Последните социологически прогнози преди евровота в неделя показват картина с твърде много неизвестни. Условие за изясняването им е какъв ще е окончателният брой на хората с право на глас. Това ще стане ясно утре, когато службата ГРАО обяви избирателните списъци, които по закон се "чистят" до последно - 48 часа преди вота.

Трайните електорални нагласи до момента, реалната избирателна активност в неделя и шансът за последна мобилизация на собствените избиратели очертават пет големи въпросителни:

V Кой ще е първи - ГЕРБ или БСП? Изследователите са разделени в прогнозите си, а според някои първенецът зависи изцяло от нивото на избирателна активност.

V Колко ще са победителите? Дали ако ГЕРБ е първа, но Реформаторският блок не влезе, а БСП и ДПС заедно имат повече от ГЕРБ, няма да има двама златни медалисти?

V Кой ще е трети - ДПС или "България без цензура"? Според повечето агенции това е ДПС, но е възможно то да е с равен брой мандати с ББЦ.

V Колко партии ще влязат в европарламента - 4, 5, 6 или дори 7? Дали Реформаторският блок, АБВ, "Атака" и НФСБ ще вземат мандат?

V Каква е въртележката на остатъците. На партия с излишък от гласове, недостатъчни за цял мандат, се отнемат и се дават на друга, на която не достигат за цял мандат. Кой ще уцели бингото зависи най-вече от дистанцията между първите три сили.

Едномесечната кампания за евровота води до ръст с около 4 до 5% на избирателната активност. Към 20 май между 2,6 и 2,7 милиона избиратели заявяват намерение да отидат до урните в неделя.

Това сочат последните предизборни прогнози на агенция "Алфа Рисърч", направени на базата на национално представително изследване, проведено между 17 и 20 май по поръчка на в. "Дневник". В навечерието на вота данните отразяват електоралните нагласи само на онези, които вече са решили да гласуват, а не на всички пълнолетни граждани, които социолозите мерят в периодичните си мониторинги.

Ако и тази година се използват списъците от парламентарните избори от 2013 г. (които наброяват 6,9 млн. избиратели), активността би била около 38% - равнище, съизмеримо със средното в национален и европейски план на евроизбори през последните години. Към момента липсват индикатори за значителни промени в активността: нито в посока рязък спад (както на евроизборите през 2007 г., когато гласуваха под 2 милиона избиратели), нито към рязък скок и съответно - излизане на сцената на нов електорален феномен, смятат социолозите на "Алфа Рисърч" начело с Боряна Димитрова.

Според данните на агенцията с най-големи шансове за първа политическа сила на изборите е ГЕРБ. Подкрепа за него заявяват 27,3% от решилите да гласуват в неделя.
БСП заема втора позиция с 23,6%, като не добавя нови гласове в хода на кампанията.
ДПС постига максимална мобилизация на привържениците си и с подкрепа от 13,4% от гласувалите остава трета в предпочитанията на избирателите.

Масираната кампания на "България без цензура" осигурява електорален ръст на партията през последните две седмици.

Тя достига 10,5% от вота в урните и се очертава като четвъртия представител в Европейския парламент.

Активизацията на дясноцентристките избиратели в хода на кампанията дава отражение и върху позициите на Реформаторския блок - с 5,9% от твърдо решилите да гласуват той има възможност за свой представител в Европейския парламент.

Към момента АБВ събира 5,3% от гласуващите. Тъй като тяхната подкрепа е твърде неравномерна по региони и са възможни по-широки амплитуди, те също запазват шансове да преминат прага от 5,88% и да се намесят в разпределението на мандатите.
Мобилизация през последните седмици е налице и сред националистическия вот, но фрагментирането му между няколко формации отслабва възможностите им да получат места в Европейския парламент. Най-добри позиции в тази част от спектъра имат "Атака" - 4,1%, и НФСБ - 3,9% от решилите да гласуват.

Прогнозата на "Алфа Рисърч" сочи, че 17-те български мандата в Европейския парламент с най-голяма степен на вероятност биха се разпределили между пет политически формации: ГЕРБ - 6 места, БСП - 5, ДПС - 3, "България без цензура" - 2, "Реформаторски блок" - 1. Това би означавало 7 мандата за групата на ЕНП в Страсбург, 5 - за групата на ПЕС, 3 - за АЛДЕ и 2-ма, непринадлежащи към никоя политическа група.

Според социолозите възможни размествания могат да дойдат от две посоки:

V От партиите с близки до избирателната квота (5,88%) позиции, за които участието в разпределението на мандатите може да се окаже въпрос на малък брой гласове.

V От дистанцията между трите водещи политически сили, която може да промени съотношението в броя на получените мандати.

Тези два източника на потенциални изненади превръщат постигнатата от партиите мобилизация в ключов фактор за резултата от вота.

Директорът на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов очаква избирателна активност между 2,2 млн и 2,7 млн. души За ГЕРБ предвижда 6-7 евродепутати, "Коалиция за България" - 5-6, а ДПС най-вероятно ще имат трима. При "България без цензура" според него положението е най-несигурно - шансовете им са от нула до 2 места в Европейския парламент. Реформаторският блок би могъл да постигне едно или нито едно място в парламента. Партии като АБВ, Националният фронт за спасение на България и "Атака" ще се окажат под бариерата, прогнозира Павлов. Според него сравнително ниската избирателна активност е нормална за европейски избори: "Няма да бъде чак толкова ниска, колкото през 2007 г. Очакваме да бъде по-скоро близка до тази на изборите през 2009 г. или малко по-ниска. Всичко ще мине в рамките на нормалното."

А кампанията определя като "доста мижава". Очакват се и взаимни обвинения за купуване на гласове, контролиран вот и пр. Но "това е цирк, който гледаме на всички избори", заключава Юлий Павлов.

Седмица преди вота за европарламент битката за първото място между БСП и ГЕРБ продължава да е изключително оспорвана. Според данните от национално представително изследване на агенция АФИС, проведено между 12 и 17 май, подкрепата за двете водещи формации е "на кантар", но предвид очертаващата се сравнително ниска избирателна активност, БСП има известно предимство пред ГЕРБ.

Според социолозите начело с Юрий Асланов това се дължи главно на традиционната по-голяма мобилизация и по-добра организация сред левите избиратели.

Изследователите от АФИС разглеждат три хипотези за изхода от вота според избирателната активност.

При ниска активност - 30-35%, или 2,1-2,4 млн. гласуващи, 17-те български мандата за европарламента ще се разпределят само между 4 партии: по 6 мандата за ГЕРБ и БСП, 3 - за ДПС и 2 за "България без цензура".

При средна избирателна активност - 35-40%, или 2,4-2,8 млн. избиратели (данните на АФИС в таблицата вляво са за тази хипотеза), шанс за по един мандат имат и "Атака", и Реформаторският блок, като този на "Атака" е сигурен. От преразпределението на мандатите може да се възползват или БСП, или ДПС, които също могат да вземат допълнителен мандат, като по-големи шансове има ДПС.

При висока активност в неделя - 40-50%, или над 2,8 млн. гласуващи, ГЕРБ би имала лека преднина пред БСП, но двете партии ще са с равен брой мандати - по 5, ДПС и ББЦ - с по 2 или 3, АБВ твърдо получава един, а шансове за евродепутатско място се разкриват и пред Реформаторския блок и "Атака".

При ГЕРБ, БСП и особено при ДПС вероятността преференциалният вот да размести подреждането на листите е практически нищожна, смятат социолозите от АФИС. По-висока е вероятността за това при ББЦ и "Атака", но пък при тях партийните лидери са водачи на листите. Единствено при Реформаторския блок е налице практическа възможност преференциалният вот да размести листата, стига той изобщо да успее да реализира евромандат.

При ниска избирателна активност по-вероятно е БСП да има повече гласове от ГЕРБ в изборите на 25 май. Възможността ГЕРБ да има повече гласове зависи от степента на мобилизация на неговите привърженици. ГЕРБ има по-голям резерв от потенциални гласове в сравнение с БСП, но до този момент те не изглеждат активизирани в достатъчна степен. Това сочи последната предизборна прогноза на агенция "Галъп интернешънъл". Тя почива на данни от изследвания, експертен анализ и политологична оценка.

ДПС ще бъде твърдо на третото място с около 400 хиляди гласа. След него се нарежда коалицията около "България без цензура" и ВМРО с очакван резултат над 200 хиляди гласа. ДПС и коалицията около ББЦ изглеждат с изравнен потенциал като декларативни нагласи в социологическите проучвания, но електоратите на двете формации са различни в степента на мобилизираност - електоратът на ДПС е традиционно по-активен в изборния ден.

Ако тенденциите, които наблюдаваме досега, се запазят, това са четирите формации, които ще преминат бариерата. Тя ще бъде около 150 хиляди гласа, но зависи от активността и може да варира, казват социолозите от "Галъп" начело с Първан Симеонов.

Шансове да прескочат бариерата имат също АБВ и Реформаторският блок, но само при сериозна мобилизация на техните привърженици. От днешна гледна точка двете формации могат да мобилизират по около и над 100 хиляди гласа, прогнозират изследователите.

Според тях не би било изненада, ако "Атака" и НФСБ влязат в европарламента. Очакваните гласове за двете партии са по около и под 100 хиляди.

Прогнозата на "Галъп" за разпределението на мандатите за евродепутати е: по 5 или 6 за БСП и за ГЕРБ, 3 или 4 за ДПС, 1 или 2 за ББЦ и коалиция, по 0 или 1 за АБВ и Реформаторския блок.

Общо гласувалите се очаква да бъдат в широк диапазон - около 2,5 милиона, което е между 35 и 40% спрямо списъчния състав на имащите право на глас.

"Четири партии със сигурност ще имат представител в Европейския парламент. Това са БСП, ГЕРБ, ДПС и "България без цензура", смята социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Колев предвижда, че "БСП вероятно ще победи основния си политически опонент ГЕРБ с два до четири процента."

Според изследването на "Медиана" 26% от гласовете в урните ще бъдат подадени за БСП, 24% - за ГЕРБ, 12,5% - за ДПС, 9,5% - за "България без цензура". Възможното отклонение в данните за БСП, ГЕРБ, ДПС и ББЦ е плюс/минус 1,5%.

Шансове да прескочат 5,88-процентната бариера запазват Реформаторският блок и в по-малка степен "Атака" или НФСБ. "Гласовете в урните за Реформаторския блок според нашето проучване са 5,5%, а за НФСБ и "Атака" са равни - по 4,5%", казва Кольо Колев. АБВ има 4%. Отклонението е 1% в данните за Реформаторския блок, НФСБ, "Атака" и АБВ.

"Очаква се около 2,5 милиона избиратели да гласуват, което означава 37% избирателна активност", твърди Кольо Колев. Според него е трудно да се предвиди разпределението на мандатите, защото те зависят от разпределението на остатъците. "Напълно е възможно БСП да има един мандат повече от ГЕРБ, но може и да имат равен брой евродепутати", казва социологът.

35% избирателна активност, или около 2,4 млн. гласоподаватели, очакват социолозите от "Екзакта рисърч груп". Според национално представително проучване на агенцията, приключено на 19 май, в последната седмица на кампанията ДПС и "България без цензура" са с доста близки позиции. Все пак известно предимство има ДПС, чийто електорат е с по-голямо твърдо ядро от електората на ББЦ. Ако някоя от двете партии получи 3 мандата, или ако и двете партии получат по 3 мандата, това може да лиши някоя от по-малките партии от представителство в Европейския парламент.

На финала на предизборната кампания социолозите начело с Лидия Йорданова отчитат мобилизация сред избирателите на "Атака" и на НФСБ, но не разполагат с данни, които да позволяват да прогнозират мандат в ЕП за тези формации. "Атака" получава 4,1% от гласовете на категорично гласуващите, а НФСБ - 3,8%.

При активност около и над 40% съществува възможност ГЕРБ и БСП да получат по един допълнителен мандат за сметка на по-малките партии. При много ниска активност обаче неизвестните нарастват, като най-вероятно подобен резултат би бил благоприятен за партиите с най-твърди електорални ядра, казват социолозите от "Екзакта".

http://www.trud.bg