Единствената, все още, у нас площадка за компостиране на зелени отпадъци е изградена в Добрич. Намира се на територията на декоративния разсадник в областния град. Площта на съоръжението е два декара.

Обособяването на площадката бе една от дейностите по партньорски проект, изпълняван през 2012 г. от Община Добрич, заедно с Асоциацията на еколозите от общините в България, в която добруджанската община членува, и Лесо-техническия университет. Асоциацията е имала основно координираща роля и като организатор на обучения и конференция, проведена в края на 2012 г.

Ролята на община Добрич беше да предостави територия, на която да се извършва зелено компостиране. Лесо-техническият университет е разработи технологията и е направил анализ на получения компост.

Технологията е специално разработена за този проект, който приключи през март 2013 г., обясни Теодора Петкова, която бе ръководител на проекта, а в момента ръководи проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Добрич”. Тя е много доволна от това, че през миналата година общината успя със собствени средства да продължи компостирането. От началото на май тази година се назначават хора, които да работят, за да може и тази година там да продължи работата.

Дейността на площадката няма да приключи с края на проекта, категорична е Петкова. „Направихме това зелено компостране устойчиво. Доволни сме от резултата, който получаваме”, сподели Теодора Петкова.

Произведеният компост се използва в зелените площи на общината, в оранжерията. Качествата, които той има, са много добри. Направеният анализ е показал, че няма тежки метали, биогените са с доста добри показатели. Така той може успешно да бъде използван като почвен подобрител, който задържа влагата, което е основната му функция. И доставя микроелементи и биогенни елементи  на растенията.

На площадката работят двама души. Тя има и дробилка. Всъщност, създаването на площадката за компостиране започна именно от дробилката, припомня си Петкова. Тя разказа, че, когато от Асоциацията на еколозите от общините в България разработвали този проект, обявили, че търсят община, която би искала да бъде пилотна за такова зелено компостиране. „Аз бях там и казах, че ние в Добрич разполагаме с дробилка, имаме голям разсадник, зелени площи, много зелени отпадъци. Така случайно стана, че Добрич беше избрана за пилотна община. Защото, имахме желанието и волята, защото без волята на кмета нямаше как да се случат нещата. Така успяхме да направим това зелено компостиране”, допълва Петкова.

От 2013 г. трябваше всяка община да изгради такава площадка и да започне компостиране на зелените отпадъци от паркове и градини. Към момента обаче няма друга община в България, която да го е направила. Има много общини, които се обаждаха и питаха колко струва. Направили сме разчети за цената, ако наемеш техника, защото е нужно да имаш техника за обръщане на компоста. Направили сме разчети колко би струвало, ако общината закупи такава техника. Ако може да я използва в месеците, в които няма компостиране, чудесно. Но, според мен, е по-добре да има наета техника за 5-6 месеца, в които се осъществява това компостиране,  обясни еколожката. Според нея, едва сега започват да се раздвижват нещата, така че, колегите й да си прокарат идеята  пред съответните общини, за да бъдат изградени такива площадки.

През следващата година, когато в експлоатация бъде въведено регионалното депо за отпадъци край село Стожер, площадката вече няма да е необходима. Защото такава площадка има на територията на самото депо, но много по-голяма.  В момента се компостира около една трета от зеления отпадък, защото площадката е с площ само два декара. Другата площадка – на регионалното депо, е много по-голяма. Площта й е над 5 декара, така че доста по-голям обем от отпадъците в Добрич ще могат да бъдат оползотворени. Вижданията на общината са, това, което има в момента на площадката за компостиране, да бъде използвано като място за претоварване на зелени отпадъци. Те са обемни. За да не се плаща за транспортиране на „въздух” и всеки ден да пътуват камиони със зелен отпадък до регионалното депо, те там ще се претоварват, за да бъдат спестени транспортни разходи.

„Технологията, която се използва на площадката в Добрич, е открит способ на лехи. Оформят се компостни лехи с дължина, колкото позволява площадката. Редуват се. Най-отдолу се постила ред смлени клони, ред трева, ред оборски тор. От общината изказват своята благодарност на Професионалната гимназия по ветеринарна медицина, които са предоставили узрял оборски тор, който не е имало как другояче да си осигурят. По същия начин се редуват пластовете, докато общата височина стане 1-1,2 метра. Компостът се полива обилно, след което той се обръща всяка седмица с техника. Тези обръщания са 5-6 пъти т.е. 5-6 седмици са необходими за създаването на компоста. Зависи и от климатичните условия – дали вали, дали е слънчево времето, тъй като разграждането на органичната маса е процес, който е зависим от метеорологичните условия. Когато 5 до 7 пъти се обърне компостът, се достига до момент, в който почти всичко се е превърнало в почва. Започва и да мирише на пръст. Тогава се събират куповете. Оставя се компостът още една или две седмици да доузрее, след което той е готов за употреба. Преди да бъде употребен, тъй като има частици, които не са достатъчно угнили, той се премила, минава през дробилката и се получава много фина фракция, която вече може да бъде използвана.

Когато компостът се използва в оранжерията, се пресява допълнително, за да се получи още по-фина консистенция.

Зеленият отпадък е предимно окосена трева и клони от резитба. Количествата, които се оползотворяват на един сезон, са 4500 куб. м трева и 2 000 куб. м клони. Произведеният компост е около една трета от това количества, тъй като той сляга и угнива. С него се обогатяват площите в парка - около 200 декара. При реконструкцията на парка, също се използва компост. Използва се и при цветните разсади, които се правят в оранжерията на общината. На площадката работят двама души.

A.S.A. България е фирмата, която много помага в реализирането на идеята – както с поливането на компоста, така и за обръщането на лехите. Освен това, компанията извозва от фермата в кв. „Рилци” на Професионалната гимназия по ветеринарна медицина оборската тор. Без тях нещата нямаше да се случат,категорична е Теодора Петкова. Разходът, който общината през последните две години е направила, е само за заплатите и осигуровките на двамата работници, които се назначават там. Разходите за дробилката се поемат  от общинското предприятие „Устойчиви дейности и проекти”.