54 години – не са малко, но не са и много. Години – дълги като вечност и къси като младост.

С едноминутно мълчание почетохме и уважихме паметта на нашите съученици и учители, които рано се преселиха в отвъдното, но споменът за тях е жив.

Ученически години! Безгрижни и весели, пълни със смях и песни. И сега ни се иска да чуем отново училищния звън, да прекрачим прага на училището, да видим момичето с плитките и бялата якичка и момчето с късо подстригана коса. Но, уви! Това е само спомен. И още много спомени всеки сподели за отминалите младини. А всеки носи спомен в сърцето си за някоя година, за някой учител. Защото спомените правят всеки млад, а всички бяхме млади, здрави и щастливи.

Ние, побелелите момичета и момчета, макар и оредели в строя, се разделихме с пожелание да продължаваме да се срещаме всяка година докато ни има, и с вяра в бъдещето.

Нека всяка среща ни носи късмет!

Тодорка Стоянова от випуск 1960 г.