Алфа Рисърч: 6 партии най-вероятно влизат в бъдещия парламент
2014-10-02 @ 08:45 EEST
На финала на една пасивна и доста вяла от страна на основните играчи
кампания, в която и ГЕРБ и БСП се държат като партии, чиято участ е вече
предизвестена, големият печеливш и голямата изненада могат да се окажат
малките партии. Това е основният извод, който се налага от националното
представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено чрез пряко
стандартизирано интервю в периода 28-30 септември сред извадка от 1100
пълнолетни граждани от цялата страна.
НА ФИНАЛА НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ -
ГОЛЯМАТА ИНТРИГА СА МАЛКИТЕ ПАРТИИ
Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на
обществено-политическите нагласи на агенция Алфа Рисърч, публикува се на сайта
на агенцията и се провежда със собствени средства. Изследването е проведено в
периода 28–30.09. 2014г. сред 1100
пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна
извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е
събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани
на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези
данни.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която
използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това
каре.
На финала на
една пасивна и доста вяла от страна на основните играчи кампания, в която и
ГЕРБ и БСП се държат като партии, чиято участ е вече предизвестена, големият
печеливш и голямата изненада могат да се окажат малките партии. Това е основният извод, който се налага от
националното представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено чрез
пряко стандартизирано интервю в периода 28-30
септември сред извадка от 1100 пълнолетни граждани от цялата страна.
Избирателната
активност бележи лек ръст в сравнение с началото на кампанията, основно заради
ориентиране на част от колебаещите се
към партиите, които са близо до 4%-та бариера и са особено активни в дните
непосредствено преди вота на 5 октомври. На база избирателите в България може
да се очаква, че около 3 млн. 200 хил. до 3 млн. 300 хил. ще отидат до урните.
Очакваната активност е по-ниска от тази на изборите през 2013г. и само силна
мобилизация на гражданите в последните няколко дни, както и неизвестният брой
гласуващи в избирателните секции в чужбина може да промени тази тенденция.
При
тази избирателна активност и при регистрирания ефект от мобилизацията на
малките партии, се очертаваследното
разпределение на политическите сили:
ГЕРБ запазва
солидната си преднина пред БСП, но без да я увеличава в хода на кампанията.
Около 34% е вотът, на който партията може да разчита на изборите в неделя.
БСП има съвсем
леко отстъпление от позициите си спрямо проучването на Алфа Рисърч в началото
на кампанията. Тя запазва вота на традиционните си по-възрастни избиратели, но
част от средното и по-младо поколение се преориентира към АБВ на Първанов или
Движение 21 на Т.Дончева. Въпреки сериозния спад спрямо предишните извънредни
парламентарни избори през 2013г., БСП остава втора политическа сила с около
19-20%от твърдо решилите да гласуват.
Обичайно в
последните дни на кампанията ДПС възвръща изключително високата мобилизация на
своите симпатизанти, чиято концентрация продължава да бъде сред етническите
малцинства и в строгообособени секции.
Към момента ДПС събира около 12% от вота
на потенциалните гласоподаватели вътре в
страната. За по-точна оценка на тежестта на Движението и бъдещата парламентарна
конфигурация, към тях би следвало да се прибавят и около 80-100 хил. гласа от
Турция, които е получавало през последните години. При тази хипотеза, то би
достигнало докъм 15%. Евентуален по-висок вот от южната ни съседка може да
повлияе както на избирателната активност, така и не резултатите на Движението.
Реформаторският
блок (РБ) влезе със силен старт в кампанията, но не съумя да го трансформира в
по-сериозна вълна на подкрепа и в момента гравитира около сигурните си
5.5%-6.5% подкрепа.Успех за него е
разширяването на влиянието към повече региони, а проблем –липсата на сериозен пробив в исторически
силни за традиционната десница големи градски центрове.
„България без
цензура“ (ББЦ) потвърждава характеристикитеси на силен медиен феномен. След спада, последвал успеха му на
евроизборите и отсъствието му от медийната сценапрез летните месеци, в момента той отново се
връща в играта и позициите му с РБ са на практика изравнени. Предимството на РБ
е, че има по-голям твърд електорат, а на ББЦ, че може да привлече по-компактни
групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да
измерят. Все пак, независимо от амплитудите, ББЦ е почти сигурен участник в
следващия парламент.
Оттук нататък
следва голямата интрига. И трите партии, които са близо до 4%-та бариера –
Патриотичен фронт (ПФ), Атака и АБВ бележат ясно забележим ръст в хода на
кампанията. Поради неравномерното им регионално представителствои много малките разлики между тях, които на
практика не надхвърлят размера на статистическата грешка, оценката за това
колко и кои от тях ще преминат чертата е много трудна.
Най-стабилна и
равномерно нарастваща изглежда подкрепата за ПФ, който ако запази настоящата си
мобилизация от около 4.5% има най-големи шансове да попадне в 43-то Народно
събрание.
Една седмица
преди края на кампанията Атака и АБВ остават съвсем малко под 4%-та бариера, но
с тенденция към ръст. Вотът и за двете формации е неустойчиви се влияе от ситуацията и региона, поради
което оценяваме като по-слаби, но не и изключенишансовете им за преминаване на бариерата.
Тенденцията за
мобилизация на малките партии обхващаи
Движение 21 на Т.Дончева, което може да достигне докъм 2%. Не са изключени
шансовете на „Десните“ и Зелените също да се доближат до 1% подкрепа.
Анализът на
динамиката на електоралното поведение сочи като най-вероятен шест партиен
парламент и трудно съставяне на правителство.При такава хипотеза ГЕРБ би имал около 98-100 депутата, БСП – 53-55, ДПС
– 44-46, РБ и ББЦ – по 16-18 всяка. Шестата партия, към момента,
най-вероятноПатриотичния фронт – 12
народни представители. Битката обаче както за шестата партия, така и евентуално
за седми-осми участник в 43-то Народно събрание може да се окаже твърде
оспорвана.
Вероятността в
парламента да попаднатповече от шест
партии би намалила тежестта на най-големите парламентарни групи и би поставила
на още по-сериозно изпитание математическите и политически конфигурации за
съставяне на правителство.