Тв легендата Жоржета Димитрова: От 14 години не съм правила секс!

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 16:58 EEST

Тв легендата Жоржета Димитрова: От 14 години не съм правила секс!

2014-07-27 @ 17:13 EEST

Жоржета Пенкова, по-известна в близкото минало като Димитрова, в момента Дънкан е позната на зрителите като първата жена, която започна да води телевизионно предаване за аеробика преди 10 ноември 1989 г. Днес тя живее в САЩ, щата Кентъки. Собственичка е на четири вида бизнес в Америка и за кратко време си е в България. Има двама сина – Драго и Николай и е баба на четирима внука.

64-годишната тв икона продължава своята шокираща изповед пред „ШОУ”, която стартира в предишния ни брой с признанието, че в Щатите се е омъжила за гей, за да вземе американско гражданство.

- Какво друго работехте в Америка, освен да продавате захарен памук?
- Имах тогава един приятел, който ми казваше: „Хвани се на работа, хвани се на нормална работа”. Викам: „Ед, повече от 8 долара няма да дойдат при мен, защото нямам език”. Вече бях понаучила английския, можех да пробвам някаква професия, обаче исках да направя някакъв бизнес. Започнахме с недвижими имоти и купихме една голяма къща, тя преди това е била мисия. Бизнес не трябва да се измисля, трябва да си отворен и да се огледаш наляво-надясно от какво има нужда...

Разбрах, че има хора, които имат нужда от малки помещения, нямат кредити и си викам: защо да не се опитам да влезна в тази нища. Моят син купи къщата и предлагаше да я стегнем и да я продадем. Казах му – няма да я продаваме, ще я направим със стаи под наем. Има хора, които не могат да си платят цял апартамент, търсят стая, те са най-бедните, от най-долната прослойка. Но трябваха пари и отидох и ги питах – някой може ли да боядисва, някой може ли да прави прозорци, има ли някой дърводелец? И така направихме първо една стая, после втора и започнаха да си плащат по 50 долара на седмица, 200 долара на месец. Направихме една стая, втора, трета... осем и в един момент бяхме с най-много стаи под наем.

Вторият ми бизнес, който в момента правя, също е логично избран. Много от тези хора имат занаят, обаче имат проблеми – или алкохол, наркотици... Те не могат да се задържат работа, защото като пропуснат един ден, ги гонят. И на тях постоянно им се налагаше да ходят в Агенция за работа, нещо като тук бюро по труда. Отиват, не ги взимат, отиват, не ги взимат. Викам: ех, аз ще направя една агенция за вас специално. По това време имахме вече много стаи, които давахме под наем, и аз направих тази агенция, за да могат те да си плащат наема.

- Усетихте ли кризата във вашия бизнес?
- На 18 февруари 2008 г. загубих всичко.

Загубих 101 апартамента, всичко загубих, всичко!...

Понеже аз така се бях разхвърляла – три бизнеса искам наведнъж. То така ли се прави като мен, а нямам икономическо образование?! Така не става! Не можеш навсякъде да огрееш. А и нямаше тогава кой да ме посъветва да взема едно-две неща и да се развивам. Дойде кризата, бях продала в България къщата за 90 000 долара, върнах 70 хиляди в Америка, купих 36 апартамента. Платих 106 000 долара, но като стана кризата, тези апартаменти за 60 000 можеш да ги продадеш. Прехвърлих тези на сина ми и всичко останало го дадох на банката. И си викам – започвам от нула. Абе два-три месеца бях много стресната, викам си: нямам образование, нямам бизнес вече...

Бях направо под нулата 2008 година. Бях на 58 г. тогава. Пък гледам - живота си върви... Обаче продължавах да си държа бизнеса с агенцията за работа и си викам: опит имам, всичко банкрутира, и от „Лейбъл експрес” преименувах фирмата на „Експрес плъс”. Отворих същата фирма, но вече с ново име, защото нямах право вече да взимам пари назаем от банка. Къщата си я давах под наем и пак започнах от 5-6 души да давам стаи под наем и в момента е много добре.

Когато отворих тази агенция за помощ на хората, преди да падна, по едно време толкова пари правех, че се чудех какво да правя с тези пари. Но като нямаш бизнес образование, си викам – не съм дошла да ставам богата, аз съм дошла да се развивам, разбираш ли? И пак си викам – ще направя благотворителна фондация. Това също ми помогна да банкрутирам през 2008 г. Тя се казваше „Следваща стъпка към сигурност и себеосигуряване” и беше за затворници - как да се справят с живота. Направих един сервиз за хора, които идват от затвора, и им давах работа, защото никой друг не искаше. Веднъж вече попаднал в затвора и с досие, никой не те назначава никъде. Започнах тази работа с мисълта, че правителството ще ми помогне. Колко малко съм знаела, даже не съм знаела какво нещо са връзките и как пари се слагаха от един джоб в друг!... Шест години държах този бизнес и съм с него 360 000 долара назад, понеже плащаш на 36 човека квартира, ток, вода ....

Обаче да си кажа – един от моите първи затворници се оказа интересен. Един хубав черен млад мъж на 28-29 г. идва една сутрин и вика: „Дай ми работа!”. Викам му: „Колко е часът, бе, момче - девет! Аз отварям от 5 и половина и до 8 и половина всичко вече е заето като работа”. И той: „Не искаш да ме вземеш, защото съм затворник...”. И тогава си казах – тия хора се връщат от затвора на улицата и от там пак в затвора и реших – ще ги обучавам, учителската професия ми е в сърцето, аз ще ги науча и те ще ми бъдат много благодарни... И знамена над кулите, и Макаренко - надъхана отвсякъде... Тази организация просъществува шест години, защото това беше единствената в Америка, в която затворниците сами се ръководеха. Имах ветерани от военните, които са били във Виетнам... В Америка е много популярно как вечер яли, пили, веселили се и тя сутринта става, отива и казва: „Той ме изнасили”. И той веднага става сексуален насилник и влиза в затвора! Ама те заедно си имали кефа... Той не може да докаже, че е невинен и аз им викам:

„Ама, чакайте, бе, хора, значи ние, българите, половината трябва да лежим по затворите!?! За мен сексуалните насилници са попаднали в затвора случайно, поне част от тях. Които са насилници, вече аз не се занимавам с тях. Но тези били по 6 г. във Виетнам, много знаят, дошли, единият беше с много медали, млад – 38-годишен. Неговият грях беше, че се оженил, но имал връзка с 16-17- годишната му доведена дъщеря. Залюбил се с нея. Ами Уди Алън се ожени за доведената си дъщеря, той се отърва, пък тоя - не - 8 г. в затвора е бил. Тези хора имаха навици, те имаха организация, те имаха дисциплина. Аз им казах: „Момчета, докато сте тук, ще ви плащам наема”... Като започнаха едни критики. Преди 7 г. местният вестник писа:

„Емигрантката Жоржета Дънкан от България има слабост към секс насилници”

И си викам: абе, аз къде се вкарах, искам да помагам на хората, ами те ме изкараха...., я да се отказвам, докато е време! Пък и икономиката отиде... Но един от тези затворници - Ед Чандлър – млад, черен, хубавец на 28 г. идва и му викам: „Ти пък какво си направил, бе, момче?” Казва: водят ме, че съм убил! Викам: как те водят, че си убил? Той: абе, не съм убил, но нали всички в затвора сме невинни. 10 години бил в затвора, но толкова старателен, та миналата година доказаха, че е невинен. Правителството му плати 8,5 милиона долара обезщетение и си мисля – що не му направим един документален филм. Най-гледаният филм в света е за един затворник, банкер, дето го обвиняват, че е убил жена си и как се измъква. Решавам, че хората се интересуват от такива добри истории. Та това момче е било в гангстерска група, но призна, че е използвало времето в затвора, за да порасне и научи занаят. Но не е убил никой, на 18 г. е бил в момента, когато го набеждават, че е убиец...

- Каква бе голямата ви мечта, когато отидохте отвъд Океана? Не опитахте ли и телевизионна кариера в Америка?
- Голямата ми мечта все още е да направя шоу за емигранти – в САЩ имат шоута за котки, за слонове, за джуджета, за какво ли не... А ние сме 15 милиона незаконни и всяка година идват 2 милиона законни емигранти. И в държавата сигурно сме над 50 милиона емигранти, а нямаме шоу. Това нещо го започнах 2007 г. , когато се прибрах у дома, направих си едно шоу за България и беше прожектирано 7 пъти в Луивил, казваше се „Нашата Америка”. Защото всичко интересно в САЩ идва от емигрантите, иначе тя ще бъде една сива...

Филмът може да се види в интернет, прие се много добре. Има една закономерност - който успее на фестивала „Сънданс”, го качват на големия екран, и аз участвах с него там. Номинираха ме и подписах договор две години да не пипам шоуто, че те ще го пакетират. Обаче една година и шест месеца минава и аз вече започнах да питам – те ми казват – съжаляваме много, ние избрахме шоуто на гейовете!... Значи от петте номинирани шоупредавания, те избрали това, а моето падна в дупката... За един проект се иска много труд и много усилия да се завърти. Завърти ли се, става лесно. Бях направила няколко стъпки да се завърти, щеше да е идеално – да правя в Холивуд шоуто, обаче тогава дойде сривът в икономиката. Не е свършил този проект, сега събираме сили и средства да го завъртиме пак.

- Написали сте в САЩ книга за Майкъл Джексън! Откъде този интерес към него?
- Най-големият ми проблем на мен е английският език. Говоря го със силен акцент, те ми казват: много си интересна като говориш... И то твърд акцент! Не съм била нито един ден в училище в Америка, оправям се с документацията, но за мен това е най-големия ми проблем! Дразня се, понеже съм била кандидат на науките в моята страна, пък там изглеждам с четвъртокласно образование! И си казвам: това ми е най-големият дефект и един ден ще взема да напиша една книга. Ей така от единия факт, че в Америка всичко може да постигнеш, стига да го искаш! Реших, че ще издам книга, като се пенсионирам. А Майкъл Джексън, защото харесвам неговата музика и той е помогнал на двама човека от моето семейство. Мъжът ми беше влюбен в новата си жена и аз отивам там, в Америка,

и съм една нещастна, нещастна...

И един човек ми даде една касета, не съм го знаела изобщо преди Майкъл Джексън. Пуснах си музика и малко ми помогна, танцувах си на нея... И си викам: животът не е толкова тежък, ще се оправя някак си. А племенникът ми, когато брат ми и жена му се разведоха, имаше проблеми с наркотиците. Той така падна, че направо искаше да се самоубива. Обаче нашата рода си пада по танците и тогава Майкъл Джексън излезе с танца „лунна стъпка” и племенникът ми стана най-добрият и най-известния в училището.

Та Майкъл Джексън нито ни знае, нито ни познава кои сме ние... на колко народ той е помогнал! Пък американците го плюят, та го плюят! Умря човекът и чета по интернет от глупости, по-големи глупости и си мисля на акъла: на теб пък какво ти е направил, само радост ти е донесъл... Викам си: не, ще напиша една книга – как се чувствахме, когато Майкъл Джексън умря, какво сме изпитали. За пръв път тогава интернет се счупи, разби се, по 5000 коментара за минути имаше... Книгата се казва „Майкъл Джексън – ние сме огледалото”. Има уебсайт и 5 години след смъртта на Майкъл Джексън я пускам в интернет, защото сега е по-търсена оттогава. На английски е, може някога и на български да я направя.

- Какво беше първото ви усещане, като кацнахте в Америка? Какъв беше първият ви сблъсък с тамошната култура?
Слизам на аеропорта и си представям гнилия капитализъм. Беше през май месец. Една жена – културна, с високи токове, и едно бебе по памперс, голо, отдолу цимент, и то лази насам-натам... Хващам се за главата, тя си чете някаква книжка и само ако детето тръгне нанякъде, тя го побутне. Направо се изумих и си викам: тая трябва да я осъдят, тя ще умори детето! Това ми беше първият сблъсък и тогава разбрах, че културата им е абсолютно различна от нашата! И като потвърждение - отивам във Флорида, играем тенис и до нас една двойка. Сложили детето на люлка и автоматично се люлее. Те си играят, пък 20 комара имаше по ръцете и по лицето на бебето, няма да отидат да му махнат комарите. Викам си: какъв е тоя народ!?... Това ми е първото впечатление. Отиваш на кино - дете пищи до теб - как не му дадат биберона, та да млъкне, аз съм отишла да гледам филм, а не да слушам вашето дете как плаче!... Ти в България, като имаш бебе, въобще не го изнасяш, стоиш в къщи и не ходиш на кино. Като съм имала малки деца, две години съм стояла вкъщи и не съм ходила на кино. Разбрах, че там са свобода не, ами свободия!... Това ми беше най-шокиращото нещо в Америка. Сега вече – пълни магазини, в тях - всичко.... - то е шокиращо за всички нашето нямане и това имане...

- Защо в България не ви избраха за член на комунистическата партия, преди да започнете да ходите в САЩ, а чак после?
- Ами аз бях голям мераклия, ама наистина голям! Майка ми - комунист, баща ми - комунист... обаче за „нездраво поведение” вероятно не ме избраха. В Австрия се опитвах да представя българите подобаващо на тенис, по хвърляне на гюле... и се оказа, че много съм комуникирала с чужденци. Нестабилно поведение или какво там написаха, не помня, но не ме избраха. След това вече ходех по чужбините и откак тръгнах в Америка, вече не бях много навита да ставам комунистка, но пък тогава предлагат, а ти не можеш да откажеш.

Та, станах комунист, но бях вече с разклатени основи

Важното е да си на правилното място, пък аз и на двете места се оказах в неправилното положение – и в България, и в САЩ. Но животът е прекрасен! Животът е дар! Даден ти е живот, живей го, бе, брат! Живей го и му се радвай! Ако си в мизерия - и на нея се радвай, защото като умрем, и мизерия няма! Това тяло, този костюм, който имаме – радвай му се сега! Обичам хората и знам – никого не можеш да промениш! Не се и опитвай! Вече знам – никой не взема акъл от никого. Всеки се учи от своето нещастие. От щастливите моменти не се учиш толкова много, тях искаш да ги изживееш пак!

- Имали ли сте приятел – американец?
- Това, което гледат по филмите българите за американците, може би важи за младите, но по-възрастните са толкова стегнати, възпитани... Трима приятели съм имала американци, с последния съм 14 години. Предишният Ед Мартин още ме чака, три години съм била с него. Тогава имах мерак да се женя, пък не се взехме и сега той вика: „Голяма грешка направих...”. Аз го водих в България и ми вика: „Дай да ходим в Копривщица, да си купим една къща и да живеем там!. Сега съм от 14 години с мъж, който е протестант, чете Библията и вярва в нея. Аз съм вече 64-годишна, обаче 14 години не правим секс. Секс се прави само ако се ожениш. Два пъти ми предлага човека да се женя, два пъти му отказвам.

- 14 години без никакъв секс – сериозно?! Изобщо без секс?!
- Сериозно! Ние сме си първи дружки и такава любов имаме –

като ме види, трепери целият

С него живеем заедно в Америка. Запознахме се през 1999 г., ноември, той ми дойде на рождения ми ден и оттогава сме заедно. То има и метод в будизма, според който сексуалната енергия може да се трансформира в интелектуална. И мен явно от там ме избиват идеите! С него сме приятели, обичаме се. Казва: „Това е сестра ми”. Той има шест момчета. Обаче се обичаме повече, защото знам, че му липсвам и като се видим, очичките му светят. Това може би е братска любов, не знам... Той ми казваше преди години: „Ако ти трябва сексуална любов, свободна си, можеш да го направиш, нямай задръжки, не обещавам, че ще съм тук после, но не мисля, че това мен ще ме обиди. Щом това са твоите нужди...”. Той казва: ако нещо е твое, то ще отиде и ще се върне! Ако не се върне – не ти е принадлежало... Страшно е мъдър и от него аз си сверявам Библията, защото това е велика книга!

- Вярно ли е, че Грегори умее да предсказва събития?
- Между другото, 39 дена преди да блъснат сградите в Ню Йорк, той ми каза: „Ние трябва да отидем, че имаме една важна работа... Господ каза, че ние сме негови пратеници и имаме важна работа да свършиме... След месец трябва да отидем в Ню Йорк! Ще вземем самолет първа класа”. Викам: „Абе, Грегъри, за самолет 2000 долара трябва да дадем, къде ще вървим?! Дай тия, 2000 щом ги имаш, на бедните, пък ние ще вземем билети за 200 долара”. Той вика: „Добре, но хотелът Господ каза, да сме в този скъпия хотел...”. Отидохме. Три нощи стояхме там. Щом си оставихме багажа при пристигането, и той: „Тръгвай!”. Качваме се на метрото и отиваме на центъра при сградите... Той ме хвана за ръката и каза: „ Господи, ние сме двамата, ти ме помоли да ти върна сградите днес... в името на твоя син Йесус, връщаме ти сградите”... И след 39 дни ги блъснаха сградите и ги порутиха!? И аз му викам: „Добре, бе, кажи на някой!”. Пък той: „Не, Господ не ми е казвал да кажа!” И още: „Няма какво да ме питаш, трябваше да я свършим тази работа!”...

Когато бутнаха сградите, бях в България и правех палачинки на едни приятели, които ми гостуваха. И гледам по телевизията – пада първата сграда и викам: Леле, тук бяхме преди 39 дена, така и така!... Пък те: шт, мълчи, че ще дойдат агенти на ФБР, ти ще излезеш виновна... След половин час гледам - пада и втората сграда, бях в пълен и тотален шок. Бях загубила ума и дума!

Направо се почувствах като убиец на 50 000 души...

Девет месеца после си казвам – ами ако той е дяволът?!... Тичам в колата да търся някаква станция – православна, те имат такива и първото изречение, което чух, беше: „Преди създаването на света, Господ знаеше....”. Казах – благодаря ти, Господи, ти си знаел, че това ще стане... Та моят човек ми спомена: „В тези сгради бяха парите, това е дяволска работа, голяма част от хората бяха изтеглени, бяха предупредени да не ходят в същия ден на работните си места...”.

- Какво друго ви е предсказал вашият приятел?
- Оттогава той ми предсказва много неща. Например, баща ми беше в кома и майка ми казва по телефона: „Не се връщай, Жужа, ти го видя, вие се сбогувахте... Няма нужда да идваш, той ще си умре и ще го погребем”. Ние постихме с Грегори и той вика: „Докато постиш, Господ ще го пази и няма да умре”.

И се върнах в България, до неделя постих, после спрях и... баща ми почина. Обаче оттогава знам, че има едно нещо – има дух или не знам какво е. Баща ми, преди да почине, му казвам: „Татко, дошла съм, ти си иди в мир и покой”. Седяхме на една пейка и отец Георги идваше да го види през няколко часа. На третия ден и една жена ми казва: „Да не би да чака сестра ти, бе Жужа?...”. И аз се сещам, че сестра ми е в Америка, сядам и му хващам ръката: „Татко, ако чакаш сестра ми, няма да дойде по емигрантски причини - чака зелена карта, няма да я пуснат и не може да дойде. Иди си, татко, в мир...”. И той само си пое дълбоко въздух и... умря. И попът каза: „Никога не съм видял да кажеш на духа да си отиде и той да си отиде!”. Така че има нещо, не знаем какво е, после ще разберем...

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА
http://www.blitz.bg

Сходни връзки
64-годишната тв икона п... http://www.blitz.bg Още от Интервюта

Тв легендата Жоржета Димитрова: От 14 години не съм правила секс! | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats