрепата за управляващите. В основата на настоящия баланс обаче се оказва друг фактор - появата на АБВ. За малко повече от месец след обявяване на намеренията за създаване на самостоятелна листа за евровота АБВ получава подкрепа от 2,2%. Преобладаващото мнозинство от техните гласове (70%) на миналите парламентарни избори са гласували за БСП.

Най-съществената през последния месец промяна в електоралните нагласи е ръстът на подкрепата за коалицията между „България без цензура“ (ББЦ), ВМРО-БНД, ЗНС и движенията „Граждански контрол“, „Сила“, „Екогласност“. Заявяващите, че ще дадат своя глас за тази формация, са се удвоили. Това показва, че Николай Бареков и съратниците му са намерили формата, чрез която могат да утвърждават своето участие в политическия живот.

Доста се изписа какви са техните привърженици, каква е идеологията която ги обединява. Според данните от изследването теренът, на който се налага новият проект, е нов. Става дума за застрашена градска среда. Сред привържениците на коалицията преобладават хора със средно образование, хора на възраст до 30 г. и между 50 и 60 г. Обединяват ги опасенията за социалното им положение и материалния статус. Групата се състои почти изключително от български етнос и преобладават мъже. През 2009 г. по-голяма част са гласували за ГЕРБ, а през май 2013 г.  mреобладаващо не са гласували. Половината определят възгледите си като центристки, а една четвърт не се определят по скалата ляво-дясно. Сякаш се получава нова сплав, която видяхме преди година при  февруарските протести. Политическата й платформа е борбата със статуквото. Засега думите на лидера на ББЦ Николай Бареков, че са трета политическа сила, получават потвърждение.

Другият нов политически субект е Реформаторският блок= С появата си около средата на миналата година реформаторите привлякоха значителен интерес. Понастоящем обаче при тях отчитаме застой. Лидерите на коалицията демонстрират единомислие и разбирателство, но между електоралните ядра на ДСБ и ДБГ явно съществува несъвместимост. Подкрепата за РБ вече се е затворила в рамките на привържениците на бившата Синя коалиция, което показва, че претенциите им да представят нова визия за дясното нямат покритие. ДПС продължава да удържа позициите си, които не са се променили съществено през последните 10 години. Очертаващата се по-висока избирателна активност в сравнение с миналите избори за Европейски парламент застрашава ДПС да спечели само два мандата в ЕП. И то в момента, когато възможността за мобилизация на движението е по-голяма, най-малкото защото то е част от изпълнителната власт.

В борбата сред националистите в настоящия момент се очер­тава превес на „Атака“= Присъствието на Волен Сидеров в сравнение с това на Валери Симеонов е много по-разпознаваемо за привържениците на този тип идеи. Разпределението на националистическия вот между две формации обаче ги оставя под бариерата за влизане в Европарламента.

При така очерталото се съотношение на гласовете за различните политически субекти към февруари 2014 г. резултатите дават следното разпределение на 17-те български мандата в Европейския парламент: по 6 места за БСП и ГЕРБ, по 2 места за ББЦ и ДПС и едно за РБ. При евентуални извънредни парламентарни избори разпределението на гласовете би било почти аналогично. Разликата е, че активността ще бъде малко по-висока и че парламентарно представените сили ще станат не 5, а 6. Освен изброените БСП, ГЕРБ, ББЦ, ДПС и РБ бариерата ще прескочи и „Атака“, тъй като прагът е по-нисък.

* По поръчка на „Преса“ Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания „Сова Харис“ проведе представително за пълнолетното население на България изследване. То е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в периода 20-26 февруари 2014 г. и обхваща 995 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,11%.

(в. Преса, печатно издание, брой 62 (768 от 5 март 2014)

Васил ТОНЧЕВ

http://pressadaily.bg