В самия разгар на правителствената криза в България руският външен министър Сергей Лавров кацна в София.

Официалната цел на визитата беше участието в тържествата по случай 135-та годишнина от установяването на руско-българските дипломатически отношения. Но беше очевидно, че Лавров със своите български колеги е говорил основно не за миналото, а за бъдещето. На първо място за бъдещето на газопровода "Южен поток", на който е напълно по силите да върне спокойствието и стабилността в България. А и не само в нея.

"Вашето посещение е знаково", заяви българският президент Росен Плевнелиев, посрещайки Лавров. И това явно не бе само дипломатически реверанс към руския министър. Докато Лавров говореше с Плевнелиев, от прозорците се дочуваха крясъци "Оставка!". Пред вратите на президентството се беше събрала тълпа, която искаше политически жертви.

Няма съмнение, че противниците на "Южен поток" се целят в ахилесовата пета на проекта – България. През последните десет години страната се намираше в перманентна политическа криза, а нейната икономика балансираше на ръба на краха. В тази ситуация проблемите са толкова големи, че всяко българско правителство на практика няма стабилен гръб. Ситуацията можеше да се стабилизира от "Южен поток", който може да даде на България голям брой нови работни места и да донесе значителни приходи в държавния бюджет. Но подобно достойно бъдеще на българите явно не влиза в плановете на Запада. Там обещаваха на България манна небесна, вкараха страната в ЕС и НАТО, но в крайна сметка тя се превърна в една от най-бедните държави в ЕС.

На Балканите за пореден път забушуваха страсти, след като "Южен поток" се доближи до стадия за започване на строителство. От Черно море руската тръба трябваше да излезе в района на българското пристанище Варна. Тук европейските и отвъдокеански русофоби пуснаха в бой тежката артилерия. На бедната в пряк и преносен смисъл България безцеремонно започна да оказва натиск Вашингтон. На 8 юни българският министър-председател Пламен Орешарски обяви своето решение за спиране на работите по "Южен поток" след среща с американски конгресмени. Един от тях беше републиканецът Джон Маккейн, който беше заявил, че в "Южен поток" "трябва да има по-малко руско участие". А говорителят на Европейската комисия Антоан Колумбани обяви, че ЕК е поискала от България да прекрати реализацията на проекта "Южен поток", докато бъдат уточнени отношенията с ЕС в рамките на предупреждението за нарушаването на съюзното законодателство в случай на строителството на този газопровод.

От объркването в редиците на българския политически елит веднага се възползва опозицията. Бойко Борисов призова за незабавна оставка заради неспособността на правителството да се справи с положението около "Южен поток". След което българският президент беше принуден да обяви, че разпуска парламентът на 6 август. Успоредно с това българските партии се съгласиха с провеждането на извънредни парламентарни избори на 5 октомври.

Въпреки това само няколко дни преди идването на Лавров в София българският външен министър Кристиан Вигенин заяви: "Ние се намираме в пряк и постоянен диалог с ЕК във връзка с условията за строителството на проекта "Южен поток", надявам се, че в близките седмици ще получим обяснения и ще можем да продължим работата". При това той подчерта особената важност на проекта в контекста на енергийната сигурност на региона.

За важността на руския проект "Южен поток" за цяла Южна Европа в хор говорят властите на Сърбия, Унгария, Австрия, Италия, Гърция, Словения и Хърватия. В действителност единствената страна в региона, която продължава еднозначно да критикува Русия по всеки въпрос /включително за украинската криза/ е Румъния. Тя директно е наричана "преден форпост" на интересите на Запада в региона. Впрочем много лесно можем да разберем, защо Букурещ е обиден на Москва, достатъчно е да погледнем маршрута, по който ще премине "Южен поток". Тръбата ще заобиколи Румъния. Следователно ще лиши румънците от транзитни доходи и още много други съпътстващи привилегии. Наистина има за какво да се сърдят. /БГНЕС

----------

Владислав Воробьов, специален пратеник на "Российская газета" в София.