-          Разкажете за себе си, от колко години се занимавате с производство на дини?

-          Аз съм трето поколение бостанджия. Първо поколение е дядо ми, баща ми е второ поколение, а аз съм – трето. Занимаваме се с производство на дини от дълги години. Аз лично – от последните 10-12 години, или от 17-годишен. Имаме слабост към дините. Работим ги с удоволствие и се грижим за тях, като за малки деца.

-          С колко декара започнахте?

-          Започнахме с около 100 декара под аренда. Постепенно ги увеличихме. Сега са над 2000 декара - около 1400 декара собствени и 700 декара на сестра ми. И се развиваме много добре. Стараем се максимално, за да произведем най-добрата диня.

-          Какво означава добра диня?

-          Добрата диня изисква грижа, пари и време. Да не пестиш, а да осигуриш добри семена, обработки, оран. Полето трябва да се изкопае поне 3-4-5 пъти, има листни подхранвания, които трябва да се извършат.

-          Какви семена използвате?

-          Разчитаме основно на сорта Кримсон Суит, основно на фирма Seminis, и сме доволни. Имаме много добри резултати. Винаги, благодарение на тях, получаваме добри добиви.

-          Каква е технологията, която използвате? Още повече, ч в Добруджа дините се отглеждат без поливане.

-          Това, че дините в Добруджа се отглеждат без поливане, е голямо предимство за крайния потребител. Тези дини са истински, сладки, с тънка кора. Третиранията, които се извършват, са на семената. Те са за телени червеи, почвени неприятели. Правим директна сеитба. Окопават се минимум 3 пъти, а ако е нужно, както бе през тази година, 4-5 пъти. Разреждат се растенията на 0,70 до 1 метър. Два-три пъти правим листно подхранване, за да ги защитим от болести и неприятели. Много трудно се отглежда динята – с много труд, много нерви. Макар и част от дейностите да са механизирани, то окопаването става с ръчен труд, с много хора – 50-60 до 80 дневно, хора от 3-4 села.

-          С каква техника разполагате?

-          Имаме хубава, нова техника трактори – „Кейс“  200 к.с., „Щайер“ 90 к.с. , „Ню Холанд“ – 100 к.с. Наскоро закупихме и „Кубота“ – 95 к.с. Всичко, с изключение на най-новия трактор, е закупено със собствени средства. „Кубота“-та е по проект, финансиран от МИГ Добричка.   

-          Семейството ви участва ли в производството?

-          Работим основно с баща ми. Аз съм му много благодарен. Той ме е научил на много неща - как се отглежда динята, научил ме е, че трябва да наблюдаваме растенията. През ден сме по полетата. Имаме 15-16 полета, повечето от по над 100 декара, които трябва да се обхождат всеки ден. Защото днес картината е една, а след два дни – може да е много различна, растението да е нападнато от неприятел или болест и да трябва да му се помогне. Затова трябва през ден-два да го наблюдаваш.

-          Тази година беше много тежка като агроклиматични условия. Как се отрази на производството на дини?

-          Годината е незабравима. Ще ни остави спомени за цял живот.  Наложи се да засаждаме полета повторно. В началото бяхме много отчаяни. 45-50 дни валя всеки ден. Не знаехме дали дините ще станат, тъй като обичат високи температури – динята расте при над 25 градуса. Наложи се десет дни закъснение. Първата сеитба стартирахме на 24 април. При нормални условия този сорт има 90 дни за зреене. А, тази година стигнаха 100 дни – с 10 дни повече, но сме доволни. На едно от полетата ни – 350 декара, в района на село Дъбовик, вечерта падна 120 литра дъжд. На сутринта растенията на това поле бяха на 100% унищожени. Дори не си личаха редовете. Семената, които бяхме вложили, бяха много скъпи. Бяха извършени обработки, бяхме наторили.  Но, се наложи да презасеем, без да губим време. Сега динята на това поле е добра. Чакаме добър добив, макар разходите ни там да се удвоиха.

-          Какви са добивите, които Вие получавате?

-          Добивите много зависят от това как се отглежда динята. Аз получавам добър добив – от 4 до 6 тона на декар. Това е много добър добив за сорта Кримсон Суит без поливане. Но, се получава с много труд. Динята изисква блокът да е много чист, да няма никакви плевели. Защото, има ли плевели, няма добив.

-          Тази година какви добиви получавате?

-          Добивите тази година са над 4 тона от декар. В някои от полетата – в района на село Къпиново, Генералтошевско, добивът е 5,5 тона от декар.Блокът беше 160 декара.

-          Какви са цените на дините тази година? Удовлетворяват ли ви?

-          В началото цените не бяха добри. Имахме сериозна конкуренция с гърците, които буквално ни съсипват, тъй като предлагат диня за 5-6 цента/кг. Големите клиенти работеха с Гърция, тъй като ние искахме малко по-висока цена. Гръцките дини обаче свършиха и клиентите се върнаха при нас. Но, гръцката диня няма качеството на нашата. Добруджанската диня се отличава от дините в цяла Европа по своите качества – сладост, тънка кора и нормален размер. Нашите клиенти изискват дините да са от 4 до 10 килограма, докато гърците произвеждат огромни дини. Те сеят хибридни семена, използват много химии, капково напояване и произвеждат дини 18-20 килограма. Това е диня, която не е подходяща за нормално семейство от 4-5 човека. Затова ние произвеждаме дини средно 4-5 килограма и тя се търси повече. Още повече, че нашата диня е по-сладка, тъй като почвата ни е богата на калий. При нас химията е сведена до минимум. Докато в съседните държави – Гърция, Македония, държат на химията, а ние разчитаме на нашата почва.

-          Т.е. добруджанската диня е най-сладка и най-екологична, така ли е?

-          Да, добруджанската диня е най-сладка и най-екологична в Европа. Аз съм правил износ за други страни с минимални тонажи от 200-300 тона в Естония, Литва, Полша, Чехия. Винаги сме получавали много положителни резултати, след което има заявки за огромни количества.

-          Какви са шансовете българската диня да започне по-сериозно да се изнася за ЕС?

-          Нашата диня през последните3-4 години е позната в Европа и вече я познават. Надявам се, че в рамките до 4 години в Европа нашата диня да е прочута с качествата си.

-          Цените, които се предлагат в страните от ЕС по-добри ли са от тези на българския пазар?

-          Не. Цените са еднакви за целия ЕС. При износа обаче е по-сложно, тъй като се налага да има опаковки, товари се на хладилни камиони, което е малко по-трудно. Успяваме да се справим.

-          Каква е цената на дините тази година?

-          Цената в България тази година варират от 18 до 20 стотинки на килограм. Устройва ме. Не говорим за максимални, а за оптимални печалби при разходите тази година. Защото тази година разходите ни се удвоиха почти на 100 процента.

-          Догодина ще увеличите ли още площите, които отглеждате с дини?

-          Надявам се.

-          Имам сключен договор с „Билла България“ и се надявам нашите клиенти да останат доволни и да търсят дините на Евгени Емилов в магазините от веригата в цялата страна. Стартираме от понеделник с първите 200 тона.

-          Какво е годишното Ви производство?

-          Тази година очаквам около 7-8 хиляди тона добив.

-          Препоръчвате ли на други земеделски производители да започнат да се занимават с бостанджийство? Според Вас,  това перспективно производство ли е?

-          Не е за всеки. Много хора са ми задавали въпроса, тъй като при дините се печели малко повече, отколкото при зърнопроизводството. Много е трудно. Изисква много ръчен труд, много грижи и не е за всеки. Аз не го препоръчвам. Много хора опитват, но само за една година, но на следващата ги няма на пазара. Добивите, които цитирах по-рано, това са добивите, които аз получавам. Но, по-дребните производители получават на 50% от тези добиви.

-          Продължавате да разширявате площите, каква е амбицията Ви?

-          Искам да разширявам производството, още и още. Искам да продавам не само за „Билла“, но и за „Кауфланд“, да изляза на европейския пазар. Искам моята диня да стане марка. Това е моята амбиция. Разчитам на най-добрите семена, на най-добрите полета, няма да пестя, за да направя най-добрата инвестиция, за да получа най-добрия добив и нашите клиенти да останат доволни.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА