И така тяхното творчество се превърна в римувана инвентаризация на придобивки - луксозни коли, яхти, хеликоптери и сочни мадами. Много сочни мадами.

А от известно време хип-хоп културата е фиксирана основно в идолизирането и фетишизирането на големите женски дупета. Цели песни, цели албуми, абе направо цели кариери, се основават изцяло на преклонението пред хипертрофиралите глутеуси. Рапът стана музика за задници във всеки смисъл. Нищо друго вече няма значение - важното е екранът да е запълнен от огромни задни части, а текстът да обяснява колко точно огромни и яки са те.

 Един от най-големите хитове на лятото - Wiggle Wiggle, на някой си Джейсън Деруло и Снуп Дог (разбира се, не може без Снупи) е квинтесенциалното обяснение в любов към едрото африканско дупе. Черните красавици и дамите от смесен произход са основни обекти на възхищение с разточителните си форми, но обсесията по големи дупета засяга всички - тук расизъм няма. Само сексизъм. Бели, азиатки, арабки... важното е да имат "голямо бъдеще зад себе си", както декламира Снуп Дог в споменатия мегахит Wiggle Wiggle, който до момента има над 308 милиона гледания в YouTube.

Най-сочният символ на фиксацията върху едри дупета обаче е мултиплатинената изпълнителка Ники Минаж. Тя не се отличава с някакъв впечатляващ музикантски талант, но екстремните размери на нейното, притежаващо собствена гравитация, дупе я изстреляха към върха. В сравнение с нея дори пионерката в жанра на гаргантюанските глутеуси - Дженифър Лопес - изглежда като клета анорексичка.
Във всичко това, разбира се, няма нищо лошо. Напротив. Но все пак щеше да е хубаво цялата тази апология на "задното окачване" да бъде придружена и от малко повече талант.

                                       Queen го направиха класно

 Митологизирането на голямото дупе невинаги е гаранция за посредствена музика. Лошото качество на съвременния хип-хоп може да бъде балансирано от един легендарен хит, който облече едрите задници в култово обожание много преди това да е модерно. Става въпрос, разбира се, за титаничната песен Fat Bottomed Girl на рок великаните от Queen. Парчето е част албума им Jazz от 1978-а и е чисто музикално злато.

Постижението на Фреди Меркюри и компания е доказателство, че не темата е важна, а начинът, по който артистът я представя. В днешния рап вманиачаването по големите дупета изглежда смешно и просташко. Queen експонират този сексуален фетиш по далеч по-класен и вълнуващ начин. Жалко, че вече наистина не правят музика като едно време.

                               Големите глутеуси през вековете

 Сексуализацията на големите седалищни мускули (Gluteus Maximus), особено женските, има дълга и богата история сред приматите, към които ние принадлежим. Задните части са основен инструмент за полова презентация при висшите маймуни. Някои сексолози дори предполагат, че фетишът към женските гърди всъщност е производно на интереса към глутеусите заради сродните им форми.

Едрите женски дупета са символ на плодородие и вдъхновение за артисти от зората на човешката цивилизация. Скулптури и изображения на дами с преувеличени размери на бедрата, ханша и седалищните мускули има от 24 века преди новата ера. Дупето е важен културен феномен и ключ към осъзнаването на човешката сексуалност и психология. Стои много добре и в ренесансовите картини.  http://www.trud.bg