Осемте жители на шуменското село Беджене живеят скромно, здравословно и задружно

В шуменското село Беджене уличните лампи вече са повече от хората. И това не е някакъв лукс - просто обезлюдяване. От година на година селото чезне. Останали са 8 души в шест къщи и всеки си е на своята улица.

"Кой като нас. Светят ни поне 20 крушки, а пък портите, неотваряни с години, са поне 150", пресмятат през тъжен смях пенсионерите. И обясняват, че това е естественият ритъм на живота, а не че хората са хукнали да бягат от Бе-жене. Така шеговито някой е заличил "д"-то от входната табела на селото.

Но той със сигурност не знае какъв рай цари тук. Признават го даже чужденци, които си накупили имоти в селото. Тази година обаче и иностранците ги няма никакви. Ганка и съпругът й Димитър Иванов /77г./ от ул."Георги Димитров" се чудят къде се губи англичанинът и другата им съседка от Шотландия. Преди 7-8 години, когато чужденката купила близка къща, поне седмица спала в тяхната. Под нейния покрив нямало дори стол да седне, как да не я посрещнеш, обясняват сърцатите хора. Случили се топли, ясни нощи и гостенката не спирала да възклицава: "Ганка, разкош, луна, звезди!" Нашенците с изненада питали в Лондон няма ли звезди. "Мъгли, бури!", парирала ги чужденката, вперила влюбен поглед в беджeнското небе. Разбрали се, въпреки че те не владеят английски, а тя български. Имали речник и си посочвали думите в него.
Никакъв превод не им бил нужен, за да си обяснят кристално чистия въздух и невероятното спокойствие, което цари в Беджене. То те обхваща още щом влезеш в селото и се потопиш в пъстротата, създавана на воля от природата. Защото тук никой не пречи на нищо да се развива. Е, има и бурени. Пробили са дори през асфалта, напират зад дървените врати, подключени с катинари.

Кой ще чисти село с 8 души?!

"Отревясваме всяка пролет, а есента тревата сама чезне. Не можем да окосим всичко сами", обясняват селяните, които преди да се пенсионират и върнат по бащините къщи, са били заклети граждани я в съседния Нови пазар, я в Шумен. Не могат и да овардят Беджене от мургави крадци, които прескачат от близките села Преселка и Мировци, и даже денем нападат осиротялите дворове. Необитаемите къщи отдавна са опоскани - измъкната е чак ел. инсталацията от изровените стени. Миналата година апашите подкарали и проводниците по улиците, свалили километър и половина жица от стълбовете. За лош късмет обаче уцелили улица с единствен жител, който усетил "аварията" и алармирал полицията.
Сега им остават дърветата, а те раждат всяка година. "Гладни сме бе, како", така оправдавали набезите си роми пред Величка Стоянова /66г./, която ги сварила да брулят съседския орех. Бившата пощенска служителка обаче няма страх за себе си. Варди я храбър пинчер и чувството, че е защитена в дома, който построили заедно с покойния вече съпруг. Къщата е вдигната върху терен от баща й и сякаш целият род я пази от лошо. Нищо, че вече всички са се преселили в селското гробище. А тя предвидливо си е запазила парцелче и там, между съпруга и сестра си.
"Може дни наред да не прекрача от двора си навън, но се чувствам прекрасно в Беджене. Телевизорът ми бърбори, не се чувствам сама", отсича пенсионерката. Има апартамент в Нови пазар, целият град я познава, но не заменя селото за нищо на света. Върнала се тук през 1994 г., когато я оперирили от бъбреци. Едва оживяла, но оттогава не е стъпвала на доктор. Наскоро джипито от Мировци пратило хабер да отиде поне на профилактичен преглед.
На 300 метра от нея е вдовецът Христо Стойчев /81г./, който е съпруг на сестра й. Невероятно, но и бившият каменоделец не изглежда като дядо. В селото сякаш всичко е спряло и

даже хората стареят бавно

Според работягата, всичко е от чистия въздух и чернозема в Беджене, който ражда истински екозеленчук. Нито едно съседно село не може да се похвали с такава плодородна почва. Дори в сегашната лоша година, в безлюдното село не е паднало едно зърно градушка, а градините били пълни с реколта.
Така на човек му трябва само един хляб. В центъра на Беджене магазинът, въртян от Величка, отдавна е хлопнал кепенците. Но пък всеки понеделник, сряда и петък насъщният се докарва от хлебозавода в Добрич право в нейната къща. По-младите пенсионери имат грижата да снабдят и баба Донка. "Тя клони към 90-те и живее в трапа на селото", обясняват бедженци живописно. Старицата се е зарекла, че няма да мръдне от там. Нищо, че децата й се карат и искат да се изсели при тях. "Мен дядото тук ме е оставил, тук ще си стоя", философства вдовицата от четвърт век.
Краката не я държат, но съселяните я водят на всички тържества. На тях задължително присъства и най-новата жителка - рускинята Елена от ул."Чавдар", която се установила миналата година. Съпругът й е алжирец и скоро и той ще пристигне. Задружното село продължава да се събира в залата на местното читалище, нищо че са в камерен състав. Там има дори сцена, на която някога са тропали кръшни хора, печелели даже награди от Копривщица. Сега всеки месец си намират повод за обща трапеза като истинско семейство.
Не са пропуснали и нито един Спасовден, когато е баш празникът на Беджене. Преди години давали курбан агне, но сега една маса хора се задоволяват и с една риба. "Поддържаме си празника и затова Бог ни пази", категорична е доайенката на селото.
Беджене не си е затрило дори селската библиотека, която пази 1300 тома литература. До скоро всяка година купували книги поне за 300 лв., разказва Величка, която била и библиотекар. Вече е изчела всичко по лавиците.
Пенсионерите си имат и личен доставчик на държавните "стипендии". Пощальон от близкото село Троица им ги носи, на него плащат тока и водата. Даже кмет им идва на крака по график - в ролята е секретарката от съседна Преселка Анка Петрова, която помага при нужда за документи. Откакто в Беджeне няма хора да съставят дори една секционна комисия, ги возят и на избори у съседите. Петима са с право на глас и тази година 80% гласуваха с надежда да се опази и селото им, и България.

http://www.trud.bg