Разговарят трима рибари - първият казва: - Да знаеш, вчера си ловя риба и като извадих въдицата гледам закачил съм един ботуш, гледам го аз - той немски от втората световна война чак - голема находка. Вторият не остава по назад: - Абе задърпах един път и какво да видя - налъм та налъм, казвам ти български е, не по-късно от Балканската война. Чесно. Третият скромно: - Абе ловя си аз и като вадя въдицата какво да видя - абсолютно запазен фенер още от руско - турската война. Другите се надсмиват: - Аре бе как пък не? - Вие пък - това е нищо бе. Фенера още светеше. ----------------------------------------------------------------- Любимият тост на акулите: "За тези, които са в морето!" ----------------------------------------------------------------- Рано сутринта в събота жена се събужда. Става и отива в кухнята. Взима сатърчето и накълцва въдиците, нарязва влакното, полива с киселина плувките, с ножицата нарязва гумените ботуши на лентички, отваря прозореца и изхвърля стръвта. Удовлетворена от извършеното тя ляга отново в леглото и прегръща спящият си съпруг.... Остават и още два часа живот ... ----------------------------------------------------------------- - Келнер, предлагате ли филе от акула? - Вече не, господине. - Защо? - Дойде нов готвач, който е много страхлив ... ----------------------------------------------------------------- Нане, Вуте и селският доктор били страстни рибари. Но винаги, когато ходели заедно на риба, ги преследвал програмиран неуспех. През последната седмица времето доста захладняло и по тази причина двамата се прибрали по-рано от обикновено. На другия ден Вуте отива на преглед в кабинета на доктора. Когато му идва ред, влиза и казва: - Докторе, познай какво хванах онзи ден?!? - И какво хвана, бре? - ококорва очи докторът. - Пневмония, докторе! ----------------------------------------------------------------- Разговор в къщата на рибар: - Откъде се връщаш? - пита го съпругата му. - От язовира! - А къде е рибата? - В него ... ----------------------------------------------------------------- Двама философи ловят риба и си приказват: - Аз, когато съм за риба, винаги изпитвам съмнение в Закона за количествените напрупвания, водещи до качествени изменения. - Как така? - Ами така: колко пъти вече съм ходил за риба? Над хиляда ... Това ако не са количествени натрупвания, здраве му кажи. А уловът - все както първия път - я хвана рибки, колкото пръстите на едната ми ръка, я не. Количествени натрупвания има, а качествено изменение - никакво!