Река Русенски Лом малко преди
вливането си в р. Дунав прорязва дълбок каньон във варовиковото плато на
Добруджанската равнина. Скални отшелнически килии са издълбани още в
V-VI в.от замонашили се жители на големите римски и византийски
крайдунавски градове. Варварските нашествия в VI-VII в. прогонили
автохтонното население на Подунавието (земята между Дунав и Стара
планина), а заедно с тях и монасите.
Монашеският живот тук бил възстановен в XIII век. Оттогава е първото известие в писмената традиция за съществуването на скална света обител по тези места. Авторът на житието на търновския патриарх Йоаким I разказва, че той се замонашил в манастира "Преображение Господне" в скалите, а по-късно получил от българския цар Иван Асен II (1218-1241) пари, за да изсече нов манастир, посветен на светите архангели Михаил и Гавраил. Един надпис графит, открит тук, свидетелства, че манастирите получавали дарения и от цар Георги Тертер (1278-1292). След 1300 г. той бил освободен от заложничество от сина си цар Светослав Тертер (1300-1321) и се замонашил в един от манастирите, където починал и бил погребан.
Скалните отшелнически килии са били щедро подпомагани и от царете Иван Александър и Иван Шишман. Досега са локализирани четири свети места. Най-старият скален манастир е в местността Писмената, вторият е в местността Черквата, третият около т.нар. Затрупана църква. Последният се намира в Господев дол. Църквите, монашеските килии, стопанските помещения на всеки манастир са изсечени на различни нива в скалните откоси на каньона и, както показват следи в скалите, са били свързани със сложна система от стълби и дървени чардаци, по които са се осъществявали комуникациите.
Изключително ценни са стенописите в някои от църквите. В Господев дол те са с български надписи и подсказват народността на художника. Живописта е изпълнена в светъл слънчев колорит и носи белезите на изкуството от края на XII - началото на XIII век. Изобразени са фигурите на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Никола, св. Спиридон, сцените "Слизане в ада", "Възнесение", "Успение Богородично", образите на Христос - "Урбус" и "Св. Керамида". В манастирския комплекс "Св. архангели Михаил и Гавраил" стенописи имат и двете църкви. В едната от тях има следи от ктиторски портрет на цар Иван Асен II (1218-1241). Стенописите съдържат сцените "Възнесение" "Стълбата на Яков", "Възнесение Христово". Те са изпълнени в началото на XIII в. от художници на столичната (Търновската) живописна школа.
Но най-интересни са стенописите в храма на манастира "Черквата" . Съборната църква има преддверие и наос, от който се е влизало в изсечен от северната му стена параклис. Само една трета от стенописите са оцелели, но и те са достатъчни, за да установим работата на един голям за епохата художник. Запазени са сцените "Разкаянието на Юда", "Йоан Кръстител на съд пред цар Ирод", "Отсичането на главата на Йоан Кръстител", "Целувката на Юда", "Влизането в Йерусалим", "Възкресението на Лазар", "Преображение". Изображенията на фигурите са в движение, в отлична пропорция спрямо пейзажа. Художникът смело нарушава църковния канон изобразявайки голи човешки фигури (на атлантите, поддържащи сградите в архитектурните изображения на пейзажа). Всичко това, заедно с изисканата линия, прави тези стенописи, рисувани по времето на българския цар Иван Александър (1331-1371), както личи от ктиторския му портрет, един от най-значимите паметници на изобразителното изкуство през XIV в. в световен мащаб и затова ЮНЕСКО ги е поставила в списъците на паметниците на световното културно наследство. Монашеският живот в скалните манастири в долината на Русенски Лом е прекратен при завоюването на района от турците в края на XIV век. bgchudesa.com/НДТ