За въвеждане на тол система (такса за преминаване) по пътищата в България се говори отдавна, но за постоянно сменящите се официални власти тази тема остава само в сферата на пожеланията.

В момента у нас действа винетната система и леките и тежките автомобили плащат предварително фиксирана сума за определен период - тоест таксува се за някакво време (ден, седмица, месец или година), било то използвано от шофьора или не.

Винетката за тировете, които пресичат територията ни, струва 10 евро на ден, а в Румъния - 7 евро. В Унгария например, която също е транзитна страна, действа значително по-справедлива система. Там се таксуват реално изминатите километри. Именно това е формулата на тол системата - най-много плаща онзи, който пътува най-много и в най-голяма степен руши пътищата. Това обичайно е тежкият трафик.

В момента, в който камионите прекосят границата ни със Сърбия при Калотина, евтиното за тях свършва. До граничния пункт с Унгария те трябва да платят около 65 евро, а след това започват да се таксуват за всеки километър. Цената варира спрямо категорията и вредните емисии, но средно е 35 евроцента/км. Пътят до Австрия е около 340 км, което означава, че за да влязат в Западна Европа, тировете трябва да платят 120 евро само на територията на Унгария.

За 2013 г. през България са отчетени 2 150 000 влизания и излизания на камиони през граничните ни пунктове. Простата сметка показва, че ако възприемем унгарската система и всеки от тировете изминава по около 350 км на наша територия, в хазната биха влезли 258 млн. евро (броя на транзитите, умножени по такса от 35 евроцента/км). Винетките - с техния времеви характер - са преходен инструмент. Погледнато отвсякъде, бъдещето принадлежи на тол системата. Всяка страна, възприела този подход, отчита ръст на приходите 2-3 пъти, коментира регионалният министър Лиляна Павлова. Според нея бъдещето на България неминуемо минава оттам. Това обаче е цялостна реформа в системата, която няма да може да се случи преди 2018 г.
Всяка държава лансира различна политика - кои пътища и превозни средства да са в нейния обхват.

Има и различни варианти за таксуването - може да е през електронна система, при която трафикът не се прекъсва, а може и през определени пунктове, на които има бариери и се плаща на място (виж картата). В първия случай може да се използват две технологии - микровълнова или сателитна (виж интервюто).

Пионер в електронното събиране на пътни такси, при което няма бариери и спиране на трафика, е Австрия. Там компанията „Капш“ въвежда този тип таксуване преди 10 години. Тя е за превозни средства над 3,5 тона и е в постоянен режим на работа - тежките МПС не са възпрепятствани от червено-бели прегради. На ден се правят над 1,8 млн. трансакции от такси, а в пиковите дни достигат 2,5 млн. В крайна сметка за 2013 г. са събрани 1,6 млрд. евро от тол такси, а разходите за текуща поддръжка на системата са по-малко от 10% от генерираните приходи.

При тол системите пътищата се самофинансират. Приходите може да се използват за покриване на разходите за поддръжката и развитието на пътната инфраструктура за разлика от обвързаните с времето винетки, които осигуряват единствено пари за текущи ремонти. 

Парите от винетки у нас  са 220 млн. лв.

Приходите от винетки в България са над 220 млн. лв. за миналата година. Това е с 13 млн. лв. повече спрямо 2012 г. Продадени са общо 6,5 милиона стикера от всички видове и категории. Годишната винетка за леки автомобили е 67 лв., месечната - 25 лв., а седмичната - 10 лв. За тежките камиони дневният стикер струва 20 лв., а цената му за година варира от 526 до 1300 лв. в зависимост от категорията.

По закон всички приходи от винетки трябва да влизат в Агенция „Пътна инфраструктура“ за текущ ремонт и поддръжка на републиканската мрежа. От държавния бюджет през 2013 г. в АПИ обаче са върнати едва 192 млн. лв. Впоследствие тази сума е намалена - веднъж с 32 млн. лв. за Публичната инвестиционна програма на правителството „Орешарски“ и втори път с 8 млн. лв. за попълване на дефицитите в Националната здавноосигурителна каса. Така реално агенцията разполага само със 152 млн. лв. за рехабилитация на пътищата.

АПИ имаше и проблеми с фалшификацията на стикерите. През 2012 г. при спецакция на полицията и ДАНС беше разбито депо за пласиране на ментета, което е ощетило държавата с над 2,5 млн. лв. Засечени бяха още десетки случаи. За по-голяма защита срещу фалшифициране на винетките за 2013 г. се появиха холограмни изображения, а на стикерите за тази година беше поставена втора холограма с 3D ефект. 

Два начина за плащане

При електронното събиране на такси не е необходимо превозното средство да спира, да намалява или да се мести в определена лента, докато се извършва таксуването. Затова се нарича „система за многолентов свободен поток на трафика“.

Процесът се състои от два компонента - тол платформи на пътя и устройство в колата. То се слага на предното стъкло на автомобила и съдържа всички регистрационни данни заедно с ключова информация за превозното средство. Устройството отчита всяко движение, извършено в участъците, подлежащи на таксуване.
Всяка тол станция осъществява връзка с бордовите устройства, които издават звук, за да известят шофьора, че таксуването е извършено успешно. Процесът е изцяло автоматичен.

Има два начина за плащане - предварително или отложено. В първия случай собственикът на автомобила може да внесе определена сума авансово, която се съхранява в устройството. Тя може да бъде платена в брой, чрез използване на „бърза“ електронна платежна система, с дебитни или кредитни карти, пластики за гориво... Когато сумата намалее до определени стойности, устройството издава звук за необходимост от добавяне на още пари. При отложеното плащане дължимата сума се изчислява автоматично и в края на отчетния период се фактурира от съответния оператор. Получавате редовна справка за изминатите километри, което дава ясна представа за разходите при пътуването.

Бордовото устройство е собственост на тол оператора и се отдава за ползване срещу еднократна такса. В Австрия тя е 5 евро, в други държави може да стигне и 12 евро. 

Михаел Вебер, изпълнителен директор на „Капш Телематик Технолоджис България“:
Приходите от трафика ще се увеличат

Деница АЛЕКСАНДРОВА

- Г-н Вебер, какви са предимствата на електронното таксуване?
- Тази система ограничава измамите и освен това е по-справедлива. Тези, които карат най-много, рушат пътищата и замърсяват околната среда, плащат повече. Системата разграничава различните категории превозни средства и действа на принципа плащане срещу използване. Освен това електронното събиране на пътни такси разрешава предизвикателствата, свързани с класическия начин на управление на трафика - осигурява постоянен поток, води до по-малко задръствания. Мисля, че за страни като България и Австрия, които не са богати на газ, петрол или други природни ресурси, тол таксите може да бъдат сериозен източник на приходи. Впоследствие тези средства може да се реинвестират в поддръжка на пътната инфраструктура.

- С какъв процент очаквате да се подобрят приходите при въвеждането на тол система на мястото на винетките?
- Размерът на таксите се решава от правителството, а не от тези, които изграждат системата. Смятам, че дори сегашните тарифи на винетките да се запазят и да се пренесат при тол системата, приходите ще се увеличат.

- Водили ли сте разговори с управляващите в България за евентуално внедряване на тол система в България?
- От 5 години водим постоянни разговори с представители на властта, но тя твърде често се сменя. Въвеждането на такава система изисква време и най-вече стабилно управление, което да вземе решение. Надявам се това да се случи рано или късно.

- Микровълновата или сателитната система би била по-подходяща за страната ни?
- Когато говорим за прилагането на електронна система за таксуване, въпросът не се отнася толкова много до технологията, колкото до нейната ефективност и рентабилност. Главният фактор за успешното въвеждане и дългосрочна експлоатация е да се приложи концептуална система, която най-добре отговаря на специфичните изисквания на дадена страна. Зависи от дължината и вида на пътната мрежа, както и от вида, и броя на потребителите, които ще бъдат таксувани. Основната цел на системата е да се гарантира максимален доход за държавата.
Рентабилните решения за пътно таксуване, разработени на базата на микровълновата технология, включително ниските цени на бордовите устройства, са подходящи при пътна мрежа с голям трафик, каквито са например транзитните маршрути. Сателитните тол системи са приложими за по-късите пътни участъци. Рано е да се говори за конкретно техническо решение, това зависи от изискванията, които дефинира държавата. Най-важното е да се избере най-икономичното и печеливше решение за страната.