- Рут, 2014 година със сигурност може да се нарече успешна за теб. Ти самата кое би определила за най-голямото ти постижение?
- Щастлива съм, че в Япония имам почти десет хиляди продадени бройки от албума ми "Ruth", който влезе и в топ 5 за най-продаваните джаз албуми на itunes. Според мен най-хубавите неща се случват абсолютно случайно. Ето, Марк Ронсън, продуцент на албума "Back to black" на Ейми Уайнхаус, който има 5 награди "Грами" е идвал по някаква причина в България и си е купил моя албум. После го е постнал в туитър и беше написал много готина презентация за него: "Не мога да повярвам на какво попаднах в България! Чуйте тази певица, албумът е невероятен". Аз не знаех за това, докато една сутрин мой приятел ми прати линк да го видя, и направо откачих! Страхотно е човек от неговия ранг да се впечатли от моята музика и да я сподели с феновете си - за мен е голямо признание.

- В момента подготвяш ли нова изненада за феновете си?
- Подготвям албум с нова авторска музика в Пловдив и до края на годината ще го издадем. В него ще има повече песни на български, но готвя и един албум изцяло с ремикси от последния ми диск на английски. Той е изцяло с международно участие - с продуценти от Англия, Нова Зеландия, Канада, Щатите и Япония. Също така ще направим и уникален концерт със Софийската филхармония в зала "България" на 21 февруари. Там ще бъде и премиерата на най-новия ми албум с изцяло нов аранжимент, ще има специални изненади и гост изпълнители - Стефан Вълдобрев, Миленита и Белослава. А сега - на 18 октомври със Стефан имаме съвместен концерт. Той е от първите хора, които ми подадоха ръка, когато бях на 17-18 години.

- Има ли текст, който си изпяла, а впоследствие се е превърнал в реалност?
- Около 95 процента от текстовете ми се превръщат в реалност. Например в последната песен пея как негативните неща, които ти се случват, можеш да ги пречупиш и да ги превърнеш в нещо позитивно и в живота ми стана точно така.

- Имала си трудно детство. Родителите ти са се разделили и ти си останала да живееш при баща ти. За теб самата кое бе най-мъчителното в този период?
- Честно казано смятам, че всяко едно дете, чиито родители се разведат, го преживява трудно. Това, че брат ми, а ние сме близнаци, остана да живее при майка ми, ми беше най-тежко. Не е лесно за израстваш без майка си. Аз може би я нямах тази топла комуникация със семейството ми - да се прибера вкъщи и да си поплача и някой от тях да ме утеши. Напротив, моето възпитание беше някак си по по-остър начин, което пък ме е направило изключително оправна, има си плюсове и минуси в това.

- С баща ти дълго време сте живели в чужбина. Какво те накара да се върнеш в България?
- Много неща, най-основно е, че аз харесвам България. Приятно ми е тук, това е моята родина и идеала ми за живот би бил да живея тук и да имам възможност да пътувам постоянно за концерти в чужбина. Искам домът ми да бъде тук, защото близките ми, семейството и най-добрите ми приятели са тук.

- Лесно ли се адаптира към живота у нас и с какво ти беше най-трудно да свикнеш?
- Когато се върнахме с баща ми от Азия, където живях между 1992 и 1999 година, първо много ме шокираше, че тук цари някакъв страх. Тогава бяха точно мутренските години, когато хората действително се страхуваха от това какво се случва навън. Аз дотогава бях живяла в абсолютна дива Индия, както се казва и не съм се страхувала от нищо и в България това ми беше много странно. Следващите пъти, когато бях студентка в Холандия, и като се прибирах, много ме шокираха някои неща тук как функционират - като здравната система например, може би нашата е на последно място в Европа.

- Не се ли изкушаваше да останеш да живееш там?
- Нямам желание да живея в Западна Европа на този етап и факторите са много за това. Един немаловажен е, че там е студено - не говоря само като време, а и самите хора са някак си по-студени. Ние, от Югоизточна Европа сме по-южни като темперамент и като хора. България е държава, в която, водейки един абсолютно нормален стандарт на живот, можеш да станеш, да излезеш, да си хванеш едно такси и за 5 минути да си си в къщи. Докато в Лондон, дори стандартът ти да е висок, за да се прибереш вкъщи, ти трябват поне два часа. Самият начин на живот те задушава. В България, според мен, има някаква свобода и добър социален живот, както и възможност да се занимаваме с това, което ни харесва.

- Имала ли си моменти, когато нещата, които ти се случват, те депресират или те карат да се отчаеш?
- В България миналата година имах много тежък период. Цялата ми минала година беше супер трудна, имах и много хубави моменти, но те не компенсираха негативните. Участвах в два риалити формата - в "Къртицата", където бяхме затворени за дълго време, и в "Музикална академия", където се сблъсках с неразбиране. Годината ми беше трудна и тежка като преживяване, а и в личен план нещата не бяха окей. Не съм се отчайвала обаче, защото съм на мнение, че каквото и да ти се случва, трябва да стиснеш зъби и да го преживееш по някакъв начин. Не трябва да се оставяш на нищо, да те забавя или отклонява от това, което искаш да постигнеш по пътя.

- Съжаляваш ли за участието си в "Къртицата". Там ти се наложи да направиш тежкия избор дали да станеш майка или не, пред цяла България?
- Не съжалявам за нищо - това са избори, които съм направила и трябва да понеса последствията. Да съжаляваш за нещо минало, което не можеш да промениш е безсмислено. Това е един урок за мен. В "Къртицата" се запознах с едно момче (Любомир Жечев - б.а.) под наблюдението на 58 камери.
Беше странно, не беше нормалната връзка, когато двама души се срещат някъде и се влюбват. След шоуто нещата между нас като че ли потръгнаха, но в крайна сметка не се получиха.

- В момента имаш нова любов. Какво хареса в него и какво те впечатлява по принцип в един мъж - привлекателната визия или качествата му?
- Визията може би за всеки един човек е важна, но присъствието, начинът, по който той комуникира и по който се държи, неговото ако щеш и собствено самочувствие са от по-голямо значение. Алек има много качества, които са уникални и съм изключително щастлива, че го срещнах. Той не е публична личност. Занимава се с телевизия.

- Личи ти, че си влюбена. Любовта вдъхновява ли те и мислила ли си за брак?
- Най-новата ми песен "Тук с теб" е повлияна от хубавите неща, които ми се случиха сега. Много държа на приятелят ми, но не съм привърженик на брака и не смятам, че подписът може да промени чувствата, а по-скоро да доведе усложнения, като в моето семейство.

- Ти си зодия Овен и имаш огнен темперамент. Кога за последно избухна и какво те провокира?
- Аз съм и с асцендент Лъв - тоест съм огън отвсякъде. Мога да кажа конкретно какво ме запали. Преди няколко дни, като пътувахме за концерт във Виена и на сръбско-унгарската граница, от сръбската страна имаше един митничар, който ни изнудваше за пари по много просташки начин. Безумно беше - защото личната карта на нашия пианист била леко цепната и той не искаше да ни пуска. "Не става, вика, - връщайте се обратно в България." Аз му казах, че няма как да се върнем. В един момент тръгнах да роптая срещу тази неправда и започнах да му говоря на английски. А той ми каза: "Я, не ми говори на английски, ма пичко" !!!? Това беше супер просташко и бях наистина на косъм да му се разкрещя, но успях да запазя дипломатичност, за да не ни се провали концертът. Накрая все пак реши да ни пусне, но наистина доста ме изнерви.

- В "Музикална академия" също имаше много поводи да покажеш огненият си темперамент, особено в конфликта ти със Здравко от "Ритон" и с Кичка Бодурова...
- За мен те бяха много негативно настроени. Изтормозих се от тяхното до някаква степен неразбиране и проява на нетолерантност към по-младото поколение. Решение на всеки един човек е как да се отнася към по-младите, а за мен беше важно да защитя интересите на тези млади певци в моя отбор, за които аз отговарях. Имах надежди Прея да спечели и се радвам, че тя стартира успешно нейната музикална кариера в компанията на Графа. Независимо че и аз бях най-младият ментор, за мен това беше най-ценното, че успях да ги защитя, макар и с цената на това, че понесох доста обиди. Това отношение на Кичка и Здравко говори повече за тях.

- Какво мислиш за подбора на личностите, които стават жури в музикалните формати. Кой от тях те впечатлява най-много?
- Може би най-доброто жури беше Вили Казасян в "Мюзик айдъл", бог да го прости. Изключителен музикант и човек. Целият екип във формата също много ми хареса. В момента смятам, че и журито на "Гласът" са много добри, готини хора и интересни лица. А в "Х фактор" съм голям фен на Любо - готин изпълнител и човек, и другите членове ги харесвам, но не ги познавам толкова добре.

- Кои са личностите, които са ти повлияли най-много и имала ли си възможност да се докоснеш до някои от големите имена в шоубизнеса?
- Много са, но мога да спомена Едит Пиаф и Джил Скот. Много голям киноман съм. В България имах късмета да срещна Ейдриън Броуди и се снимах с него на улицата - супер земен и готин пич. В действителност хора, които са готини на екран, са много земни и в нормалния, всекидневен живот. Запознавала съм се с Орландо Блум и Ерика Баду.

- С Радина Кърджилова бяхте много близки приятелки. Още ли поддържате връзка?
- Не. Просто и на двете ни се случиха някакви неща, които не бяха много приятни. Аз моето успях да го преживея по някакъв начин, а тя нейното - това си е нейна работа как се справя с проблемите.

- С брат ти сте близнаци. Истина ли е това, което се говори за близнаците, че имат по-особена връзка между тях? Имате ли такива случки?
- Да, на 4 април 2004 година той падна много лошо от 15 метра от едни скали. Беше в безсъзнание няколко часа, беше си изкарал костта от таза и тя му се бе върнала обратно. Аз без да знам какво му се е случило, изпитвах много силна болка в крака ми. Нямах представа откъде е, на физическо ниво беше усещането. Чак по-късно разбрах, че по същото време се е случило. Понякога може ей така, от нищото да ми изникне неговия образ и да се притесня, но в повечето случаи не е имало основание.

- Сънуваш ли неща, които се сбъдват?
- Случвало ми се е да сънувам някои неща и да се случат след това. Няколко пъти съм сънувала самолетни катастрофи и като се събудя, след това е ставала такава, но не е всеки път. Нямам заложби, просто имам страх от самолетите.

- Кое е най-мистичното място, което си посещавала?
- На китайската Нова година ходих в Бали - в един храм, в който извира вода от центъра му и изглежда много интересно. В него става духовно пречистване, като се минава през едни свещени фонтани. Трябва да си представяш как всеки от тях измива тъмната енергия, която минава през тебе и потъва в земята - през краката ти излиза и изчезва. Може би това беше най-силно енергийното място, в което съм била. Това беше уникално - на 30 януари се случи - първото новолуние от китайската Нова година и оттогава нещата в моя живот се промениха към по-добро. Може да е мисловна нагласа, но за мен това беше много силно и тази година е най-хубавата за мен и в личен и в професионален план.

- Кой е любимият ти цитат?
- На Галилео Галилей: "Музиката дава душа на Вселената, крила на мисълта, полет на въображението и живот на всичко, което съществува."

http://www.trud.bg