Четвърт век след началото на демократичните промени в България социализмът е почти изтрит от общественото съзнание, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират. Този е един от изводите от представително проучване на "Алфа рисърч" "25 години демократични промени в България".
Днес 32% твърдят, че много добрепознават развитието на България в
периода 1944 -1989г. Но 31% са онези, които твърдят, че не знаят нищо за
него. При по-възрастните поколения познанието за социализма се базира
на личното преживяване - 73% при 31-60 г. и 98% при тези над 60 г.
Драматична е ситуацията при най-младото поколение - едва 6% от
младите хора между 16 и 30 години твърдят, че знаят нещо за този период.
40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от
рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена, а
92% не познават границите на комунистическия блок, показват данните.
68% от младежите на възраст 16-30 г. не знаят коя е Маргарет Тачър,
73% - кой е Роналд Рейгън, 89% - Хелмут Кол, 76% - Михаил Горбачов, а
51% - дори Тодор Живков.
Половината от децата на прехода, които знаят нещо за социализма, са
почерпили познания основно от разказите на по-възрастните им роднини
(36%), приятели или познати (18%). Един на всеки 10 е чел за това време
от книга, 16% знаят за него от публицистично предаване (16%), а 10% от
изучаваното в училище и университет.
В края на 2014 г. обществото се лута между идеализацията на годините
на младостта, "работата за всички", "безплатното здравеопазване",
"манифестациите", "дефицита на стоки", "ограниченията за пътуване",
"липсата на свобода" и "репресиите над инакомислещите", пишат
социолозите.
По думите им крушението на надеждите за прехода "пренаписва" и
оценката за социализма. От "Алфа рисърч" сравняват оценката за
развитието на България 1944-1989 г. през октомври 2014 г. с данни от
аналогичен въпрос, зададен от НЦИОМ през 1992 г. Ако преди 22 г.
позитивните и негативните мнения са били почти в паритет, то днес
негативните оценки за този период са спаднали двойно (от 30% на 14%), а
позитивните са нараснали с 10 на сто. Така през 2014 г., в съотношение
43%:14% доминира носталгично-идеализираният образ на комунизма.
Още по-драматична е промяната в оценката на дългогодишния и последен
ръководител на БКП - Тодор Живков. 2 г. след падането на комунизма,76%
от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на
Т.Живков. Днес отрицателните оценки падат до 25%, а положителните се
покачват от 16% до 55%, показват данните.
Всеки 2-и сред българите над 16 г. обаче смята развитието на България след 1989 г. за неуспешно, срещу 10% позитивни мнения.
На въпроса “Революция или преврат е 10 ноември?” 30% сред хората с
леви убеждения отговарят “преврат”, 20% - “заговор на външни сили”.
Хората с десни възгледи са поляризирани между преврат (27%), победа на
демократичните ценности (19%) и освобождаване от комунизма (14%). 10
ноември остава обаче чужда и необичана дата за левите – защото тогава е
нарушена целостта на строя, в който са вярвали, а за десните – защото я
тълкуват като вътрешнопартиен преврат и я свързват с подмяна на
демократичните процеси на по-късен етап.
По думите на изследователите българите определят спечелилите и
загубилите от прехода с опозицията “политици – обикновени хора”. Според
тях “тя предава усещането за формирането на “класа на летящите в бързата
лента”, за които правила и закони не важат, и “класа на пешеходците”,
които не могат да се срещнат помежду си. С нея общественото мнение
изразява своето усещане за фундаменталния проблем на прехода – провал на
върховенството на закона, неефективни и корумпирани институции,
осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт. Който е основно
предизвикателство пред обществото ни след 25 г. промени.