54 сорта зърнено-житни култури предлага тази година добруджанският земеделски институт. По време на открит ден вчера земеделските производители имаха възможност да се запознаят с тях
Ден на отворените врати или т.нар. открит ден, на който да представи сортовете, които ще предлага тази година, организира вчера Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево. В начално селекционният център има 54 сорта зърнено-житни култури. От тях 39 са обикновена зимна пшеница, осем сорта са тритикале, четири – твърда пшеница и три сорта – ечемик. Между тези сортове има и такива, които са дадени на пълна лицензия на отделни фирми и семевъдни къщи, които да ги произвеждат и да разпространяват семена, обясни директорът на института доц. д-р Иван Киряков. Такива са сортовете Ана, Антоновка, Болярка, Неда. Тази година ДЗИ ще предлага за продан като базови семена 15 сорта обикновена зимна пшеница, 4 сорта тритикале, два сорта твърда пшеница и един сорт ечемик. Това е включено в сортовата и продажната ни листа. За трета година ще предлага сорт Драгана, който се надява да се утвърди на пазара. За трета година предлага и сорт Мерилин. Има и два нови сорта, които тепърва ще влязат в производство – Калина и Киара. Те са осилести, втора група по качество, с добра зимоустойчивост, студоустойчивост. Имат сравнително ниско стъбло, което дава възможност растението да не поляга. Ориентировъчната цена на базовите семена ще е 980-990 лева за тон пшеница, тритикале, ечемик, като миналата година тя е била 980 лева. Предстои комисия към Селскостопанска академия да определи защитните цени. Възможно е увеличението на цената да е около 10 лева, допълни доц. Киряков. Количествата семена, които институтът ще предложи на производителите, ще зависи от добива и продукцията, която прибере. „При Енола заявките са стигнали около 800 тона, предполагам, че няма да са по-малко от 1200-1300 тона. Тази година дадохме на лицензия и на институти в Южна, Централна и Северна България, както и на частни фирми. Те също могат да правят базови семена и се надявам, че ще удовлетворим желанието на земеделските производители“, обясни директорът. Неговата прогноза за пшеничната реколта тази година е на защитените от болести посеви и там, където е нямало обилни дъждове, добивите да не са по-ниски от миналогодишните. Дори да са по-добри. Миналата година земеделските производители получаваха между 650 до 800 килограма от декар, припомни доц. Киряков. Той коментира и причините да има толкова много полягала пшеница. „През последните дни имаше силни дъждове, като общото количество на валежите на територията на института е 70 литра на кв. м, а преди два дни имаше и градушка. Срещу природата нищо не можем да направим. Защо обаче полегнаха сортовете? Земеделските производители трябва да имат предвид, че всеки сорт е специфичен, има собствена технология. Има сортове, които понасят високи азотни торови норми, други обаче не ги търпят. Защото, в години в които има много валежи, те израстват много силно и имат силен растеж и това води до полягане. Прави впечатление, че повечето от сортовете на чуждата селекция не са полегнали. Причините са, че сортовете на Добруджанския земеделски институт и на българската селекция, са по-скоро степен тип на пшеницата, отколкото това, което се селектира в Европа – там, където има влажна пролет, влажно лято. Колкото и да казват за сортове от чуждата селекция, че са ранни, техните ранни сортове се равняват на нашите късни сортове. Убеден съм, че тази година много чуждестранни сортове – френски, американски, ще бият по добив нашите сортове или поне ще бъдат на нивото на нашите сортове. Защото, условията, при които те са селекционирани, са влажни, а тази година наистина е прекрасна за тях. Ще помоля обаче земеделските производители да се върнат малко назад – през 90-те години на миналото столетие. Тогава навлязоха френски сортове, 2-3 години имаше голям интерес към тях, но в една година, когато имаше голямо засушаване, добивите им отидоха на 150-200 кг/дка. Зная, че на земеделските производители в момента им е много трудно да преценят кой сорт да вземат, защото информацията, която получават ги залива. Няма нищо лошо в това да опитват, но да не загърбват родната селекция. Защото, нашата селекция е правена за типично нашите условия. И като зимоустойчивост, и като студоустойчивост и като сухоустойчивост. Ние имаме редки години, когато годината е толкова влажна, за да можем да правим на полето западна селекция. Затова нашите сортове се търсят много в Турция. Там, тъй като, засушаването е по-голямо, европейската и американска селекция е почти невъзможна. Стопанската година се характеризира с мека зима, дълга продължителна, влажна и хладна пролет. И дъждовете са достатъчни“, обясни доц. Киряков. Според него, обаче проблемите на земеделските производители тази година са дошли от появата на жълтата ръжда. „Това е едно заболяване, което се появява всяка година, но само толкова. Тъй като се проявява предимно в Югоизточна и Североизточна България, обикновено в края на май, подминава се и през последните 25 години не му се обръща внимание. Дори ние спряхме селекцията от последните близо 20-22 години на жълтата ръжда, защото смятахме, че не е от стопанско значение. Тази година нещата се промениха. Първите симптоми на жълта ръжда се появиха началото на април – момент, в който производителите не можеха да преценят дали да използват фунгицид или не. В следващия момент – към края на април болестта се прояви в епифитотийни размери, незапомнена епифитотия /бел. Ред. масова зараза/. Самият факт, че се появи в Софийско, Врачанско, Търновско, Плевенско. Чуждестранната селекция не е по-устойчива от нашата. Проблемът бе, че нашите сортове са по-ранно зрели. Те бяха във фаза, когато бяха по-чувствителни. Това доведе до паническо прилагане на фунгициди отстрана на земеделските производители. Традиционно в България се прилагат два пъти фунгициди – обикновено комбинират с хербицид и второто третиране е, когато пшеницата изкласява. Тази година някои фермери пръскаха по 4-5 пъти. Някои направиха още по-голяма грешка – пръскаха със самолет. Противопоказно е да се прилагат фунгициди с количество на разтвора под 15 литра, защото тогава ефектът е нулев. Това, което наблюдавам в Добруджа, считам, че земеделските производители успяха да се справят с тази епифитотия или поне я задържаха. Няма да имат големи загуби. Но, сигурно ще е като обеца на ухото“, коментира доц. Киряков. Той посочи, че друго заблоляване, което тепърва ще става ясно дали ще доведе до проблеми, е фузариозата. Той посъветва земеделските производители, дори да имат поява на фузариум, да не правят излишни разходи. Защото, дори и да хвърлят фунгициди оттук-нататък, заболяването нито ще се разрасне, нито ще се разпространи. Каквото се е случило, се е случило по време на цъфтежа. „Нека сега земеделските производители като избират сортовете, независимо дали от родната, или от чуждестранната селекция, да слушат е точно агротехниката на дадения сорт, особено по отношение на торенето“, каза още директорът на Добруджанския земеделски институт. НДТ