ДЕТСКИЯТ УЧИТЕЛ ТРЯБВА ДА Е ОТДАДЕН, ПОЗИТИВЕН, ТЪРПЕЛИВ И УСМИХНАТ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 16:12 EEST

ДЕТСКИЯТ УЧИТЕЛ ТРЯБВА ДА Е ОТДАДЕН, ПОЗИТИВЕН, ТЪРПЕЛИВ И УСМИХНАТ

2014-06-07 @ 15:57 EEST

Валентина Русева – директор на ЦДГ № 17 „Първи юни”, пред НДТ

- Г-жо Русева, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?
- Завършила съм „Предучилищна педагогика” в Софийски университет, филиал Благоевград. Една година съм работила като учител. След това веднага бях назначена за директор на детска градина „Камбанки на мира” №30, която, за съжаление, вече не съществува. Там 18 години бях директор. От 11 юни 2001 година съм директор на ЦДГ „Първи юни”.

- Поводът за това интервю е 40-ата годишнина на ЦДГ „Първи юни”. Как отбелязахте юбилея?
- 40-годишнината отбелязахме с поредица от мероприятия. Започнахме през февруари неслучайно, защото градината е открита на 23 февруари 1974 година. Много искахме на 23-и да започнат мероприятията, но в традициите на детската градина е да провеждаме „Вино и любов” – благотворителен бал, който организираме около 14 февруари и го посвещаваме на Трифон Зарезан и Свети Валентин. Този бал е предназначен за родителите на децата, партньори, приятели на детската градина. Така че започнахме юбилейните празници с „Вино и любов”. На 24 февруари направихме водосвет. Поканихме отец Велико от църквата „Света Троица”, който прочете част от Евангелието на Йоан. Присъстваха деца, родители, учители, помощен персонал. Той поръси със светена вода децата, помещенията в детската градина, персонала – за здраве, за успехи. През април детската градина бе домакин на работна среща по международен проект „Когато децата и музиката се срещнат”. Искам да отбележа, че от 2002 година ние работим много усилено по проекти. По някакъв начин те до голяма степен характеризират и облика на ЦДГ „Първи юни” в последните години. До момента сме реализирали 10 проекта, 6 от които са международни. В момента работим по 11-ия. Така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да бъдем домакини на работна среща по последния проект, който реализираме. Решихме да посветим тази среща на всички наши партньори, с които сме работили през годините. Направихме нетрадиционна и уникална програма, която до момента не сме предлагали на нито едни наши партньори. Получи се много добре. Поканихме гостите в детската градина и ги запознахме с миналото и настоящето на ЦДГ „Първи юни”, след което организирахме посещение на забележителности от историческото минало на България, черноморското ни крайбрежие, демонстрирахме традиции, свързани с нашия бит и култура. Искахме, от една страна, да запознаем европейските ни партньори с предимствата и особеностите на образователната ни система, а от друга да допринесем за популяризиране на богатството и красотата на България и утвърждаване на добрия й имидж в Европейската общност.
През май организирахме коктейл, на който поканихме всички учители-основатели на детската градина, които от първия до последния ден са работили в ЦДГ „Първи юни”. Поканихме и колеги, които са свързани с живота й и са почти емблематични за нея. Поканихме партньори, родители, които в годините по един или друг начин са помагали на детското заведение – чрез дарителство, спонсорство. Поканихме представители на различни институции – община Добрич, отдел „Образование и култура”, РИО на МОН, СБУ, както и на партньорското училище „Димитър Талев”. Почерпихме се, връчихме плакети на изявени учители – бивши и настоящи, заслужили родители и приятели на детската градина. Финализирахме нашата празнична програма посветена на 40-ата годишнина, с първоюнски празник за децата. Трябваше да се осъществи на пл. „Свобода”, но поради лошото време той се състоя в зала „Добротица”. Протече много интересно, децата истински се забавляваха. Спазихме традицията на детската градина два пъти в годината да издаваме нашия вестник „Китка”. Този път броят е празничен и за първи път е от 10 страници.

- Г-жо Русева, какво е Вашето мнение – трябва ли децата да ходят на детска градина? Какво им дава тя, като изключим престоят им докато родителите им са на работа?
- Аз, като специалист, абсолютно защитавам идеята, че детската градина дава много на детето. Разбира се, зависи как е организирана цялата образователно-възпитателна работа. Искам да спомена, че ние единствени в Добрич работим по една образователна програма, наречена „Стъпка по стъпка”, която предоставя възможност на децата – да бъдат по-освободени, да правят избор, да се занимават с това, което те предпочитат, което е и полезно, и интересно за тях. Организираме така образователно-възпитателната дейност, че да стимулираме проявата на силните страни на децата. Постепенно преодоляваме т. нар. от нас „забранителна педагогика”, която се базира на отрицанието. Често чуваме: „Не прави това!”, „Не прави онова!” или „Така не трябва!”. Напротив. През последните години осъзнаваме, че атмосферата в групата трябва да бъде възможно най-позитивна, най-стимулираща детето. Осъзнаваме, че всяко дете е уникално и ние трябва да запазим тази уникалност, а не да се стремим да ги правим еднакви. Да, ние съблюдаваме изискванията, които трябва да се покрият, те са нормативно обосновани. Но съблюдавайки изискванията трябва да запазим и индивидуалното у детето. Още повече, че в нашата градина от няколко години се говори за т. нар. нови деца. Някои ги наричат индигови, звездни, кристални. Както и да ги наречем, а може и изобщо да не си признаваме, че ги има, според нас, като педагози, децата са наистина по-различни. И като казвам по-различни, имам предвид, че наистина са по-умни, по-отворени, по-чувствителни. Не зачитат авторитети. С тях трябва повече да се говори, за да бъдат убедени. Не може да им бъде наложено каквото и да било. Те са по-освободени, по-интуитивни. И си даваме сметка, че със старите методи няма да успеем да взаимодействаме с децата така, че да получим желаните резултати. Според мен предучилищната педагогика, а и не само тя – говоря и за училищната, се нуждае от промяна.

- В какъв смисъл от промяна – да дава по-голяма свобода на учениците?
- Промяната трябва да започне от учителите. Пак казвам, че не може със стари методи, похвати и средства да се организира по нов начин педагогическата работа и да се постигнат качествено нови резултати. Учителят трябва да получи качествено нова подготовка, нова квалификация и тогава да му се предостави свобода за работа. Той трябва да знае какво да прави с тази свобода и да я използва в интерес на детето. Децата и учениците също трябва да имат възможността да избират, да бъдат освободени, за да развият собствената си индивидуалност и се реализират успешно.

- В този смисъл, какви качества трябва да притежава учителят в детската градина?
- Много труден въпрос. Първо, трябва да бъде много добър специалист, професионалист. Трябва да бъде по призвание учител, т. е. да обича детето, а не просто да изпълнява професионални задължения. Трябва да бъде напълно отдаден, позитивен, много търпелив и усмихнат. Всичко това се постига, ако носиш в себе си любовта към децата, тя е в основата. Трябва да искаш да отдадеш, да имаш вътрешна потребност, за да се получат добри резултати. Да обичаш всяко едно дете такова какво е и да се стремиш да разгърнеш неговия потенциал.

- С какво Ви обогатяват проектите, по които работите? Знаем, че те не са насочени толкова към материалната база, а по-скоро към развитието на самия учител, споделяне на полезни практики.
- Аз смея да твърдя, че проектната дейност, която протече в детската градина, промени в много, много голяма степен облика на целия колектив, който в течение на тези години се превърна в ефективно работещ екип. Работата по проекти бе една своеобразна школа, която усъвършенства не само педагогическата практика, тя промени самия облик на учителя. Той израсна и професионално, и личностно. Няма човек от екипа, който да не е посещавал европейски държави, да не е бил на работни срещи, да не е участвал в организирането на работна среща в България. Учителите се научиха да работят както в локален, така и в международен екип. Те имаха възможност да сравняват както базата, така и организацията на педагогическия процес в България с този в различните европейски страни. Качеството на самата работа с децата се осъвремени. Учителят се освободи, повярва в себе си. И с много по-голяма смелост проявява творчество във възпитателно-образователната дейност с децата. Отделно се обмениха добри практики, изпробваха се. Всичко рефлектира върху всички - и върху учители, и върху деца, родители, и върху климат, и във взаимоотношенията в екипа. Педагогическият персонал стана по-организиран, по-смел в идеите, по-смел в решенията. По-мащабно се гледа на нещата.

- По-голямата освободеност - това ли е разликата в работата в детските градини тук в България и в европейските държави?
- Да, по-голямо доверие към детето и по-голяма свобода. В повечето европейски държави, без да правя обобщение за всички, децата действително са по-освободени. Предоставя им се една богата материална база и действително се зачита желанието на детето – това, с което иска то да се занимава, ако ще да е изцапано от краката до главата… Важното е да е щастливо, да е доволно, да прави това, което желае. Няма лош продукт, така да го нарека – нещо да е направило детето и то да не е правилно или лошо изработено. Може съвсем мъничко да е постижението - то получава позитивната оценка. Нашата задача в момента, според мен, е да се предоставят възможно най-добрите условия така че всяко дете да разгърне собствения си потенциал и да гради собствената си личност.

- А къде е мястото на изкуството? Прави впечатление, че когато дойдат гости от чужбина – и във вашата, и в други детски градини, те са възхитени от изпълненията на децата?
- Когато правим сравнение с държавите, в които сме били, трябва да Ви кажа – изобщо не стоим зле. Имаме какво да покажем, имаме какво да кажем, ние кипим от идеи. Когато дойдат в нашата детска градина, те са впечатлени в много отношения. Първо ги впечатляваме с чистотата. В нашите детски градини се ходи с пантофи, докато в много европейски държави децата си ходят както навън, така и в занималнята. В много малко държави има такава организация на следобеден сън и почивка, както в България. Децата ни са изключително талантливи. Нямат никакъв проблем да научат песни, танци на други народи. На последната работна среща всяка една група бе научила по един характерен танц на партньорите, които ни гостуваха. Колегите от Дания бяха изумени и казаха: „Ние това не можем да го направим. Моля ви, научете ни как се прави”. Смея да твърдя, че българчетата се много талантливи, много умни, весели деца. Дано да успеем да запазим детството такова каквото е – уникално и неповторимо.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

ДЕТСКИЯТ УЧИТЕЛ ТРЯБВА ДА Е ОТДАДЕН, ПОЗИТИВЕН, ТЪРПЕЛИВ И УСМИХНАТ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats