НА 62 ГОДИНИ - СЛЕД ТЕЖКО БОЛЕДУВАНЕ, ПОЧИНА ФОТОРЕПОРТЕРЪТ НА НДТ И ndtnews.hopto.org ЛЮБЕН ЖЕЛЯЗКОВ
2014-09-27 @ 17:25 EEST
НА 62 ГОДИНИ - СЛЕД ТЕЖКО БОЛЕДУВАНЕ, ПОЧИНА ФОТОРЕПОРТЕРЪТ НА НДТ И ndtnews.hopto.org ЛЮБЕН ЖЕЛЯЗКОВ. ОТ НАШИЯ СВЯТ СИ ОТИДЕ ЕДИН МНОГО ДОБЪР ЧОВЕК, ПРЕКРАСЕН СЪПРУГ И БАЩА, АБСОЛЮТЕН ПРОФЕСИОНАЛИСТ, ЧЕСТЕН ПРИЯТЕЛ, С ЖАДНИ ЗА КРАСОТА ОЧИ, КОЙТО НЕ МОЖА ДА ДОЧАКА ДА НАПРАВИ ТАКА МЕЧТАНАТА СНИМКА НА СВОИ ВНУЦИ.
Любен Желязков Димитров е роден на 25 февруари 1952 г. в град Добрич. Завършва
средно-специално образование в Икономически техникум в родния си град,
а през 1981 г. - Техникума по фотография и полиграфия «Ю. Фучик» в град
София. През целия си професионален и творчески път работи като
фоторепортер. Бил е спортен фотограф, работил е и в областта на
здравеопазването, както и културата – Народно читалище „Йордан Йовков” и
Профсъюзен дом на културата. През годините е запечатал много сватбени
ритуали към Обреден дом – град Добрич. Бил е ръководител на фото и кино клубове, кореспондент на списание „Българско фото”. Има множество публикации в местния и столичен печат. Негови фотографии са публикувани в дипляни, брошури, рекламни издания. Участвал е в Бианале на фотографията, както и в общи и самостоятелни изложби.
Поколения помнят нашия Любо. Някои току-що се учат да говорят, Любо ги е снимал в родилното отделение с майките им, сред тях има и такива с първи снимки в кувьози, хиляди деца са снимани в детските ни градини... Стотици завинаги са запечатани с усмивките си като абитуриенти, като младоженци - с първата чаша шампанско в ръка, с първата си семейна целувка... Хиляди снимки на държавници от най-висок ранг, на обикновени работници, на учители и ученици, на общественици... Снимаше празнични мигове и жестоки катастрофи... Снимаше първите цъфнали дръвчета през пролетта и огромни преспи сняг в люти зими... Снимаше тържественото откриване на заводи, офиси, клиники, първото населване на жилищни блокове... Снимаше и тържествени манифестации, най-много тези на 24 май, снимаше и протести, за които не си и беше помислял, че ще залеят улиците на Добрич... Снимаше спортисти, туристи, летци и миньори, герои и престъпници... Такава му беше работата, такова беше и неговото призвание в живота. Всеки ден Любо снимаше и снимаше... Така и създаде своя творческа история в снимки на живота в Добрич и Добруджа. Има щастието да снима и Венеция, откъдето донесе невероятни снимки, на които се радваше също толкова много, колкото на тези от жътвите, езерото в Добрич, Албена, Русалка, селата ни, зимата, пролетта, есента и лятото. Не можа да заснеме внуците, които толкова много искаше да целуне. Засне деца и внуци на познати и непознати, на приятели и колеги... И за всички ни остава да живее с шегите си, с усмивката си, с галантността си, с желанието си веднага да помогне на човека до себе си... Угасна бавно и мъчително, с усещането, че не ще дочака изгрева. И с надеждата за един по-добър живот на семейството си, на децата си и на всички нас. Почивай в мир, Любо! Ще си спомняме винаги с добро за теб! Скърбим за теб, приятелю, заедно с милата ти съпруга Даринка, с прекрасните ти деца Криси и Боби! Сбогом - с надеждата, че замина в един по-добър, по-справедлив и по-красив свят!
Погребението
ще се извърши на 29 септември 2014 г. от 12:00 часа. Опелото ще се
състои в храм „Св. Архангел Михаил” в гробищния парк на Добрич.
Даринка, Кристина, Боян Колективът на в-к "Нова добруджанска трибуна" и сайта ndtnews.hopto.org