Това е проект за десетилетия напред, който ще осигури поминък на хората в община Крушари, обясни Костадинов. И припомни, че предстои скоро на територията на общината при село Северняк да се разкрие нов граничен пункт с Румъния. Като добруджанския Помпей определи директорът на музея крепостта. Той благодари за активността на кмета на Крушари Добри Стефанов. 10 000 лева за археологическите разкопки се осигуряват от община Крушари, а 40 000 лева от държавния бюджет.

Начело на разкопките на Залдапа ще бъдат проф. Георги Атанасов от Силистренския исторически музей, едно от най-големите имена в средновековната археология у нас, и доц. д-р Валерий Йотов. Главният уредник в РИМ – Добрич, Добри Добрев ще бъде заместник-научен ръководител. Водени са разговори и с проф.- Доминик Моро, който преподава в няколко университета във Франция, включително и в Сорбоната. Той проявява голям интерес и е вероятно на един етап и те да се включат, което ще превърне експедицията в международна, обясни Костадинов. Това все още се уговаря, тъй като музеят в Добрич иска чужденците да се включат с финансиране, тъй като това ще разшири още повече мащаба. Крепостта е 250 декара. Тя е изключително добре запазена.

Очаква се разкопките да стартират в средата на юли. Тогава се предвижда да започне и проучването на крепостта край село Дебрене, за които Община Добричка на сесията си вчера отпусна 20 000 лева. Костадинов благодари и на кмета на общината Петко Петков. Там ще се проучва късноримска и ранновизантийска крепост в местността Славната канара.  Крепостта е със запазени крепостни стени на височина над 2 метра. Интересна е с това, че изцяло е запазен нейният ров. Използвана е до средата на 15-и век и на това място са намерени останки от кръстоносци на Владислав Варненчик. Предполага се, че на това място те са били хванати в капан и избити от турците. Има стари легенди, че в Дебрене преди стотина години правели оградите от мечовете на загиналите кръстоносци. Толкова много находки са намирани на това място. Мястото съчетава три абсолютно различни недвижими културни ценности – възрожденската чешма, която е в подножието на крепостта, късноримската крепост и скалният манастир, който изобщо не е описан. Идеята е това място не един път в годината да бъде оживено, а да се превърне в място за постоянно посещаване, да се направи парк, да се свърже със селския туризъм в село Прилеп. Научният ръководител е Боян Тотев. Очаква се писмо от Държавно горско стопанство за това, че са уведомени за разкопките. НДТ