Дора Дончева – директор на ЦДГ №23, пред НДТ

- Г-жо Дончева, бихте ли представили – Вас и ръководеното от Вас детско заведение, за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?

- Директор съм ЦДГ №23 от 1985 година. Завършила съм предучилищна педагогика първо в полувисшия институт в Добрич, след това – в Благоевград във филиала на Софийския университет. Започнах първо като нередовен учител в далечната 1973 година в село Победа. След това бях дружинен ръководител в Божурово и в градските училища „Любен Каравелов” и „Панайот Волов”. През 1982 година започнах като детски учител в ЦДГ №29, която току-що беше открита. Беше много голяма, 9-групна детска градина, с много деца. И от 1985 година, както казах, съм директор на ЦДГ №23. Започнахме с шест групи, но в тази детска градина имаше също и първи клас от училище „Н. Й. Вапцаров”. Кухнята беше много голяма, хранеше още 3-4 детски градини. Персоналът беше до 34 човека. След година-две към нас присъединиха и трета детска градина. ЦДГ №23 стана с 10 групи, тогава персоналът беше 44-45 човека и беше една от най-големите в града. В момента имаме 6 групи. За тази учебна година, може би и наводнението оказа малко влияние, децата са 178, а м. г. бяха 198. Т. г. не приех толкова много деца като друга година – по 30-34, а просто направихме по една по-нормална бройка в групите – по 26-27. Посещаемостта не е спаднала, тя стига до 147-150 деца при капацитет 132.

- ЦДГ №23 е една от двете детски градини, които пострадаха при потопа в Добрич през юни, и то много сериозно. Доколкото зная, Вие сте били тук когато детската градина се е наводнявала. Бихте ли разказали какво се случи?

- Първата смяна, които са били – лелите, готвачката и учителките, са дошли около 6.45 часа. Все още в детската градина не е имало толкова вода. Учителките са излезли много предвидливи и са започнали да връщат родителите. Те са чували и тътнежа на водата, който идва от северната страна. Към 7.30-7.35 часа аз вече бях пред входа на детската градина, но беше невъзможно да се влезе. Трябваше да бъда в отпуск от този ден, но така стана, че изобщо не можа това да се случи цяло лято. Какво да ви кажа? Когато дойдох водата беше 20-30 см. Гледах как приижда водата. Позавърти се, позавърти се като водовъртеж и се вдигне нивото. Отначало имах кураж, че няма да се напълни детската градина, просто ще остане до едно по-ниско ниво. Но до 10.45 часа водата вече стигаше може би метър. Колегите от Хуманитарна гимназия ме повикаха да се кача горе и всичко наблюдавахме от втория етаж на училището. По едно време смятахме да отворим, да влезем, каквото можем да спасяваме. Но като видяхме с каква сила идва водата си помислихме, че няма смисъл от спасяване, защото ако отворим вратите на детската градина и влезем не се знае ние къде ще се озовем. Гледах и си плачех, и си мислех – 29-30 години как е събирано всичко, едно по едно, кой какво ни е дарявал, как сме ги купували нещата и всичко се унищожава. И си безсилен пред стихията и не можеш нищо да направиш.

- Г-жо Дончева, а какво би се случило ако децата бяха по това време в детската градина?

- Ние имаме някаква готовност да реагираме, по гражданска защита сме проигравали такива ситуации. Щяха да се наредят нещата, ние не сме малко хора. Щяхме да изнесем децата на втория етаж. Но уплахата, която щеше да бъде у децата и суматохата сред родителите щяха да бъдат огромни. Особено суматохата сред родителите. Ученици в Хуманитарна гимназия имаше. Пак казвам, че много предвидливи са излезли колежките, че са връщали децата, макар че не са знаели какво може да стане. Това беше положението. Следобед към 14 часа вече водата беше отишла до трафопоста, в детската градина вече всичко беше пълно. Първа се напълни детската ясла, после ние, после и Хуманитарна гимназия. Вече се пълнеха къщите и започнаха да спасяват хората с лодки.

- Как протече възстановяването на детската градина? Кой се включи в почистването, участваха ли родители?

- Още в събота сутринта /на следващия ден, бел. ред./ аз изпратих съпруга си да види до къде е водата, дали се е оттекла и дали ще мога въобще да вляза в детската градина. Това стана към 6.30 часа. Каза, че вече е до първото стъпало и можем да влезем спокойно. Обаче като влязохме в детската градина, няма да Ви кажа какво беше… Това беше само тиня… Бяхме с ботуши, ботушите залепват в калта, краката ни заминават напред…. И беше страхотна трагедия – легла, бюра, дневници, играчки – всичко плувало… Вратите – паднали. С каква сила е идвала тази вода, след като са измъкнати чак вратите… Беше страшно! Почистващите дейности ги започнахме още в понеделник. Нямаше колежка, на която трябваше аз да се обадя и да й прекратя отпуска, абсолютно целият екип бе в 7.30 часа на линия. Дойдоха родители, бивши възпитаници на детската градина, граждани, доброволци от други градове. Имаше кой да ни помага. Но най-голяма помощ ни оказаха момчетата от Летище-София. Това бяха 20 момчета с две дами, които бяха страхотен екип. Те бяха дошли наистина да помагат, не само да отбиват номер. Три дни ни помагаха. От две-три частни фирми ни донесоха препарати. Донесоха храна и вода на колегите. Жестът, който направиха в първия и втория ден тези хора, беше голям. Така за една седмица изчистихме всичко, изхвърлихме ненужното, двора измихме. Помещенията останаха празни. От следващата седмица започнахме да мием навън постоянно. Всеки ден се миеше първият етаж с „Доместос”. Навън миехме абсолютно всичко – стените, плочите, оградите, тераси, парапети. Така че за зарази въобще не може да се говори.

- А след почистването кой ви подаде ръка?

- Имахме и парични дарения, но повечето бяха предметни. „Агрополихим”, Девня, ни дари 101 чисто нови легла с дюшечетата, „Мебелкан”, Ямбол - първо 7-8 маси, а после ни изработиха много други мебели с отстъпка. Д-р Галя Бодичева ни дари 700 лева, с които закупихме детски комплекти чаршафчета и принтер, защото абсолютно цялата ни техника беше унищожена. Имаме една малка сума, но тя беше първата, която получихме. Тя е от ОДЗ „Асенова крепост”, Асеновград. Тя е само 94 лева, но този жест, който направиха колегите ни, беше голям. НУС към КНСБ ни дари 400 лева, с които закупихме пердета. Голяма роля за нас изигра и благотворителният концерт на Румънеца и Енчев и „Фанданго”, организиран от нашата съгражданка Стела Илиева. Със средствата закупихме прахосмукачки, направихме в кухненския блок голяма маса от алпака. Помогнаха ни братя Стойчеви, които закупиха маси за групите. Получихме парично дарение от ръководителя на международна хуманитарна организация Улрих Беман. С него ни свърза общинският лидер на БСП Мая Димитрова. От сдружение „Агра България” ни подариха чаршафи на стойност 918 лева. Инженерната камара на Република Сърбия и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в България ни дадоха 2 575 лева за възстановяване на подово покритие – за поставяне на ламинат на 177 квадратни метра с включен монтаж. Сдружението на службите по трудова медицина ни подариха спално бельо, 75 броя, на стойност 1 350 лева. Помогнаха ни и „Тедива”.

- Папката с даренията е пълна. Какво показа това наводнение? Добър ли е българинът, отзивчив ли е?

- Те хората са добри, но нямат много вяра. И до ден днешен получаваме дарения – и предметни, и от родители, и от граждани. Отзовават се хората. Имаше много хора от София, Велико Търново, Варна, Пловдив, които дойдоха и без много приказки започнаха да почистват. Добри са хората, отзовават се. Струва ми се, че е така, защото става дума за деца. Бяхме много единни с колективите на яслата и гимназията и всеки помагаше кой с каквото може. От Хуманитарна гимназия преди да започнат при тях да почистват идваха тук да ни помагат. Голяма помощ ни оказаха и „Шеле”, Предприятието за устойчиво развитие, общината, БЧК. Най-големият ни дарител е от Варна - "Табак маркет" АД, благодарение на която бе подменена ПВЦ-дограма, стойността може и да е над 10 000 лева.

- Г-жо Дончева, говорихме в началото - няма отлив на деца, или поне той е минимален. Кое прави ЦДГ №23 привлекателна?

- Може би качественият образователно-възпитателен процес, който се провежда в детската градина. Преди всичко трябва децата, които излязат от детската градина, да са възпитани, здрави. Но и отношенията с родителите трябва да са етични. И точно на тези неща най-много държа, и колегите така да се отнасят - и към родителите, и към децата. По-голяма част от нашите деца отиват в Хуманитарна гимназия. Именно там се провежда едно препитване преди да постъпят в училището. Всички колеги казват, че децата, които отиват от ЦДГ №23, са най-добре подготвени за преминаване от предучилищна в училищна възраст. И това може би кара родителите да водят децата си в нашата детска градина, защото виждат, че тук се работи. И то се работи упорито и качествено.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА