Политиката на официална София и най-вече на родните политици към проекта за газопровод "Южен поток" е много непостоянна и дори в някаква степен безотговорна.

Нито Сергей Станишев за 4-те години като министър-председател /2005-2009/, нито Бойко Борисов за 3,5 години, които прекара на "Дондуков" 1 /лятото на 2009 – февруари 2013/ имаха ясното становище ще се прави ли "Южен поток" или не. За Пламен Орешарски въобще няма да говоря, защото той не разполагаше със собствената си позиция.

Тази тяхна нерешителност и страх от взимането на решение ни доведе до тежката ни зависимост от ЕС. Ако имахме собствена позиция и тя беше ясно изразена и мотивирана, нямаше въобще да има нужда от намесата на ЕС. Само ще припомня, че когато ситуацията около "Южен поток" стана напечена в края на пролетта и началото на лятото на тази година Орешарски изпрати документацията по проекта за газопровод да бъде проверена от Брюксел, вместо да поправи всичките си грешки и да продължи проекта.

Какво означава да не могат да се открият едни международни договори? Може ли да си бил премиер един мандат, през който да си се занимавал с газопровода "Южен поток", който е единственият стратегически проект на България, и поради нерешителността си да не вземеш никакво решение. И когато се завърнеш в премиерското кресло след година и половина отсъствие, да заявиш, че не можеш да откриеш договорите. Борисов е длъжен да намери собствените си документи. И тях ли някой ги е скрил?

Това, което наистина е странно в този случай, е, че ГЕРБ и Реформаторският блок доскоро изразяваха твърда позиция против "Южен поток", а сега изведнъж казват колко много губим. И това само в нашия съзнателен политически живот от последните няколко години.