- Г-н Сакскобургготски, откакто излязохте от политиката, добрият тон между партиите се загуби и омразата взе връх. Защо според вас българското общество и неговите политици стигнаха до толкова крайна степен на разделение и къде да потърсим пътя към помирението?

- Винаги съм казвал, че за да просперира едно общество, то има нужда от стабилност, спокойствие и добра комуникация между държавните институции и техните представители. Напрежението в тази сфера рефлектира неблагоприятно върху хората. Добре е политиците да дават положителен пример. Ще ви призная, че не ми е особено приятно да виждам, че моделът на взаимодействие между властите и между партиите, който показахме в нашия мандат, не продължи. Неслучайно на парламента пише "Съединението прави силата", но някак сме свикнали с тази фраза и май не я прилагаме достатъчно. Разделението в обществото спира развитието. Това се вижда. Забавят се реформи, водят се спорове по една или друга тема без ясен резултат. Голяма е отговорността и на управляващи, и на опозиция. Примерът трябва да дойде най-вече от тях. Необходим е диалог, за да се избегнат някои вредни тенденции като крайно леви или крайно десни залитания.

- Вие често се срещате с висши държавници от цяла Европа - стои ли стабилно България в техните очи, има ли и това правителство онзи кредит на доверие от ваше време, или усещането на хората тук, че живеят все по-бедно - материално и духовно, намира потвърждение и навън?

- България отдавна е отворена страна, Желязната завеса е в историята. От тази гледна точка нашите политици трябва да си дават сметка, че всяко тяхно действие тук не остава незабелязано отвън. Отговорността е много по-голяма. Защото вътрешната политика е елемент от нашия международен имидж. Знаете, че винаги съм държал на това и съм полагал големи усилия в тази посока. Благодаря, че оценявате доверието, което световните институции и политици имаха в страната ни в моя премиерски мандат. Както се шегувам понякога, двете "шапки", които носех, изиграха ролята на добавена стойност в политиката ни тогава. Наистина поддържам добри контакти с някои от държавниците в Европа. Съвсем наскоро се видях с бившия ми колега Ги Верхофстад, който винаги се е интересувал от България. Срещнах се и с други действащи политици в Европейския парламент. Тъй като сега програмата ми позволява да пътувам по-често, бъдете сигурни, че не пропускам случай да кажа добра дума за България.

- Как оценявате по шестобалната система сегашното правителство? Кои от решенията му одобрявате и кои - не?

- Знаете, че не давам оценки. Правителствата, според капацитета си, се стремят да осъществят програмата, заради която хората са им гласували доверие. Така и трябва. Виждам, че сегашният кабинет работи, в него има доказани експерти. Дано постигнат повече успехи. Нека хората си кажат думата какво одобряват и какво не. Аз съм бил в тази ситуация, знам колко е тежко и не е коректно да давам оценки.

- Това е първото правителство, което работи в режим на непрекъсната обсада - досега не е имало толкова масови протести. Защо според вас?

- Нещата не са толкова лесни за обяснение. В протестите се преплетоха много и различни интереси. Хората, особено след последната финансово-икономическа криза, са жадни за нов вид политика и политици, за бързи реформи, реални резултати, промяна в живота им сега, не след време. Но тук има подводен камък - такива нагласи лесно могат да се поддадат на манипулация. Изминаха повече от 20 г. от началото на т.нар. преход. Обществото ни сякаш е уморено да очаква, да слуша нови и нови обещания. От друга страна, смятам, че в България вече има реално развито гражданско общество, което все по-често ще взема думата публично и ще изисква повече и повече от управляващите. Публичният контрол е важен за всяко управление. Прозрачността - също. Урокът е, че трябва да се управлява заедно с хората, а не зад гърба им.

- Ако направим паралел между България от 2001-2005 г. и България днес, ще видим, че тя е по-бедна, по-корумпирана, може би по-обезверена. Каква е причината - несъстоялата се "смяна на чипа" или това, че управниците ни отдавна не са "господари на мълчанието"? Виждате ли грешка в собственото си управление, която можеше да предотврати подобно развитие?

- Няма представител на деловите среди, с когото съм се срещал през последните години, който да не ми е споделял, че по време на управлението на НДСВ бизнесът се е чувствал най-спокоен, че е имало много възможности за разрастване и развитие, разбиране и съдействие от страна на иинституциите. Това особено ме радва, защото беше един от приоритетите ми. А и икономическите показатели от този период са красноречиви. Гледайки последните няколко години, мога да кажа, че много беше направено, но и много неща се забавиха, не бяха доразвити. В управлението в България сякаш има един постоянен недостатък - всяко правителство да започва от нула, отричайки направеното преди него. И все причината е единствено в политическото противоборство. Логично обяснение на такова поведение няма. Ние не действахме така през 2001 г., въпреки че, помните сигурно, не заварих особено добро наследство. Прави сте в едно - усещането за безизходица напоследък го има сред хората, има апатия и като че ли липсва перспектива. Наблюдавам и институциите - не мога да кажа, че всички дават добър пример. Обществото ни има спешна необходимост от повече позитивизъм и надежда, от реални резултати в управлението, които да се отразят в ежедневието на хората. Тогава ще имаме и по-мотивирани избиратели. В европейски мащаб финансово-икономическата криза е преодоляна, страните вече говорят за растеж. Нямаме оправдание в България нещата да не вървят. Ако това е така, то причината си е вече чисто вътрешна. Но при постоянни разпри между институциите напредък трудно се получава. Смятам, че дадох недвусмислен пример в нашия мандат, че спокойствието в обществото, изслушването, толерантността, търсенето на допирните точки, на общите тези е много по-продуктивно за нацията, отколкото вторачването в различията и надприказването, замерянето с клевети, компромати и т.н. От срещите ми с много хора виждам, че повечето са уморени от това. Що се отнася до последната част от въпроса - както във всеки мандат, така и в този на НДСВ имаше и успехи, и пропуски. Но не виждам да сме допуснали чак такива грешки, които да рефлектират негативно в бъдеще. Напротив, мисля, че тогава беше утвърден европейският, модерният път на развитие на България. Оставихме добра база на следващите.
Спомнете си драстично намаленото ниво на безработицата, високия ръст на инвестициите, имаше бум на раждаемостта, което само по себе си говори много за стабилно развитие. Трябва здраво да се работи. Това е формулата за успеха.

- Социолозите твърдят, че ГЕРБ и БСП запазват относителен паритет по отношение на резултатите от предстоящите евроизбори. Как според вас се вписва партията на Николай Бареков "България без цензура" и очаквате ли нов "бум" на националистическите партии - тенденция в цяла Европа?

- Първо, важното е на предстоящите избори да има висока активност от страна на гласоподавателите. Кои хора ще изпратим в Европейския парламент - това е толкова важно, най-вече защото именно чрез тях ще се чува в Брюксел и гласът на България. Така че нека хората добре огледат кандидатите. Личните качества и опит на всеки от тях са важни, не толкова от коя партия са - въпреки че тези избори се възприемат от политиците като репетиция за парламентарните. Новите партии, включително "България без цензура", имат шансове като всички останали. А за парламентарните избори - който предложи по-добра програма за развитие на страната, повече хора ще му се доверят. Надявам се нашите сънародници да избират по идеите, които са прагматични и реалистични. Що се отнася до "бум" на националистическите партии, прави сте, че има подобна тенденция, но не би ме учудило, ако спадне с преодоляването на икономическата криза.

- Евроскептицизмът май взема връх. Национализмът настъпва в цяла Европа, преди време изразихте тревога за засилването на тези настроения и в България. Може ли българското правителство да оцелее без конфузната подкрепа на "Атака"?

- Евроскептицизъм винаги е съществувал. Дори преди влизането ни в ЕС. Но не мисля, че ще вземе връх. Обединена Европа е уникален геополитически проект. Обхваща толкова много държави, че е нормално да има и сътресения.
Да приемем, че националистическите тенденции са част от изпитанията за устойчивостта на проекта. В моменти на криза е нормално популизмът да се активизира. Що се отнася до нашия парламент - избирателите така са разпределили силите. Ако не са доволни от резултата, на следващите избори могат да го коригират.

- Как разглеждате поведението на руския президент Владимир Путин по отношение на Украйна, анексирането на Крим и отношенията му със западните лидери? Адекватна ли беше българската позиция?

- По тази тема може много да се разсъждава, в зависимост от един или друг интерес на дадена държава. Видяхте, че дори в рамките на ЕС има различни мнения. Когато даваме оценки за едно или друго събитие, трябва да се имат предвид повече обстоятелства. Ето Германия например. Канцлерът Меркел беше пределно ясна в изказването си за икономическите връзки между двете страни и евентуалните последици от засилени санкции срещу Москва.

Отношенията САЩ - Русия са на съвсем друга плоскост. Така че не може да се даде еднозначен отговор. Но при така създалата се ситуация в Украйна не бива да се пропуска и фактът, че Крим от Екатерина Велика до 1954 г. е бил част от Русия.
Що се отнася до позицията на България - външната политика изисква не само опит и търпение, но и разглеждане на ситуациите в тяхната цялост и проекция в бъдещето. В този конфликт България трябва да види своя национален интерес и спрямо него да определи позицията си. А и да имаме предвид, че вече сме част от европейския отбор. Но нека винаги първо да се пооглеждаме, както обичам да казвам. Това е от полза.

- На фона на украинската криза и очертаващата се нова Студена война между Русия и Запада все по-актуален става отново дебатът за добива на шистов газ в Европа, като стъпка към енергийна независимост. Темата е особено чувствителна за България, която обаче е почти 100% енергийно зависима от Русия. Като прозападен политик смятате ли да повдигнете тази тема чрез групата на либералите в Европарламента, чийто член е НДСВ?

- Преди да отговоря, се налага да ви коригирам - не се смятам нито за прозападен, нито за произточен. Възпитан съм да работя за интересите на отечеството си. Ако имате предвид завръщането на България към Европа и прилагането на утвърдените на Запад демократични ценности - да, наистина съм за това и както добре знаете, съм съдействал според възможностите и контактите си това да се случи.
Не мисля, че сме пред прага на втора Студена война. По скоро, както каза проф. Петър-Емил Митев, може да се стигне до "студен мир". Що се отнася до енергийната независимост на България - темата е доста обширна. В моменти като настоящия повече се осъзнава необходимостта от алтернативни източници. Ще припомня например, че през моя премиерски мандат размразихме проекта "Белене", интерес имаше от утвърдени западни компании, включително и от Канада. Моята идея беше да има международен консорциум от фирми, които да строят централата и по този начин да се задоволят интересите на всички заинтересувани страни. А що се отнася до последната част от въпроса ви - вече не съм в активната политика и не следя толкова отблизо НДСВ, камо ли да се бъркам в решенията на ръководството.

- Казват, че девиз на Цар Борис III е била фразата "Винаги с Германия, никога против Русия". Как бихте съотнесли тази позиция към днешната външна политика на България?

- Тази позиция е била формирана и наложена в изключително тежки международни условия. Можем само да предполагаме колко трудно е било тогава да се провежда подобна външна политика. Но фразата говори много и днес. Ако приемем, че Германия олицетворява ЕС като водеща икономическа сила в него, да - България вече е в европейското семейство и си партнира с всички страни членки, но това не изключва по никакъв начин прагматично взаимодействие и с Русия, с която имаме традиционно добри отношения и търговски интереси. Тя е важен пазар за българския износ. В днешния глобален свят нещата не стоят на принципа или-или. Такова разбиране би било остаряло. Всеки търси ползи за страната си във всички посоки. В този смисъл политиката на баща ми е била доста прозорлива.

- Николай Бареков обяви, че партията му ще ви номинира за еврокомисар заедно с Петър Стоянов и Соломон Паси. Какъв е вашият коментар?

- Много мило. Не се съмнявам, че има логика в подбора.

- Търсиха ли ви с такова предложение от някоя партия? Бихте ли приели, ако ви предложат и при какви условия?

- Не е имало такива разговори. Не подценявайте моята възраст, а и факта, че и без това съм много натоварен.

- 13 години след знаменателната ви реч от 6 април 2001 г. в каква посока се промени развитието на България?

- Благодарен съм за подкрепата на нашите сънародници, която получих тогава, и с чиято помощ успяхме да постигнем два ключови национални приоритета - влизането в ЕС и членството в НАТО, от което пък се навършиха 10 години. България получи шанс да се развива в рамките на европейското семейство, финансовата помощ от ЕС по различните програми изигра голяма роля за осъществяването на редица проекти. Резултатите се виждат. Да, има още много какво да се желае, но посоката е дадена. Важното е да не се отклоняваме от нея и много да работим. Идва ново поколение, което не е било свидетел на тоталитарния режим, носи съвсем други ценности и амбиции. Виждам, че има и младежи, завършили университети по света, които се завръщат. Това са хубави тенденции. Нека обръщаме повече внимание на тях, отколкото на негативите, които ги има във всяка държава. Което, разбира се, не ги оправдава, нито трябва да се примирим.

http://www.trud.bg/