Васил Стоев - Ампега: Еди Казасян имаше ергенски апартамент, в който "прослушваше" певиците
2014-03-25 @ 23:05 EET
Леа обичаше много уиски "Доктор`с", в това отношение беше конкуренция на Парцалев
Васил Стоев-Ампега е роден в София на 14 септември 1954 г. Той е един от
9-те учредители на Върховния съвет на масоните в България с 33-та,
последна степен. Посветен е в Америка от Върховния съвет на света. Бил е
до Илия Павлов през последните 7 години от живота му. В момента
стопанисва голям хотелски комплекс в Норвегия. Има и огромно, модерно
оборудвано звукозаписно студио, където записват всички големи
скандинавски артисти. Васил Стоев работи с Асен Гаргов и Лили Иванова от
1977 г. като басист в групата на Лили Иванова „Макове“. Творческата му
среща с Илия Кънчев и Пейо Пеев води до основаване на група „Импулс“.
Пътуват дълго време с големия Георги Парцалев, който им помага да
просперират и да се задържат като група! Музикалната кариера на Васил
Стоев минава през групите “БИС” на Петър Чернев, “Феникс”, Бисер Киров.
През 1981 г. Ампега заминава на околосветско турне с шоуто на великата
Леа Иванова и Еди Казасян. След завръщането си в България в 1982 г.
заедно с Жорж Сребров и Пламен Дойчев основава група “Моби Дик” През
1984 г. записва като продуцент с Пламен Дойчев първия студиен албум на
група “Импулс” – “Импулс 1” и хита „Ако ти си отидеш за миг“. Следващата
година заминава за Швеция, където започва работа като продуцент в ТВ7.
Автор е на повече от 80 и аранжор на над 100 песни за много от
известните шведски и български попизпълнители.
Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска
музика. Музикален продуцент е на редица албуми на артисти и групи.
Негови песни взимат престижни награди на фестивали. Васил Стоев получава
награда за цялостен принос в развитието на българската култура –
1998-а. След 1996 г. Ампега основава собственото си звукозаписно студио
„Моби Дик“, където се занимава с постпродукция, хард диск рекординг,
дигитален мастеринг и съраунд технологии. Основава и продуцентска къща
„Impuls Ent. co.“. Член е на Международното общество на аудиоинженерите
„А Ес Конвенция“, един от основателите на Асоциацията на звукозаписните
студиа в България.
Ексклузивно пред “ШОУ” Васил Стоев – Ампега разказва прелюбопитни
истории за работата си по локалите и вариететата за милионери в Европа с
големите шоу звезди Леа Иванова и Еди Казасян!
- Василе, ти си работил заедно с две от най-големите звезди на
българския шоубизнес - Леа Иванова и Еди Казасян. Как започна всичко?
- Когато пред 1979 година късметът ме сблъска с Еди и Леа Иванова, вече
бях напуснал Лили Иванова и Петър Чернев и бях на топа като бас
китарист! Дойде предложение от Еди Казасян, на което аз не можех да
откажа. Това беше първото ми излизане на Запад – в милионерски клубове и
локали, до които броени хора имаха достъп!
Примата на българския шоубизнес е Леа Иванова! Втора няма, няма и да
има! Те бяха първите хора със сериозни договори на Запад. На едно турне в
Румъния с Българския държавен цирк с оркестъра на Дарчо Секиларов –
джазът на “Оптимистите”, ги забелязва някакъв импресарио. Той
впоследствие се свързва с Том Хертел, който е един от най-големите
мениджъри в Европа - финландски мултимилионер със собствен остров, със
собствени самолети. Така наемат Леа Иванова. Тогава Еди Казасян все още
не е звезда. И започват техните невероятни турнета из Европа по
милионерските клубове и вариетета! И тя започва да триумфира!
Веднага й правят една винилова дългосвиреща плоча, става много известна.
Започва да събира най-добрите музиканти от България и правят “Еди
Казасян бенд”. Вече се превръщат в “Леа енд Еди ол старс”! Този бранд
става много известен в Европа! Правят турнета по 5-6 месеца, след това
се връщат за 2 месеца в България.
Вили Казасян също е свирил в началото с брат си, който е 2 години
по-голям от него. Въпреки че впоследствие Вили е звездата в България,
Еди е богатият между двамата, Еди е човекът! С тях пътуват музиканти от
ранга на Християн Платов - един от най-великолепните китаристи на
България, Людмил Георгиев – джазмен №1, Мишо Ваклинов, барабанистът Пепи
Славов...! Но започва изтичане на т. нар. бегълци или “невъзвращенци”,
както ги наричаха тогава.
Много от музикантите не се връщат
Първото място, където започна кариерата ми с Еди и Леа, беше “Байрише
хоф”. Това беше страхотен 7-звезден комплекс в центъра на Мюнхен с
чудовищно вариете, след това стана нещо като конгресна зала, където
приеха впоследствие Горбачов. Никога няма да забравя първото ни шоу там!
Участвахме с една голяма звезда по това време в Германия – Лео
Тартарино – беше като Чингиз Хан направен и пееше Ънгълберт Хъмпардинг!
Полудяваха мадамите! Публиката беше само диаманти и папионки!
Когато пристигнахме в Мюнхен, ние, музикантите, бяхме още неопитомени
дивачета. Първата работа на Леа беше да накара Еди да ни даде по 50
марки. Задължи ни да отидем да си купим по един “Плейбой” от магазина и
по два дезодоранта “Брут 33”. Вика: “Два дезодоранта ще си вземете -
единият долу в гримьорните, няма келнерите да бягат от вас, че им
воните, а другият – на сцената!”. Това беше първото нещо, което ни
задължи! На третия ден въведе още правила! Първо – всички да се
избръснем под мишниците!
Това за нас беше п…растко, ужасно! Понеже бяхме само по сака и човек,
като свири, се изпотява, доста неприятни осолявания ставаха и се
появяваха кръгове под мишниците... Който не се обръсне – 100 марки
глоба! Нареди: “Всеки с черни копринени чорапи вечер, който го видя с
други чорапи на работа – глоба 20 марки!”. И още: “В кантината /това
беше специално място, където имаше кафета и сандвичи за персонала/ който
го видя, че вземе кафе без чинийка – 20 марки глоба!”. А 20 марки бяха
страшно много пари за нас! /смях/
Въведе едни такива драконовски мерки и Крумови закони и каза: “Или ще ви
бъде, или няма да ви бъде!”. Оттам-нататък не се занимаваше с нас по
тези въпроси. И тя е получавала своите уроци, затова искаше да ги
предаде и на нас...
Първата й среща с големия мениджър и мултимилионер Том Хертел става,
след като тя работи за него няколко месеца, но не са се виждали очи в
очи. Това става в Хелзинки, в хотел “Мериот”. Хертел я чака на мецанина.
Сядат на една двойка маса. Той вика сервитьора и казва: “Два пъти
“Чивас ригал” и два пъти “Клъб сода”! И Леа ми разправя: “Аз обаче се
намесвам: “Не, аз искам кока-кола!”. Хертел връща сервитьора и сменя
поръчката: “Един път “Чивас ригал” с “Клъб сода” и... “Балантайнс” с
кока-кола!”. Леа вика:
“Не разбрах какво се случва, след години чак разбрах какво селянче съм
била! Не може ти скъпото уиски да го смесваш с кола-кола!”… Тя ни учеше
кои неща се смесват, кои не се смесват, кое се прави и кое не се прави.
Много неща, които нямаше как да ги научиш в България! Учеше ме,
примерно, как да си избирам саката. Едно време, в американските филми,
като кажеше някой с пистолета: “Горе ръцете!”, всички вдигаха ръце, но
реверите не им се нагърчваха, а стояха по тях! Леа ми казваше: “Затова
да знаеш - като ходиш да си купуваш сака – закопчаваш горното копче и
вдигаш ръцете! Ако се нагърчи реверът – сакото не става! Трябва да стои
по тебе, дори с вдигнати ръце!”…
На всичко ни научи, там възмъжахме - та аз съм бил на 25 години - момче,
което по цял ден свиреше на бас китара, но нямаше още никакви познания
за света!
- А държеше ли се Леа като звезда?
- Всичко при Леа беше програмирано като при големите звезди от
шоубизнеса! Преди всяко пристигане в нов локал, на ново място,
тренирахме! Отпред в колата, Еди караше мерцедес или БМВ, е Леа!
Музикантите сме във втората кола. При пристигането, двама скачаме – един
взема от нея кучето Рики, Артиста му викахме, а другият подава ръка!
Леа слиза, веднага й се намята един визон, дълъг до земята, тя тръгва, а
ние отзад след нея! Отваря се вратата. Като влезе вътре в локала, й се
маха дългия визон и някой я замята с малка хермелинка! Всички разбират:
“Звездата дойде!”
Всичко изрепетирано, както се тренира как се сменят гумите във “Формула 1”!
Нещо такова. Персоналът на локалите се събираше да види как пристига звездата!
Свирихме в един от големите локали - “Интерконтинентал” в Западен
Берлин, на 13-ия етаж в “Дах гарден” – като виенска градина, страхотно
място! В един асансьор се оказахме с един от най-големите саксофонисти
на България - Цецо Рушинов, Леа и трима от мениджърите на хотела –
англичанин, французин, италианец и германец. Леа започна да говори на
всеки един от четиримата на собствения му език – нещо невероятно!
Леа беше страхотна звезда! Тя беше родена за тази работа – с невероятна
усмивка, с невероятен чар! Правехме два типа шоу – едното беше с
“Калинка”, заедно с Боби Чернорубашкин - голяма звезда в Германия по
това време. Той е българин, от белогвардейски произход. Другото ни шоу
беше “С песен по света”, с което сме работили навсякъде по света,
включително и в Лас Вегас заедно с Том Джоунс!
- Леа Иванова е била в един от най-зловещите лагери - този в Белене. Разказвала ли ви е нещо за този период от живота си?
- Леа две години е била на лагер в Белене. Не обичаше да говори много за
това, но вечер, когато идваше при мен в хотелската стая с бутилка уиски
да си говорим, ми е разказвала някои неща. Обичаше много уиски
“Доктор`с” да пие! В това отношение беше конкуренция на Парцалев! И тя
пиеше малко уиски с много вода,
но си опраскваше доста!
В американската легация на вечеринки ходили - тя и момичета като нея,
завършили Американския колеж, които знаят езика. Американците и
руснаците са победители във войната. Наричали такива, по-модерни
момичета, “зози”! Но това й изиграва зверска лоша шега! Четири години
по-късно ги прибират! Целия джаз “Овчаров” ги закарват в лагера в
Белене, защото свирили джаз!
В лагера знаят, че е певица. Там научава “Калинка” и целия си руски
репертоар! Карали са я да пее на началниците на лагера! Въпреки всичко,
после пееше тези песни с много любов като шоу! Но Леа избягваше да
разказва подробности за лагера. Човек не обича да си спомня как са
смачквали достойнството му! Казваше: “Остави, остави...!”.
- Имахте ли проблеми с властта при многобройните си излизания на Запад?
- През 1980 г. се бяхме върнали в България, репетираме с балет от
Музикалния театър ново руско шоу с главния диригент на държавния цирк
Иван Стефанов – Мастиката. Подали сме си паспортите за изходни визи, но
те не излизат и не излизат! Еди контактуваше директно с Том Хертел. Той
му казва: “Днес е петък, ако следващия четвъртък не ми се обадите поне
от Копенхаген, въобще не тръгвайте!”. Пропада всичко! Паспортите ни са
затворени и това е - от паспортния отдел не ни слагат изходни визи! Леа
вика: “Да се обадим на Иван Славков!”. Тогава му играех ролята на шофьор
на Еди, защото му бях купил “ергенската кола”. Отиваме ние при Иван
Славков в телевизията. Еди му казва какъв е случаят. Иван вика: “Слезте
долу, пийте по едно кафе, аз ще дойда!”. През това време той върти
наляво надясно - нали е зетят! Идва при нас и вика на Еди: “Абе, знаеш
ли какво: Не става! Запечатани сте в Държавна сигурност, защото си
проводник на “невъзвращенци”! През твоята банда бягат много музиканти на
Запад!”.
Християн Платов - китаристът на Данчето Христова, голямата й любов, беше
избягал в Канада, Жоро Гърка - басистът, беше избягал през Швеция в
Бразилия... Някой генерал се заял и край! Няма излизане! Иван ни казва:
“Не мога да ви помогна аз, не съм в състояние! Единствено Людмила може
да свърши работа!”. А Людмила е шеф на Комитета за изкуство и култура,
културен министър.
Еди казва: “Но аз не се познавам с нея!”. Иван обаче го успокоява: “Тя
знае много добре и Еди Казасян, и Леа Иванова кои са! Не се
притеснявай!”. И в понеделник ние намираме връзчици и отиваме при единия
от главните секретари на Людмила – Иван Иванов. Кабинетът й беше на
първия етаж. Влизаме в преддверието при секретаря, а нейният кабинет е
отворен. Еди отива към нея, тя е права до бюрото си и събира нещата си
да тръгва за някъде. Той казва: “Добър ден, другарко Живкова, аз съм Еди
Казасян!”. Тя: “Да, знам много добре кой сте, достатъчно сте известен!
Какъв е проблемът?”.
Еди обяснява накратко как разнасяме българската култура по света, но
сега не искат да дадат изходни визи! Людмила пак пита: “Но какъв е
проблемът?”. Еди казва: “Проблемът е в това, че аз с оркестъра съм
проводник на “невъзвращенци”, затова!”. Людмила го погледна и каза, това
са думи, които са се забили завинаги в съзнанието ми: “Няма такова
нещо, всеки има право сам да решава своето бъдеще!”. Това бяха думите на
Людмила Живкова, които няма да забравя никога! Обърна се към секретаря
си и продължи: “Иване, разрешете проблема!”. И към нас: “Желая ви
успешно турне!”. След това тръгна. Във вторник ни дадоха изходни визи! В
четвъртък се обадихме на мениджъра Том Хертел от Мюнхен, че сме на път!
- Може би Иван Славков ви е ударил едно рамо пред Людмила предварително?
- Може, Батето беше също страшен пич! Веднъж, като се връчваха някакви
награди на телевизията, след приключването на официалната част, Иван
Славков вика: “Хайде, вече да се веселиме! Кой ще дойде да ми удари едно
пианце!”. А там седят едни от най-маститите певци и музиканти, и се
правят на тежкари: “Не ми се пее, не ми се свири!”… Само Бранка -
Бранимира Антонова - първата “Мис България”, излезе и седна на пианото! И
Батето започва – един час - Том Джоунс, какво ли не пя! По едно време
вика: “Не ви ли е срам, аз да ви пея тука! А сега всичките се махайте!
Оставам само с Бранка!”. После му мина, разбира се...
- Спомена за някаква “ергенска кола” на Еди Казасян. За какво става дума?!
- Еди караше мерцедес и БМВ, но понеже си беше по “тънката част”, не
искаше винаги да се знае къде отива. Като спре с мерцедеса отвънка, кой
да е друг, ако не той! И си имаше “ергенска кола” – един полски фиат!
Еди си беше плейбой... След като си звезда, която вади непрекъснато
певици на Запад, те непрекъснато ти се натискат... Точно затова си имаше
и ергенски апартамент в мансардата, където живееше Вили Казасян в кв.
“Изток”. Там ставаха “прослушванията” на певици... Не ми се влиза в
подробности, защото
някои от тях са още живи...
- Леа как понасяше всичко това?
- Леа никога не е проявявала ревности, беше човек над нещата! Друг такъв
не съм срещал! Разбираше го, не съм виждал скандали да стават между тях
никога! Накрая тя беше вече с малко влошено здраве и на едната ръка
имаше частична парализа…
Двамата нямаха деца... Еди има двама синове от Зоя, една прекрасна дама.
След като Леа почина, Еди се събра с нея. Да има деца, беше негова
мечта! Първият син му се роди, когато беше на 50 години, бяхме в
чужбина, когато му съобщиха. Изключителна радост беше, празници, купони!
Деликатно беше спрямо Леа, но... тя геройски го преживя, не съм чул
нищо лошо от нейна страна! Беше много широко скроен човек и сигурно си е
давала сметка, че след като тя не може да му роди наследници, трябва да
се примири и да се радва за него, а тя много го обичаше...
- Леа имаше ли други мъже?
- Съмнявам се! Умираше за Еди! И двамата братя – Еди и Вили, бяха със
страхотно чувство за хумор, арменско, много готино! Много тактичен, няма
да повиши глас, някой да обиди... абсурд! Еди е бил едно адвокатче,
свирил в група, а Леа е била звезда, когато са се запознали! Влюбва се в
него.
- Леа е била по-възрастна от него...
- Еди е учил заедно с баща ми във Втора мъжка и е 1929 година. Леа се
водеше 1934-та, но не е така! Никога не разбрах коя точно година е!
Мисля, че си беше променила годината в паспорта, тогава ставаше, но не
за всеки! За големите звезди ставаше! За двама, трима, за пет човека в
България можеше да се случи! И Лили Иванова, и Леа Иванова и Еди Казасян
имаха достъп до всяка точка в държавата! Така че те нямаха проблеми с
такива неща... Където и да почукат, се отваряше веднага!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА http://www.blitz.bg/