И в делник, и в празник пред лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча" пристигат леки автомобили и автобуси от цяла България и хората пристъпват през ниската дървена порта в светата обител. "Идваме тук заради чудотворните икони в храма и молитвите и благостта на архимандрит Христодул! Мнозина са намерили на това място изцеление и утеха!", споделят богомолците.

Игуменът на манастира - дядо Христодул, посреща гостите пред потъналата в сенките на дървета вековна черква с кръстен жест и добра дума. Малцина обаче знаят, че слабичкият монах с прошарена брада и блеснал под очилата поглед има три висши образования и преди да облече расото, е бил партиен активист и управител на голям пазар. В края на миналия век - в първите години след падането на комунизма, сегашният игумен се казва Христо Аврамов и е един от младите хора, запленен от идеята за демокрация и повече справедливост в обществото. По онова време Христо е завършил агрономство, после

учи право и икономика,

чете и много философска и богословска литература. Пълен с ентусиазъм, младият мъж се включва в дейността на синдиката "Промяна", поема и управлението на общинския пазар в Монтана.

"Христо беше много добър шеф. Разбираше си от работата, тих, възпитан, с всеки намираше общ език - и с бизнесмените, и с бабите, дошли да продадат щайга с домати!", спомнят си негови подчинени.

Когато Симеон Сакскобургготски се връща от изгнание в България, Христо тръгва из Северозапада и учредява структурите на НДСВ. Идеализмът и неспособността му да участва в интриги и комбинации обаче го сблъскват с жадни за власт и облаги кариеристи и те постепенно го изтикват от политиката, а после го лишават и от работа. За да се прехранва, мъжът с три дипломи поправя водопроводи и чисти канали. Все по-често Христо започва да търси утеха в манастирските храмове.

Изтормозен от политическите ежби и уморен от борбата за оцеляване, през 2010 г. бившият пазарен шеф окончателно скъсва с предишния си живот и става монах в Лопушанския манастир. "Разочарованието от несбъдналите се промени, развихрилото се печалбарство и простотията отвратиха Христо. Той е от чистите и лесно раними хора", твърдят негови познати. Отец Христодул обаче не желае да говори за рухналите си някогашни надежди.

“Монахът няма минало, животът му започва в манастира!” - казва той и предпочита да разказва за светата обител, която сега е негов дом. Лопушанският манастир - на 25 км от Монтана, е сред най-старите духовни средища, построен още по време на Първото българско царство. Древната обител е била разрушена до основи и опожарена по време на Чипровското въстание през 1688 г. Възстановена е чак през 1850 г. от архимандрит Доситей, който става и негов пръв игумен. В Лопушанският манастир се кръстостват важни нишки от българската история и култура, които превръщат мястото в извор на родолюбие и духовна енергия. Той е като огнище, което дава топлота, сигурност и сила, обяснява отец Христодул. Храмът на светата обител е копие на черквата на Рилския манастир. Иконите му са рисувани от братята Николай и Станислав Доспевски. В манастирските килии Иван Вазов е написал част от "Под игото", а Антон Страшимиров е създал повестта си "Хоро", изрежда игуменът.

Хиляди хора пристигат в Лопушанския манастир, за

да се помолят пред чудотворните му икони

На видно място в черквата "Св. Йоан Кръстител" е поставена Света Богородица с младенеца, по която има следи от потекло миро. Молитвите пред Божията майка са дали на много жени чакани рожби, а страдащи са получили облекчение и изцеление, твърди архимандритът.

Потокът от богомолци в Лопушанския манастир се увеличил още повече, след като преди месеци в стената на черквата след пророчески сън на жена бе открита древна икона на Богородица. Когато не се моли пред ликовете на светците за здраве на другите, отец Христодул реди молитви за сбъдването на своите мечти. А те всички са свързани с манастира. Откакто е ръкоположен за игумен, той крои планове да организира през 2018 г. голямо честване на 330 годишнината от Чипровското въстание. Манастирът и черквата, чийто покрив тече, трябва да бъдат ремонтирани. Реставрация трябва да се направи и в костницата на светата обител, където се съхраняват тленните останки на стотици въстаници, жени и деца, избити при потушаването на Чипровския бунт.

"Тези хора - тяхната кръв и родолюбие са духовните стожери на това място и му дават благодат!", убеден е игуменът. Затова той е измолил от владиката Дометиан да назначи таксидиоти - пратеници, които да събират пари за възстановяване на манастира и организиране на честванията на въстанието. "Някога всеки манастир е имал такива

пратеници, които са обикаляли села и паланки

дори апостолът Васил Левски - Дякон Игнатий е бил таксидиот!", казва отец Христодул. Сред избраните за пратеници на Лопушанската обител са известни личности като медиците проф. Иван Гаврилов и проф Дечко Свиленов, бившият председател на НС доц. Борислав Великов, бизнесмени и творци. Таксидиотско свидетелство отец Христодул е надписал и на главния редактор на "Труд" Петьо Блъсков. "Някога, в светския ми живот денят ми винаги започваше с "Труд", спомня си той.

На всеки, който определя за таксидиот на манастира, архимандрит Христодул връчва малка сума и му разказва евангелската притча за талантите: “Един господар, преди да замине в чужбина, оставил помощниците си да стопанисват имота му, и на всеки от тях оставил пари - на един дал пет таланта, на друг - два, на третия - един. Когато се върнал, поискал отчет. Първите двама били удвоили парите и той ги възнаградил за старанието им. Третия бил заровил таланта в земята и оправдал бездействието си със страха си, да не го загуби. "Умножете парите, които ви давам, и ги върнете двойно и тройно, за да ги ползваме за светата обител!", поръчва игуменът на Лопушанския манастир.”