“Почти чувам ботушите на маршируващите фашизирани тълпи от 30-те
години на миналия век. Ситуацията в Швеция е много обезпокояваща”,
разказва 51-годишният Кристер Хавунг, докато подрежда кроасани в
кафенето си в град Малмьо. На стената отсреща е издраскан надпис “Бийте
се за Малмьо”, а срещу него “Бийте се за Шоуан” - иранец, наръган от
неонацисти близо до кафенето.
Доскоро Швеция бе известна като една от най-толерантните страни,
отворена за бежанци и имигранти. Расисткото насилие обаче е все по-често
явление. Надигат се настроения срещу имигрантите, а крайнодясната
партия Шведски демократи вече е третата по големина с 20 места в
парламента.
С наближаването на изборите за Европейски парламент в края на
седмицата подобна картина се наблюдава в много страни от ЕС.
Социологическите сондажи показват, че крайнодесните партии ще имат
най-добрите резултати от Втората световна война.
След години на криза и затягане на коланите несигурността в
европейските страни се използва много успешно от надигащите
се евроскептични партии на територията на целия ЕС. Въпреки че около 70%
от местата в новия Европарламент вероятно ще бъдат разпределени между
четирите основни фракции - дясноцентристката Европейска народна партия
(ЕНП), лявоцентристката Партия на европейските социалисти (ПЕС), Алианса
на либералите и демократите (АЛДЕ) и Зелените, протестните партии могат
да спечелят ключов процент. Сондажи от последните дни показват, че
евроскептичните партии могат да вземат 25-30% от местата в 751-членния
парламент, сочи АП. Ако успеят да сформират група, те могат да станат
третата сила в следващия парламент.
Проф. Саймън Хикс от VoteWatch Europe - организация, която анализира
моделите на гласуване, предвижда, че само евроскептиците ще спечелят
грубо 120 места в следващия парламент, а крайната десница може да събере
около 15. В първата група са кандидатите на френския Национален фронт,
водени от Марин льо Пен, и на холандската Партия на свободата на Геерт
Вилдерс. Британската Партия на независимостта на Найджъл Фарадж, която и
в момента доминира евроскептичната група в ЕП, и левите радикали, също
ще вкарат още депутати.
Някои от победителите на предстоящия евровот със сигурност ще бъдат
от най-крайната десница в Европа - партии с открита профашистка
ориентация. В Гърция “Златна зора”, която нарича Хитлер “велика
личност”, се очаква да вкара 2-ма депутати в Европарламента. В Унгария
ултранационалистическата “Йобик” се очаква да е втора и да вземе 4
места.
Като се има предвид, че в Европарламента има 751 депутати,
присъствието на крайната десница все пак ще е по-скоро символично. Много
политолози обаче предупреждават, че истинската заплаха на тези избори
не идва от крайното дясно, а от една доста по-омекотена сила, наричана
“новото крайнодясно”. Точно към тази група принадлежи партията Шведски
демократи, а лидер е френският Национален фронт на Марин льо Пен, която
се очаква да вземе 18 места в Европарламента - 6 пъти повече от
сегашните ѝ представители там.
Характерно за партиите от новото дясно е, че макар да остават
крайнодесни в сърцевината си, те направиха много усилия, за да
“хигиенизират” своите послания, коментира британският в. “Дейли
телеграф”. Скинарите и униформените ботуши изчезнаха от редиците им.
Политиците им, издокарани в костюми и вратовръзки, изглеждат съвсем
нормално. Тези партии твърдят, че са оставили в миналото расизма и
антисемитизма и се концентрират върху имиграцията, “ислямизацията на
Европа”, разочарованието от ЕС и противопоставянето на политическия
елит. Покрай цялото недоверие, натрупано към утвърдените партии, хората
се вслушват в новото политическо явление.
В момента в Европарламента има 7 политически групи и отделно
независими депутати. Партията на независимостта на Найджъл Фарадж е част
от дясната фракция “Европа на свободата и демокрацията”, която е
по-дясна от другата фракция - Европейски консерватори и реформатори.
Очаква се Марин льо Пен и Геерт Вилдерс да се опитат да създадат нова
политическа група, която ще е 8-а по ред и ще разтърси статуквото. За да
постигнат целта си, двамата трябва да съберат поне 25 евродепутати от 7
различни държави. Първото условие едва ли е проблем, тъй като се очаква
двете партии да спечелят общо поне 23 места.
Вероятно ще успеят и с второто условие, тъй като двамата лидери
основаха преди 5 месеца Европейски съюз на свободата - коалиция от 6
евроскептични партии, в който влизат австрийската Партия на свободата,
белгийската Флаамс беланд, италианската Северна лига, словашката
Национална партия и Шведските демократи. Не трябва да се забравя обаче,
че между тези партии има големи различия, което може да доведе до
разпадане на групата в ЕП по-нататък, предупреждава британският
изследовател Марли Морис пред “Юроактив”.
Предвижданията са, че новата фракция ще има поне 40 евродепутати и
годишна субсидия от 2,5 млн. евро, както и гарантирано време за
изказвания в Европарламента. Така представителите на евроскептичните
партии могат да се сдобият с тежест в комисии, които изработват
позициите на парламента по законодателството и търговията.
След евроизборите ще бъдем свидетели и на появата на евроблок на
крайната левица, насочен към премахването на всякакви мерки за затягане
на коланите. Европейците в момента експериментират с гласовете си, което
ще доведе до подкрепа на много кандидати от по-малки или новосъздадени
партии, прогнозират анализаторите.
Натиск срещу Брюксел и отляво
Не само крайнодесни и популистки партии заплашват статуквото в ЕС.
Натиск се появи и отляво. Конфедеративната група на Европейската
обединена левица - Северна зелена левица, е социалистическа група в ЕП,
която включва две основни организации - Европейската обединена левица и
Северната зелена левица.
Групата се обявява за икономически растеж и заетост, солидарност и
високи социални стандарти за всички. Създадена е през 1994 г. и има 41
представители в сегашния Европейски парламент, като най-много са
депутатите от Германия и Италия - по седем, следвани от Чехия с шест
представители. В групата участват и депутати от Великобритания, Швеция,
Финландия, Португалия, Франция, Холандия, Кипър и др.
Това е най-лявата парламентарна група в Страсбург. Противопоставя се
на Лисабонския договор като недостатъчно социален проект за развитието
на Европа.