Промени в законодателството за спасителните центрове предлагат от „Зелени Балкани"

Два ранени щъркела бяха настанени от Спасителния център на „Зелени Балкани“ в Центъра за защита на природата и животните в Добрич. Те са били спасени през есента и са презимували в центъра в Стара Загора. И двете птици са с трайни увреждания, които не могат да бъдат възстановени, за да могат те да бъдат върнати сред природата. И двата щъркела са с наранени криле, а на единия липсват пръстите, съобщи Христина Клисурова – ветеринарен лекар от „Зелени Балкани“. Тя каза, че щъркелите си нямат имена и оставят на обществеността в Добрич да им измисли.

Екип на „Зелени Балкани“ днес бе в Добрич, за да постави табела, която да удостоверява, че в зоологическата градина в Добрич са настанени птици, жертва на човешката небрежност, които са били пациенти на спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“. Тя посочва, че настанените там диви животни са преминали курс на лечение, но са с трайни увреждания. „Безразличието и небрежността, също както бракониерството и незаконната търговия, са причина за изчезването на видовете. Не бъдете част от това престъпление срещу природата“, пише още на информационната табела. Центърът за защита на природата и животните в Добрич е един от четирите зоопарка в страната, където ще бъдат монтирани такива табели от Спасителния център за диви животни "Зелени Балкани" - Стара Загора.Той работи по образователен проект "Хора ЗА природата - зелено общество в действие“,  финансиран от Конфедерация Швейцария чрез фонда за развитие на гражданското общество.

Първоначално идеята тръгна от това, че нещо трябва да се случва с тези ранени птици, и преди да помислим за евтаназията, тъй като ние не сме приют за диви животни, а трябва някъде да бъдат пренасочени, да им намираме домове в лицето на зоопарковете в страната, обясни Христина Клисурова. Тя сподели, че в началото  срещали сериозен отпор от някои от зоопарковете в страната, които искали животните да са в перфектно състояние. Аз винаги обяснявах, че, ако са в перфектно състояние няма да бъдат в зоопарка, а ще бъдат освободени. Така стигнахме до извода, че на нас ни трябва информационна табела, която да указва това място и да разказва защо тези птици са тук, да обърнем така нещата, че да извлечем полза от пренасочването на животните, обясни ветеринарният специалист.

Екозащитниците предвиждат да поискат промяна в законодателството по отношение на правилника на дейността на спасителните центрове. Също и по отношение на Закона за биологичното разнообразие, що се отнася до приема на пострадали диви животни, кой има право да транспортира, да настанява, да се разпорежда. В момента процедурата е доста тромава и тежка и на нас ни се иска да я улесним, за да я направим работеща. У нас има четири спасителни центъра. Единият е специализиран за костенурки, единият е на Зелени Балкани, а другите два са зоологическите градини във Варна и София.

90 % от птиците, които постъпват в Спасителния център, са птици. Има и малко бозайници и влечуги, най-вече таралежи и костенурки. Над 90 на сто от животните, които стигат до спасителния център, са пострадали по пряк или косвен начин от човешката дейност . Такъв е примерът с електропреносната мрежа. Оказва се, че голям проблем са не отровите или бракониерите, а необезопасените стълбове на електропреносната мрежа. Така че по пряк или косвен начин човекът и неговата дейност са причина да пострадат тези животни.  Малко са тези , които са жертва на форсмажорни обстоятелства.  

От „Зелени Балкани“ организираха и образователна игра с ученици от СОУ „Дора Габе“. НДТ