При избори сега ГЕРБ биха спечелили 36% от гласовете на българските
гражданите, "БСП - лява България" - 22%, а ДПС - 15%. Това сочат данните
от национално представително изследване на Центъра за анализи и
маркетинг (ЦАМ) на Юлий Павлов.
Място в 43-тото Народното събрание ще намерят още Реформаторския блок с
6%, а с най-големи шансове са още Патриотичния фронт между НФСБ и ВМРО
(4,8%) и коалицията около "България без цензура" с (4,1%), сочат данните
от изследването, проведено между 5 - 10 септември измежду 1021
пълнолетни граждани. Изследването е самофинансирано от агенцията и няма
външен поръчител.
От ЦАМ дават три възможни сценарии за броя на партиите в следващия
парламент - с шест, пет и четири партии. При шест партии ГЕРБ би
разполагал с 98 депутати, БСП с 60, ДПС с 41, РБ - 6, Патриотичен фронт -
13 и ББЦ - 12. При сценарий с пет партии ГЕРБ би имал 103 народни
представители, БСП - 63, ДПС - 43, РБ - 17, Патриотичен фронт - 14. Ако в
парламента се окажат само четири партии ГЕРБ би имал 109 депутати, БСП -
67, ДПС - 46 и РБ - 18.
Юлий Павлов и агенцията му измерват и доверието в главния прокурор Сотир
Цацаров, гуверньора на БНБ Иван Искров и служебния премиер Георги
Близнашки. Цели 73,5% нямат доверие в Иван Искров, а само 4,1 посочват,
че по-скоро вярват на гуверньора на Централната банка. Цели 68,2% от
анкетираните нямат доверие и в самата БНБ. С 68,9% неодобрение е
главният прокурор Сотир Цацаров, който се радва на 15,8% доверие. Едва
17,3% "по-скоро имат доверие" в Георги Близнашки, а 67% по-скоро не
вярват на служебния премиер. За сравнение Павлов даде бившият премиер
Пламен Орешарски, който има 15,5% неодобрение и 73,6% одобрение.
"Дори Марин Райков имаше по-голямо доверие и традицията е такава, че
служебното правителството има повече доверие. Този път това не се
случва", отчете Павлов. ЦАМ отчита и намаляване на тенденцията за
използване на преференциален вот спрямо европейските избори, когато
около 50% от избирателите са отговори, че ще гласуват преференциално.
"По-скоро да" днес отговорят 28,6%, а 25,1% по-скоро няма за попълнят
кръгчето на 5 октомври, посочи Павлов.
От изследването става ясно, че думата "коалиция" не е напълно
девалвирана, каквито твърдения има, коментира той. 31,2% считат, че е
най-добре следващото правителство да бъде еднопартийно, но 20,3%
предпочитат да бъде създаден коалиционен кабинет между 2 партии, а 19,9%
са "за" кабинет от три или повече партии. На практика на 40%
предпочитат коалицията като форма на управление, анализира Павлов.
Към момента твърдо решили да гласуват са около 40% от избирателите, а
през юли те са били 45%, което е сериозен спад извън статистическата
грешка, посочи Павлов. Според ЦАМ около 55% от реалните избиратели ще
гласуват на 5 октомври или около 3,3 млн. души. Почти сигурно е, че
активността ще бъде под 50% по списък, което не се е случвало отдавна,
посочи Павлов.
Според директора на ЦАМ няма "фантоми" в изборните списъци, като с много
малки изключения на хора, които са починали, най-вече в чужбина, в
списъците са единствено хора с реални документи за самоличност, които
имат право да гласуват и никой не бива да ги вади от списъците.
По отношение на възможността в 43-тото НС да влязат повече от 6 партии
Юлий Павлов бе скептичен, но все пак отчете, че не бива да се изключва
напълно възможността там да се окажат "Атака" или АБВ, които разполагат
съответно с 3,4% и 3,2% към момента. Провала на конгреса за избор на
председател на Реформаторският блок пък е спасил коалицията от сериозни
щети, посочи Павлов.
Според Павлов отношението към ДПС на избирателите на ГЕРБ е прекалено
негативно и ГЕРБ би се самоубил с явна коалиция с тях. "Друг е въпросът
при плаваща подкрепа на правителството на малцинството, като зависи как
ще бъде представено то на обществото. Имаме заявки за нещо подобно, но
това е политически въпрос, който няма да бъде решен преди изборите, а
след тях", посочи Павлов.
От ЦАМ измерват и процентът граждани, които са готови да продадат гласа
си, като според тях това са около 150 - 200 000 души или около 5% от
избирателите.