"Алфа Рисърч": ГЕРБ - 17,5%, БСП с 15,2% на евровота
2014-03-28 @ 13:50 EET
АКО ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАТЕ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ: На
изборите за Европейски парламент на 25 май за ГЕРБ биха гласували 17,5%,
за БСП - 15,2%, за ДПС - 6,5%, за България без цензура - 5,2%, за
Реформаторския блок - 5,1%, за АБВ - 4%, за НФСБ - 3,6%, за Атака - 2%.
Това показват резултатите от национално представително проучване на
агенция „Алфа Рисърч” за месец март. Изследването е проведено сред 1010
пълнолетни жители от цялата страна.
Според изследването и през март общественото мнение запазва песимизма си
за развитието на страната, за дейността на държавните институции и
недоверието си в политическите партии и техните представители, предава
Дарик радио. Положителните оценки за управлението остават на равнището
от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и
стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март
кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се
задълбочава. Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от
15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до
61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват
дори и сред най-твърдите привърженици на правителството - пенсионери и
жители на селата.
В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и
правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в
рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността
на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари - 25%, но
отрицателните за първи път достигат границата от 50%. Доверието в
парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и
тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков -
14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също
президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред
най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби
темпове, общественото доверие в тях също ерозира.
Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37%
критични оценки. Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и
негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров.
Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев -
29% одобрение и 27% неодобрение.
Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят
кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи
допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори.
Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие
заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около
60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид
данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да
се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в
електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало.
Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат
относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които
могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса
за промяна на политическото статукво.
В ляво БСП стабилизира позициите си (15,2%). Не се наблюдава изтичане на
избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ
губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали
и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до
4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов
изравнява позициите им - по 17% доверие. Същевременно, противоречивите
изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно,
по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат,
който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на
част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори,
рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на
пластовете в тази част от спектъра.
Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на
националистическия сектор, където Атака е най-силният говорител по
темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ
продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3,6%).
Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове
могат да бъдат привлечени от тези партии.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на
българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март
личният рейтинг на Н.Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната
подкрепа за партията - на 5,2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките
населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да
възвърне позициите си.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6,5%), висока мобилизация
за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче
спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се
капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец
нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на
коалиционния партньор БСП.
В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17,5%) и макар с малка преднина,
затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му
Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.
През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5,1% от
избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен
щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията.
Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да
отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността
към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното,
най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват
преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от
това е известно разширение на неговата периферия.
Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за
кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто
(до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и
мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната
квота от 5,88%, очертава интригите около изхода от предстоящите
евроизбори. http://www.blitz.bg