Имат ли язовирите вина за потопа, който сполетя Добрич? Този въпрос си
задават вече седмица граждани и институции, никой още не е дал
категоричен отговор. В общественото пространство се коментираха версии,
че изпускането на язовир Николаевка е причина за потопа в добруджанския
град, появиха се слухове и за преливане на язовир Плачи дол. Дори се
заговори, че е извършено контролирано изпускане на варненските язовири,
за да не се наводни Варна, като водата е дошла към Добрич.
Освен това, Министерството на околната среда и водите съобщи, че вчера е издало предписание за контролирано изпускане на язовири, преди дъждовете, където е необходимо. „Вчера издадохме предписание за контролирано изпускане на язовири, така че се надяваме да сме подготвени за вълна от валежи“, обяви в „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ министър Станислав Анастасов. Той съобщи, че е възложил на басейновите дирекции да направят картотека на сухите реки в страната. „Има много сухи речни корита, които при обилни валежи стават опасни, както стана в Ботево. Като министерство ще продължаваме да следим за състоянието на водните басейни и да даваме предписания на собствениците и предупреждения“, добави той. Към настоящия момент при проверките, които сме направили, по никакъв начин не е сигнализирано за опасност – това коментира областният управител Недко Марчев. Той подчерта, че регулирано изпускане на язовирите има целогодишно и не е нещо ново. Потърсихме за коментар Пламен Спасов – ръководител на „Напоителни системи“ – Добрич. Той отговаря за държавните язовири в областта. Посочи, че язовир Одринци има още 10 млн. куб. м свободен обем и няма проблем при него. Нивото на язовир Малка Смолница почти не се е вдигнало – само с около 20-30 сантиметра. Нивото на язовир Залдапа в Крушарско също не се било покачило, но там не е имало и такива сериозни валежи, както в района на Добрич. На въпрос дали изпускането на язовир Николаевка може да има „принос“ за потопа в Добрич, Пламен Спасов обясни, че водите от този язовир отиват по трасето на Суха река и водата от всички язовири от Варненска област, които са 7-8, се вливат в язовир Одринци. Дори и да се случи така, че той да прелее, то водата от него отива към селата Одринци, Долина, Карапелит и към язовир Оногур и няма нищо общо с Добрич. По отношение на водата от двата язовира в Плачи дол Спасов обясни, че от с. Бранище към Добрич е идвала пет пъти повече вода, отколкото от двата язовира в Плачи дол, макар в с. Бранище да няма язовир. Отвсякъде изтичаше огромна маса към Добрич, защото дъждът, който падна е т.нар. стогодишен дъжд, обясни Спасов. Т.е. това е валеж, който се случва веднъж на сто години. Другото, което е допринесло за наводнението в Добрич, според него, е, че по всички поречия е паднал дъжд и се е получило наслагване. Един месец валя и всяка капка изтичаше към ниските части. Дъждът не беше еднократен, а валя дълго и земята вече не можеше да поема. Ако беше сухо, не беше валяло толкова продължително, ситуацията щеше да е друга , смята Спасов. Той посочи, че към Добрич са се стичали води от няколко ръкава. Единият е ръкавът на река добричка, по който е придошла сериозна вода към града. Вторият е от дере Сердика, което събира водите от района на селата Змеево, Свещарово, Котленци, Минково. Преди околовръстния път в района на Сердика се влива в дерето, което идва от с. Плачи дол и се събира с това от селата Стефаново и Бранище. Там, в района на пожарната се събират две дерета, като дерето Йовково също се влива в това дере и заедно се вливат в ръкава на река Добричка, което образува основното течение на река Добричка. Вина на концесионерите на язовирите за наводнението в Добрич не трябва да се търси, защото те са с много малки обеми, а варненските язовири се вливат в язовир Одринци, подчерта Пламен Спасов. Той не се ангажира да посочи точно причините за наводнението, но, според него, са комплексни. Попитахме г-н Спасов, защо, след като язовирите нямат „вина“ за потопа в Добрич в наводнените части на града – и в района на улица „Копривщица“, и в двора на детска ясла №6, и в двора на завод „Бряст“, плуват риби. Той обясни, че, например в язовир Сердика, където преди време е била прекъсната стената, винаги остава известно количество вода и когато прелее, всичко се излива в река Добричка. В язовир Победа, чиято стена е прекъсната, ситуацията е същата. И в двата живеят риби, без да са изкуствено зарибявани. На това Пламен Спасов отдава наличието на риба в Добрич и счита, че не е задължително да има скъсана язовирна стена, за да се случи това.