ИВАН АСЕН ІІ СЕЧЕ МАНАСТИР В СКАЛИ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2023-03-31 @ 01:34 EEST

ИВАН АСЕН ІІ СЕЧЕ МАНАСТИР В СКАЛИ

2014-09-28 @ 11:23 EEST

Река Русенски Лом малко преди вливането си в р. Дунав прорязва дълбок каньон във варовиковото плато на Добруджанската равнина. Скални отшелнически килии са издълбани още в V-VI в.от замонашили се жители на големите римски и византийски крайдунавски градове. Варварските нашествия в VI-VII в. прогонили автохтонното население на Подунавието (земята между Дунав и Стара планина), а заедно с тях и монасите.

Монашеският живот тук бил възстановен в XIII век. Оттогава е първото известие в писмената традиция за съществуването на скална света обител по тези места. Авторът на житието на търновския патриарх Йоаким I разказва, че той се замонашил в манастира "Преображение Господне" в скалите, а по-късно получил от българския цар Иван Асен II (1218-1241) пари, за да изсече нов манастир, посветен на светите архангели Михаил и Гавраил.
Един надпис графит, открит тук, свидетелства, че манастирите получавали дарения и от цар Георги Тертер (1278-1292). След 1300 г. той бил освободен от заложничество от сина си цар Светослав Тертер (1300-1321) и се замонашил в един от манастирите, където починал и бил погребан.

Скалните отшелнически килии са били щедро подпомагани и от царете Иван Александър и Иван Шишман.
Досега са локализирани четири свети места. Най-старият скален манастир е в местността Писмената, вторият е в местността Черквата, третият около т.нар. Затрупана църква. Последният се намира в Господев дол.
Църквите, монашеските килии, стопанските помещения на всеки манастир са изсечени на различни нива в скалните откоси на каньона и, както показват следи в скалите, са били свързани със сложна система от стълби и дървени чардаци, по които са се осъществявали комуникациите.

Изключително ценни са стенописите в някои от църквите. В Господев дол те са с български надписи и подсказват народността на художника. Живописта е изпълнена в светъл слънчев колорит и носи белезите на изкуството от края на XII - началото на XIII век. Изобразени са фигурите на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Никола, св. Спиридон, сцените "Слизане в ада", "Възнесение", "Успение Богородично", образите на Христос - "Урбус" и "Св. Керамида".
В манастирския комплекс "Св. архангели Михаил и Гавраил" стенописи имат и двете църкви. В едната от тях има следи от ктиторски портрет на цар Иван Асен II (1218-1241). Стенописите съдържат сцените "Възнесение"
"Стълбата на Яков", "Възнесение Христово". Те са изпълнени в началото на XIII в. от художници на столичната (Търновската) живописна школа.

Но най-интересни са стенописите в храма на манастира "Черквата" . Съборната църква има преддверие и наос, от който се е влизало в изсечен от северната му стена параклис. Само една трета от стенописите са оцелели, но и те са достатъчни, за да установим работата на един голям за епохата художник. Запазени са сцените "Разкаянието на Юда", "Йоан Кръстител на съд пред цар Ирод", "Отсичането на главата на Йоан Кръстител", "Целувката на Юда", "Влизането в Йерусалим", "Възкресението на Лазар", "Преображение". Изображенията на фигурите са в движение, в отлична пропорция спрямо пейзажа. Художникът смело нарушава църковния канон изобразявайки голи човешки фигури (на атлантите, поддържащи сградите в архитектурните изображения на пейзажа). Всичко това, заедно с изисканата линия, прави тези стенописи, рисувани по времето на българския цар Иван Александър (1331-1371), както личи от ктиторския му портрет, един от най-значимите паметници на изобразителното изкуство през XIV в. в световен мащаб и затова ЮНЕСКО ги е поставила в списъците на паметниците на световното културно наследство.
Монашеският живот в скалните манастири в долината на Русенски Лом е прекратен при завоюването на района от турците в края на XIV век. bgchudesa.com/НДТ

Сходни връзки
Още от Забележителности

ИВАН АСЕН ІІ СЕЧЕ МАНАСТИР В СКАЛИ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats