Жътва с камили в Добруджа вече може да се види в музея

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 20:45 EEST

Жътва с камили в Добруджа вече може да се види в музея

2014-07-09 @ 15:36 EEST

Фотография на жътва с камили в село Дуралнар, днешно Белгун, е една от най-новите придобивки на Регионалния исторически музей в Добрич. Друга такава уникална снимка на царския фотограф от началото на миналия век има в двореца „Царска Бистрица“.

Преди около век камилите в Добруджа не са били екзотика, а са били впрегнати да орат чернозема ни. Заможни туристи са посещавали чифлиците на фамилията Холевич в добруджанските села Септемврийци и Белгун, за да се снимат с камилите. Имало ги е и на пощенски картички.
Родът Холевич е кръвно свързан с този на Георги Стойков Раковски. Според историческите данни, камилите са докарани в Добруджа от основателя на рода тук Жечо Холевич. Той е първият българин, който се заселва в с. Дуранлар, днешен Белгун.
Според краеведа Антон Карамфилов, родът Холевич е от Котел. Първо тук идват мъжете, които пасат стадата с овце на турците. След това купуват и собствени стада.
Жечо Холевич дошъл в Добруджа през 1830 г. През 1846 г. вече има къща. Притежава и 15 000 декара земя в района на Белгун.
В чифлиците в Белгун и Септемврийци, които развиват потомците на рода Холевич, имало интересно съчетание по отношение начините на обработване на земята. Използвали се както камили, така и модерна земеделска техника, внасяна от Западна Европа.
Наскоро след идването си през 1830 г. Жечо Холевич купил няколко камили. Според някои източници - от Кавказ, а според други - ги доставил от Египет. Използвал ги за земеделска работа. По-късно потомците му ги развъждали в чифлиците в Септемврийци и Белгун. Успоредно с камилите, земята в чифлиците се е обработвала и с модерна техника.
Камилите остават емблема на рода Холевич, твърди краеведът Г. Топалов. Той цитира списание "Целина", според което, през 1894 г. в чифлика на братя Холевич в с. Септемврийци е имало 18 камили. Най-много от тези животни е имало през 1908 г. - 46 броя. През 1935 г. в Белгун има пет камили. В тази група е и едно мъжко животно, докарано от друго място. С това се е целяло опресняване на кръвта и избягване на кръвосмешението, както и опасността от израждане. Развъдните камили в чифлиците на Холевич са от азиатската порода "Бактриана" /двугърба/. По-късно тези животни излизат от работния процес и остават обект за любителските очи на гостите на чифлика. Г. Топалов разказва, че през 1935 г. в селото е организирано посещение за запознаване с камилите. За него Р. И. Калинеску пише: "Много автомобили спряха в Дуранлар и много официални лица слязоха от тях в тази затънтена местност, за да видят нещо толкова рядко в Румъния - камилите "Бактриана". Развъждането им тук се налага от качествата им като домашни животни. Те се използват за вълна, мляко и месо, но основното им предназначение е жива теглителна сила. Тези са едни от домашните животни, които твърде рядко боледуват, съвсем невзискателни са към храната, даже се задоволяват само с тръни, един чифт камили заменя два чифта волове. Много добре служат за обработване на земята и особено за засяване, понеже се движат много равномерно." Камили в Белгун има до 1946 г.
Правнучката на Хаджи Гено Холевич д-р Кунчева сподели преди време, че той е имал 40 камили, с които е обработвал земята в чифлика в Септемврийци. Майка й разказвала как като деца дразнели камилите в чифлика, а те ги плюели, чак ги обливали. След възвръщането на Добруджа към България през 1940 г., когато е ходила в чифлика, камили вече нямало.
Съпругата на Петър Холевич от чифлика в Белгун разказвала, че когато отишли в зоологическата градина в София, камилата там познала стопанина си и сълзи закапали от очите й.
Чифликът в Септемврийци е бил обявен като най-добре уреденият за времето си. Никола Холевич е бил депутат и е чакал Фердинанд да му дойде на гости, но Балканската война започнала и това осуетило височайшето посещение. Доц. Йорданка Холевич пък разказа, че има спомени от посещенията си като дете в чифлика в село Белгун. Семейството й живеело в Каварна и Варна. Посещавали чифлика от време на време. Според нея, камилите не са били екзотика или въпрос на престиж за фамилията, а проява на усет и начин за справяне с реалностите на добруджанската природа и са принос в българското земеделие. Леля й е разказвала как камила е подгонила майка й и тя е тичала с нея като бебе на ръце из двора. Спомня си, че в чифлика е имало специални обори за камилите. Те бяха животни, които не искаха много вода, но бяха много издържливи за работа, обясняваше доц. Холевич. Всеки, който пристигнел в чифлика, първо отивал при камилите, за да си прави снимка с тях.
В чифлика в с. Белгун използвали екзотичните животни за земеделска работа до национализацията. След това държавата е изпратила последните камили в зоопарка в София. Когато Йорданка Холевич и баща й го посетили, и той се обърнал към камилата по име, тя реагирали - познала е или името си или гласа на стопанина си. Кръщавали камилите на членове на фамилията. Тази, която видели в зоопарка, била Васко - като баща й Васил Холевич.
Камилите от вида "Бактриана" са влезли в историята на българското земеделие и са своеобразна емблема на рода Холевич.

Сходни връзки
http://ndtnews.hopto.org/gal... http://ndtnews.hopto.org/gal... Още от История

Жътва с камили в Добруджа вече може да се види в музея | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats