98 ГОДИНИ ДОБРИЧКА ЕПОПЕЯ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-24 @ 16:13 EEST

98 ГОДИНИ ДОБРИЧКА ЕПОПЕЯ

2014-09-05 @ 09:30 EEST

Из биографията на ген. Колев, откъс

На 4 септември генерал Колев получи заповед да съдейства с дивизията си на нашите войски, които трябваше да превземат Добрич. Веднага конницата се понесе на изток, обаче при Голямо Чамурли се узна, че в Добрич, изпразнен от румънците, вече са влезли нашите най-близки войски. През време на тоя марш стана първата среща с предните части на една руска кавалерийска дивизия, която настъпваше от североизточна посока.

Гъста мрежа от руски разезди беше изпълнила пространството на североизток от Курт Бунар. Станаха жестоки, кървави схватки между разездите на двете конници. Генералът изведнъж разбра каква трудна и отговорна задача му се пада. Той трябваше да влезе в борба с по-многочислената руска конница, изпитана вече в много боеве и увенчана с толкова традиции. Русите, чувствайки своето числено превъзходство, бяха твърде разточителни с разузнавателните си органи. Те изпращаха множество силни разезди, с които наводняваха зоната, към която се устремяваха. Нашият генерал оцени това и веднага прибягна към противоположната мярка – започна да държи дивизията си събрана. Вместо разезди почна да изпраща само към най-важните посоки разузнавателни ескадрони, придружени от картечници. С това той постигна два резултата: винаги имаше под ръка едно голямо ядро, което можеше да противопостави на руската дивизия, а в същото време с разузнавателните ескадрони, които можеха да пропъждат множеството руски разезди, умело разузнаваше и заблуждаваше противника.
Със завземането на Добрич от нашите източни войски стоенето на конницата там ставаше излишно. Освен това от посоките на неприятелските разезди ставаше ясно, че руската кавалерия се стреми към Курт Бунар – пункт, който като център на съобщения добиваше важно значение, особено в дните на Тутраканската операция. Поради всичко това рано заранта на 5 септември, преди разсъмване, с един изкусно организиран марш, генерал Колев незабелязано прехвърли дивизията си от Кара Сулар /дето нощува на 4 срещу 5 септември/ пък към Курт Бунар. Оттам, изнесъл разузнавателни органи към Силистра и железопътната линия Добрич-Кубадин, той охраняваше фланга и тила на войските, опериращи при Тутракан. През тоя ден руските разезди и предни ескадрони силно наседнаха върху предните части на дивизията и достигнаха чак до шосето Кара Пелит-Кочмар-Курт Бунар-Силистра. Явно беше, че и ядрото на руската дивизия е вече близо някъде. Генералът с верния си усет разбираше, че моментът на решителната среща на двете враждебни кавалерии наближава и очакваше тоя момент със спокойствие. Макар и с по-малочислени войски, той имаше дълбока вяра в храбрите си конници, които в случай на нужда можеше да опре на силното ядро от картечници и пехота, с което разполагаше.
На 6 септември заранта генералът се реши на важна крачка: с добре съсредоточената си дивизия той премина в настъпление срещу руската конница и с енергичното си насядане отхвърли назад всички руски части, които бяха напреднали към Курт Бунар. Към пладне същия ден нашата конна дивизия зае здраво платото между селата Кеседжик и Чаир Махле и застана заплашително срещу руската конна дивизия, която беше групирана в района Армутли, Шахинджи, Иенидже. С това българската конница решително хвърли ръкавицата си на своята съперница, но последната по неизвестни причини предпочете да остане в бездействие.
В същото положение осъмнаха двете вражески конници и на 7 септември. Този ден, още със зазоряването, от Добрич се чу силна артилерийска стрелба. Скоро по телефоните се разбра, че там се води горещ бой между малкото наши войски и големите руски, сръбски и румънски части, които отново са настъпили към тоя град. Положението на нашите там беше критическо, те имаха нужда от бърза помощ. Без да е получил заповед, по своя инициатива, която още същия ден беше одобрена и похвалена от комадующия 3 армия, генерал Колев реши да поведе дивизията си на помощ на защитниците на Добрич. В 10 ч. пр. пл., като остави слаб заслон срещу руската конница, генерал Колев изкусно измъкна дивизията си, засилена с една пехотна дружина от 16 пехотен Ловченски полк и една планинска батарея и с бърз и труден флангов марш през с. Мурзук, Киринджи, в 4 ч. сл. пл. той се озова при Голямо Чамурли, откъдето веднага хвърли пехотните си части, подкрепени с много картечници и артилерия, в атака на неприятелския тил и фланг. На линията Османфакъ, Кара Синан, Насрадин, пехотните и конски части на дивизията нападнаха стремително противника. Към това време защитниците на Добрич, а особено доблестният 36 пехотен Козлодуйски полк, задавени от численото превъзходство на противника, вече изнемогваха. Ненадейният удар, който водената от генерал Колев конна дивизия стовари върху десния фланг на неприятеля, веднага оказа своя ефект. Противникът се разколеба и почна да отстъпва. Тогава генералът сам поведе конните полкове заедно с конната батарея в преследване. Широкото поле между Голямо Чамурли и Кара Синан се изпълни с буйни и горди всадници и с изплашени, бягащи пехотинци. Здрачаваше се вече, а из полето още галопираха ескадрони, разнасяше се нашето победно ура и бляскаха сабли. Добрич беше спасен. Двудневните усилия на руските, сръбските и румънски дивизии де отнемат града от самоотвержените му защитници пропаднаха.
Хубавата, топла нощ вече бе настъпила, когато генералът, твърде доволен от новата победа, даде заповед полковете от дивизията да се оттеглят на почивка и водопой при Карасулар. Там, край селото, имаше големи саплъци. При тия слами, под открито небе, се настаниха за почивка конните полкове. Както винаги генералът беше между тях. Легнал върху сламата, с полузамрежени от умора очи, той гледаше как в тъмнината блещукат цигари и как сноват хиляди сенки, слушаше глъчката на войниците, смесвана с дрънкане на оръжие и с хрупането на конете, които лакомо дъвчат зобта си. И всред тая позната картина на походния живот той преживя отново пресните спомени с последните седем дни. Всичко беше хубаво: навсякъде имаше победи, най-трудните задачи се разрешаваха със сполука. Радост и още по-дълбока вяра в крайния успех сгряха сърцето на генерала. Той се чувстваше щастлив и доволен, както рядко през живота си. И когато заспиваше върху сламата редом с войниците си, той заспиваше със спокойното съзнание за изпълнен дълг.

Из „Генерал Иван Колев – добруджанският герой”

Сходни връзки
Още от История

98 ГОДИНИ ДОБРИЧКА ЕПОПЕЯ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats