изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 17:19 EET
Бившият депутат Янко Кожухаров: Кюлев беше ликвидиран вместо мен!    
Интервюта Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание - първо от СДС, а впоследствие – като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност. Ексдепутатът разказва ексклузивно за „ШОУ“ шокиращи истории от своя живот, които са достойни за приключенски филм!

- Янко, каква е тази шокираща история - защо мислиш, че е трябвало да убият теб вместо Емил Кюлев?!
- Намирах се срещу “Пирогов”, до Военния хотел “Шипка”, когато пред мен се изпречи С. С. от Ямбол, който е турски циганин. Извади едни пачки пари и без да го питам, почна да ми разправя, че бил на работа в Швеция и сега се връщал оттам. И искал да почерпи. Знаех, че е стиснат и малко се поучудих, но се съгласих да пия едно кафе, за да видя какво иска...
Пихме кафе, казах му, че наблизо са моите ателие и студио. Той поиска да го заведа и да му ги покажа.
Усъмних се, че е бил в Швеция. Защото Швеция я познавах много по-добре от доста хора…
- “Швеция” е ключова дума в историята. Какво те свързва с нея?
- От септември 1984 до август 1989 г. бях нелегален. Беше ми отнет задграничният паспорт, а това беше единственият ми документ за самоличност освен шофьорската книжка. Бяха разбрали, че искам да замина на работа в Америка и затова ме подложиха на тази политическа репресия. Отидох в Консулството на Швеция в София. То беше в една висока сграда до Двореца на пионерите, в един частен апартамент, който беше много малък. В средата имаше нещо като холче, което беше чакалня, а вляво и вдясно помещенията бяха преградени с бронирани стъкла.

Консулката се казваше Барбара и беше по-дясна и от Маргарет Тачър. Разказах й накъсо преживяванията си и казах, че искам да приема шведско гражданство. Дадох й копие от доклада си до тогавашния президент на САЩ - Джордж Буш-старши, в която описвах политическата репресия срещу мен. Тя ми каза, че въпросът не може да се реши от нея и трябвало да изпрати документите в Швеция и там да се произнесат.

Оставих й копие от доклада си до президента Буш и си тръгнах. След 10 или 12 дни получих в пощенската си кутия 1035 в Централна поща един плик, на който пишеше само адреса, пощенската кутия и името ми. Имаше пощенска марка, но

нямаше нито подател, нито клеймо

Вътре имаше едно картонче, на което с молив беше написано "Г-н Кожухаров, във връзка с Вашата молба посетете консулството в удобно за Вас време". И подпис: Барбара.

В първия работен ден отидох отново в консулството. Барбара ми каза, че има отговор от Швеция, според който могат да ми предоставят постоянно местожителство като лице без гражданство. Там щях да получа апартамент, нова кола, която щели да сменят на всеки две години, и стипендия. Трябвало да посещавам курсове по шведски език и история на Швеция. След пет години трябвало да положа изпити и тогава щели да ми дадат шведско гражданство. Дотогава щяха да ми издадат този документ на лице без гражданство, което по размер е колкото нашата шофьорска книжка и важи за всички страни в света без визи.
Казах на Барбара, че няма да ме пуснат да изляза от България. Отговорът й беше: “Нека не те пуснат и тогава ще видиш какво ще става!”

Взех формулярите и потърсих Гордън Логан да ми помогне с попълването на английски език. Той беше мой познат, женен за българка и живееше на площад “Славейков”. Като видя формулярите и чу разказа ми, много се учуди. Но ги взе, като каза, че в близките дни има много работа и да се видим след десетина дни. Честно казано, не ми се чакаше, но кимнах в знак на съгласие. Между другото за Гордън Логан имах информация, че е руски резидент, но не я бях пускал да се проверява. Просто защото това не ме интересуваше...

След няколко дни ме потърсиха от Консулския отдел на българското Министерство на външните работи, което тогава беше в една сграда на “Малките пет кьошета”. Отидох и ми казаха, че от Москва имало ВЧ-грама /шифровано съобщение/, според което никой никога в СССР не е имал нищо против мене! Направо учудващо! Цели 5 години "ни ответа, ни привета", и изведнъж се сетили! Може би имаше нещо вярно в приказките за Гордън Логан...

След 3-4 дни имах задграничен български паспорт! И то не какъв да е, а с 80 страници. Като на ТИР-аджиите...
В уреченото време потърсих Гордън Логан. Казах му за българския паспорт. Той ми вика: "Че защо ти е сега шведско гражданство!?". Почти се уверих вече, че той е руски резидент! Очевидно беше предал информацията на руснаците и тях ги беше стегнала шапката, че искам да ставам шведски гражданин - нали бях женен за рускиня!...

Не предприех нищо повече по въпроса за шведското гражданство, защото тогава, предвид принудителния и продължителен престой в България, имах много натрупани задачи. И, без да се бавя, тръгнах на път.
Като пристигнах в Москва, скоро с мен се свързаха неформалите, които водеха непримирима борба срещу режима. Вече имаше група за търсенето Раул Валенберг. Сестрата на Валенберг беше пристигнала от Швеция в Москва. Привлякоха ме към групата.
Раул Валенберг беше секретар на шведското посолство в Будапеща по време на Втората световна война. След като руснаците вземат Будапеща, го отвличат руските военни. Последно Валенберг е видян да го качват в един руски военен мотор с кош, носел две обемисти чанти със себе си.


Оттам следите му се губят

Руснаците дълго време отричат, че въобще са го виждали. Най-накрая обаче си признават. Но вадят един рапорт на руския затворнически лекар Смолцов, че Раул Валенберг е починал в затвора от инфаркт на миокарда. Рапортът е от 1953 година.
Казах на сестрата на Валенберг, че рапортът е фалшив! Тя ме попита защо мисля така. Казах, че мисля само когато не съм сигурен в нещо, а сега бях сигурен на 1000%. И й казах защо бях сигурен. "Смъртният акт" на Валенберг беше от 1953 година. Тогава се е употребявал термина "разрив на сърцето". Терминът "инфаркт на миокарда" се появява най-малкото десет години след 1953-та!
Сестрата на Валенберг беше изумена и ми каза: "Кожухаров, ти си гений"!

Междувременно генерал от КГБ беше разпоредил да дадат копия от документите, свързани с Раул, но далеч не всичките. И без въпросния рапорт на началника на медицинската част на затвора Смолцов. Казах на сестрата на Валенберг да не вдига шум и да чака...

Отидох при секретарката на генерала, мисля, че се казваше Таня. Хванах я за една от предните изпъкнали форми и й казах: “Танечка, откопируйте все!”. Отговорът й беше: "Но генерал сказал только ето...". “Он генерал, а я адмирал, кто важнее?”, пошегувах се аз. Тя се изчерви, каза: “Ах, вы...”. И ми изкопира всичко... В това число и фалшивия смъртен акт на Раул Валенберг!
Когато сестрата на Раул получи всички копия от документацията за него от КГБ, й върнаха и златната му табакера, като я баламосаха, че я намерили в един от коридорите на КГБ! Това беше повече от очевидна лъжа! За златните неща, т. е. за скъпоценностите, в КГБ си имаше специален сейф! Освен това една златна табакера едва ли би могла да се търкаля десетки години из коридорите на КГБ!

Казах и това на сестра му. Тя вече се впрегна много и попита генерала. Той побеснял: “Тия работи само Кожухаров и никой друг не може да ги направи и да ви ги разправя!... Затова, колкото и да стоите тук, нищо повече няма да ви кажем за Раул Валенберг, нито ще ви дадем нещо! А с Кожухаров ние ще се разправяме!...".

След няколко дни сестрата на Раул Валенберг си замина за Швеция... И оттогава нито тя, нито шведските власти, са повдигали въпроса за него! Раул Валенберг бе обявен за почетен гражданин на САЩ! Освен него почетен гражданин на Щатите е само Уинстън Чърчил, който е и лауреат на Нобелова награда!

Та така, че познавах Швеция много добре, а и тя мене... Доста добре я познавах, за да мога да разбера, че тоя турски циганин, С. С. от Ямбол, нямаше нищо общо с нея!

Той лъжеше, нещо ме приспиваше!

Защо спомена точно Швеция?! Това изостри вниманието ми още повече...
Когато стигнахме до улица “Смърч”, на нея нямаше никакви хора. Виждаше се добре краят на улицата на около 80 метра от нас...
Капута ме попита къде са ателието и студиото. Показах му ги. Сетне ме попита кой ми е гаражът. Показах му и него. А той вика: "Волвото ли е вътре ?". Тъкмо щях да му кажа: "Да", когато на 10 метра пред нас, изневиделица, като паднал от небето, се появи един мъж в униформа на майор! Като че беше се телепортирал отнякъде, толкова внезапно се появи! Беше един дребен, на височина ми стигаше до брадата и ме гледаше втренчено, като много силно стискаше устните си - като че искаше да ми каже да мълча!

Запазих самообладание и казах: "Вътре не е волвото, а другата ми кола". Веднага последва въпрос: “Каква е другата кола?!”. Отговорих каквото най-бързо ми дойде в главата: “БМВ, със същия цвят като волвото, сребърно, и със същите номера като на волвото, 7997, само че не хиксове, като на волвото, а софийски”. Но моят познат продължи: “Лесно ли пътуваш до центъра?”. Отговорих му, защото не мислех, че издавам кой знае каква тайна: “Често пътувам към центъра по бул. “България”, но на светофара често се налага дълго да чакам...”.

Като казах всичко това, дясното ми око почна леко да играе. А то играе на лошо... И продължи да играе упорито. Заспивам - играе. Събуждам се - играе. Казах си -

нещо лошо ще стане...

- Кога разбра какво се е случило?
- Една сутрин малко след това се събудих и след 15 мин. окото ми спря да играе. Включих телевизора. Чух съобщението: “Банкерът Емил Кюлев е бил застрелян преди 15 минути"... в сребърно БМВ със номер 7997...!” На същото място, за което казах на ямболския циганин, че спирам и чакам дълго светофара на бул. “България”...

Същият ден последва съобщение по телевизията: “МВР разполага с информация, съгласно която Емил Кюлев е убит погрешка...".
Кой всъщност беше ямболският циганин...? Аз ли трябваше да бъда убит...? Твърде много съвпадения във фактите..!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
http://www.blitz.bg/
 


Сходни връзки

Бившият депутат Янко Кожухаров: Кюлев беше ликвидиран вместо мен! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди