Проф. Емил Ботев: Не очакваме изненадващо земетресение в България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 18:03 EEST

Проф. Емил Ботев: Не очакваме изненадващо земетресение в България

2014-11-23 @ 20:48 EET

Проф. Емил Ботев, ръководител на Департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус:Г-н Ботев подготвени ли са хората и до колко знаят как да реагират при извънредни ситуации?
Емил Ботев:Отговорът на този въпрос, както и на много други свързани с индивидуалното поведение на хората не може да бъде съвсем достоверен. Можем да кажем само, че съответните оторизирани органи, каквито представляват структурите на „Гражданска защита” имат своите планове за действие в аварийни ситуации. По места хората имат информация за това, по какъв начин трябва да реагират. Снощното земетресение в никакъв случай не може да бъде окачествено като катастрофален повод за аварийна ситуация, каквито бяха ситуациите свързани с наводненията през последните месеци довели до жертви. Няма информация, че и земетресението с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер в планината Вранча в Румъния не може да бъде застрашаващo живота на хората на територията в нашата страна. В момента не можем да говорим, че ситуацията е аварийна и никой не може да каже, че има опасност от катастрофално земетресение, което би довело до застрашаване живота на хората на територията на нашата страна. Такова земетресение би могло да бъде с магнитуд около 8 по Рихтер, това е максимално очакваното и възможно земетресение или над 7,5 по Рихтер. Последното земетресение, което доведе до загуба на човешки животи в нашата страна, и което не беше по природни причини, беше на 4 март 1977 година. Тогава земетресението беше с магнитуд 7,4 по Рихтер, премахване на носещи колони на партерен етаж на общежитие в град Свищов причини смъртта на 125 души. Всъщност в много от катастрофалните ситуации причината не е в самата природа, а в некомпетентното и твърде често безотговорно отношение, най-вече частните институции. Те си позволяват всякакъв вид конструктивни промени на сградите, които при едно природно бедствие могат да доведат до катастрофални последици. Сегашната ситуация в сравнение със земетресението от 1977 година е 1000 пъти по-слабо по енергия. Едно голямо изпускане на енергия стана и в началото на този месец. Земетресение имаше и на 3 ноември в района на Вранча с магнитуд 4,5 по Рихтер, което беше слабо усетено в нашата страна, само в Североизточната част в района на Русе и Силистра.
Фокус:Какви мерки трябва да предприеме човек, когато попадне в критична ситуация като земетресение?
Емил Ботев: Най-правилните мерки, които трябва да предприеме човек е да изчака информацията, която би трябвало да се появи по националните медии, защото те са информирани надеждно от съответните оторизирани органи. Първо да разберат, за какво по сила земетресение става дума, колко далече е от тяхното местоположение и къде се намира то. Хората трябва да знаят, че земетръса има характеристики на камшичен удар или на много високо честотното трептене. Възможно е веднага след едно силно земетресение да последва друго, в не малко случай още по-силно. Защото за съжаление повечето от земетресенията стават в комбинация. В този случай е добре хората да останат в сградите си - те са относително устойчиви на далечни земетресения. По-опасни са близките и локални земетресения, тези, които са непосредствено под сградата. Ако хората преценят, че земетресението е локално, тогава наистина е добре да напуснат сградата при първия такъв трус. Това се прави само при положение, че човек има възможност за кратко време да излезе от сградата. Доста по-опасно е ако вторият трус завари някой на стълбището или в асансьора на жилищна сграда. Не си заслужава човек да изпадне в критична ситуация от земетресение, от което не би могло да му се случи нищо, защото е тръгнал да излиза навън. За това е добре само хората в близост до партерния етаж на определена сграда да я напуснат. Разбира се, човек трябва да е предварително подготвен и да е разиграл сценария за напускане на сградата чрез тренировки. За тази цел е задължително да си е подготвил комплект с най-важните документи, който да изнесе със себе си. Друго важно нещо е да изключи максимално бързо източниците на енергия независимо какви са те, за да не предизвика пожар. За сега няма опасност от непосредствено състоящо се земетресение, което може да афектира върху нашата страна. Румънските земетресения са катастрофални и със значително по-висока честота от българските. Тяхната честота отива средно на 40-50 години. Ако последното такова земетресение беше през 1977 година сега отиваме на там, но това е една груба статистика и в никакъв случай не определя поведението на земните недра, които се характеризират със своите свойства. За тях трябва да се съди само по случващото се в момента. Земетресението от снощи е позволило да се отпуши много енергия и вероятността да имаме друго катастрофално такова е нищожна. Тези далечни земетресения имат, своите характеристики.
Фокус: Можете ли да кажете, на какъв магнитуд са проектирани да издържат сградите в страната?
Емил Ботев:Това е съществен въпрос . След силното земетресение през 1977 година беше създаден нов правилник, но едва след Стражишкото земетресение през 1986 година той влезе в сила. Правилникът е валиден от 1987 година до сега, въпреки че е създаден и друг хармонизиран с Европейските изисквания от преди 2 години. И двата правилника са валидни в момента. Те са достатъчно консервативни и можем да кажем, че за средно сеизмично активните зони сградите са проектирани да издържат на магнитуд поне 7, каквито земетресения можем да очакваме в 5-6 сеизмични зони в страната. За сградите по-опасни са земетресенията, които са в непосредствена близост до тях. Локалните земетресения носят по-голям ефект на хората, за съжаление заради некомпетентна намеса при конструктивни преустройства на партерните етажи. Ако стане едно по-силно земетресение в София може да се очакват и трагедии в централните части на столицата, които също в периода на демокрацията безконтролно бяха променени. За съжаление земетресение с магнитуд по-голям от 7 е възможно да доведе до конструктивни разрушения на тези сгради. За сега тези геофизични полета, които ние следим, в това число и сеизмичния микро шум на територията на страната, не ни дават явна видима причина да мислим, че има сериозни аномалии на тези полета. Следователно не можем да кажем, че в момента се е натрупало достатъчно напрежение за регистриране на голямо земетресение.
Напротив, тъй като такива земетресения са 6 на брой за последните 100 години, а периодът на повторяемост на нашите катастрофални земетресения е много по-висок от румъснките. Не очакваме проява на изненадващо земетресение. Разбира се, не можем да се застраховаме на 100%, но е много по-голяма вероятността да не се случи такова земетресение . Катастрофалните земетресения стават на голяма дълбочина 20 километра и водят до откъсване на десетки километри и на повърхност и на дълбочина. Не можем да говорим за лабораторно наблюдение на тази дълбочина, защото нямаме достъп до тези дълбочини. Това прогнозиране е под 1% не представлява сериозен успех за човешката цивилизация.
Фокус: Къде се нарежда страната ни като активна земетръсна зона на Балканите и Европа?
Емил Ботев: България е значително по-спокойна територия в това отношение. Ние не сме на нито границата на отделните микро плочи, подконтинентални плочи, които се движат една спрямо друга и където по границите им се натрупва напрежение. България е нито такъв район, като Вранча, където от преди няколко стотин хиляди години са останали реликти на голяма дълбочина от подпъхване на земекорни блокове на дълбоко в мантията и където дълбоко под тази планина се раздвижват блокове от земна кора в омекотеното мантийно пространство. При това раздвижване, което може да се случи и на 100 – 150 км дълбочина, може да се формират тези относително силни земетресения с магнитут по-голям от 7 бала по Рихтер – те имат повторяемост от 40 – 50 години. Тази повторяемост при нас за отделните сеизмични зони отива на над 1000 години. Средно за България има 5 – 6 сеизмични зони и затова се получава една повторяемост на такива процеси от 200 – 300 години. Трябва да се има на предвид, че всички сеизмични зони са изчистили своите енергийни напрежения в началото на миналия век, когато от 1921 до 1928 година стават 6 земетресения с магнитут около 7 бала по Рихтер или по-голям в почти всички сеизмични зони. Затова ние говорим, че сега сме далеч от сеизмоактивните зони по контактите на континенталните плочи, на микро плочите вътре в тях и на подобни такива дълбочинни сеизмични източници, като Вранча. Тази зона е последица от активни движения от преди стотици хиляди години. При нас няма такива източници на земетръсна активност. Ние сме във вътрешни части на континенталните и другите земекорни плочи. Така че не очакваме в непосредствена близост във времето проява на много сили и опасни за живота на хората земетресенията.
Фокус:Кои са земетръсните зони в България ?
Емил Ботев: Може би най-активната зона е тази, която е разположена в Югозападна България – това е така наречена Струмска сеизмична зона. Там където стана земетресението през 1904 с магнитут близо 8, средният магнитут е бил 7,8 по скалата на Рихтер със катастрофални последици, с промяна на релефа на повърхността с планино-образователни процеси. Подобни земетресения стават в шабленската сеизмична зона, в Североизточна България, но не чак толкова силни –с магнитут 7.3 – 7.8. Това е контактът на шелфа в района около Шабла и Каварна. Такава друга сеизмична зона с магнитут над 7 е в Централна Североизточна България или т.нар. Горнооряховска сеизмична зона, която е близо до град Велико Търново. Друга такава зона е Маришката сеизмична зона, която е в близост до Пловдив и Чирпан.Там са станали две големи земетресения през 1928 година, с много големи последици за релефа на повърхността. С повече от 140 километра дължина тези отседи на повърхността на места достигат с вертикални отмествания до два метра височина. На пето или на шесто място е и Софийската сеизмична зона, която е без такива силни прояви в миналото столетие, но все пак през 1858 година е известно едно земетресение с магнитут от 6,5 по скалата на Рихтер. Потенциалът около София беше реализиран преди две години в Пернишката сеизмична зона – земетресението през 2012 година в Перник с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер.
Фокус: Коя наша съседна страна е сеизмологична активна зона?
Емил Ботев: Много по-сеизмично активна от нашата страна е планината Вранча в Румъния, където този реликт от старовременно подпъхване на земната кора, от Черноморската плоча под Карпатите в последните години създава неприятности не само на Румъния, но и на съседните населени места. По-активна сеизмична територия е Гърция, особено южната й част, където става подпъхването в момента, а не години преди наше време. Тук, под южната окрайнина на Егейската дъга, става подпъхване на Средиземноморската плоча, под Егейската микро плоча, което се намира под остров Крит. През последните няколко години са ставали катастрофални земетресения. В момента земетресения с магнитут по-голям от 6 по Рихтер, каквито на територията на нашата страна не са ставали от началото на миналия век, там стават на всеки 3-4 години. За последните 100 години имаме над 60 земетресения с магнитут по-голям от 6 на територията предимно на Южна Гърция, както и на Западна Турция, крайбрежието което на времето е било гръцка територия или Древна Елада. Троя е разположена на малоазиатския бряг – там има сериозни следи и последици от многократни разрушавани не само от човешка ръка вследствие на военни действия, но и от земетресения. Много по-активни от нашата територия са тези контактни зони, между отделните микро плочи – Анадолската, Егейската микро плоча, Средиземноморската континентална плоча, която пък е северна окрайнина на Африканската континентална плоча. По всички тези контакти се извършват по-скоростни, по-активни движения, които се засичат на повърхността и водят до много по-голямо напрежение, което се натрупва в дълбочина и реализира силни земетресения.
Росен ГЕОРГИЕВ
http://www.focus-news.net

ВСИЧКО НА ТЕМА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ