УВЕЛИЧАВАТ СЕ ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ С АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ
2014-12-03 @ 20:51 EET
Проф. Маргарита Цонзарова
– началник на Клиника по детски болести и детска кардиология към Национална
кардиологична болница, София, и председател на асоциалия „Детско сърце”, пред
НДТ
- Проф. Цонзарова,
каква част от децата в България са със сърдечно-съдови заболявания? Какви са
тенденциите – увеличава ли се или намалява броят им?
- Честота на
вродените сърдечни малформации не се е променила в годините и тя е между 8 и 10
на 1 000 живородени. Т. е., когато спада раждаемостта спада и бройката на
децата, които се раждат с вродени аномалии. Т. е. около 400 деца годишно се
раждат с вродени сърдечни заболявания. Не се е увеличила нито честотата, нито
тежестта. Тревожното е увеличаването на честотата на децата в юношеска възраст
с артериална хипертония. Това е един проблем, който отдавна се дискутира, но
сигурно се прави недостатъчно, защото все повече деца са на медикаменти,
лекуват се.
- На какво се дължи
това?
- На начина на живот
и храненето, на липсата на спорт, липсата на активност. Имаше едно проучване,
което показва, че средно децата около пет часа на ден прекарват пред телевизор,
компютър, таблет. Физическата активност в училищата е крайно занемарена, няма
никакви възможности за спортуване и не се насърчава. А това е основното за
израстващия организъм. Около пет процента са децата с артериална хипертония.
Няма много сведения за преди години, защото не са правени такива проучвания. Но
напоследък има доста разработени дисертации в различните региони в страната, в
които се потвърждава този процент около пет, който никак не е малък.
- Как стои България на
фона на другите европейски държави и в световен мащаб – по отношение както на
вродените сърдечни малформации, така и на артериалната хипертония при децата?
- По отношение на
вродените сърдечни малформации процентът в света не се е променил. Той остава
този, който е и при нас. Дори по отношение на възможностите за лечение, мисля,
че сме на доста добро средно европейско ниво. По отношение на артериалната
хипертония има много различни данни и в Европа, и в Америка, но тенденцията със
затлъстяването, липсата на двигателна активност и нерационалното хранене е
проблем в целия свят. И всички се насочват към някакви възможности за
ограничаване и промяна, преди всичко, на начина на живот. Това е по-добре,
отколкото да се започне с медикаменти от 13-14-годишна възраст да лекуват
хипертония. И корените на атеросклерозата, се оказва, че са още в детството и
затова начинът на живот и храненето на децата са много важни за развитието на
тези заболявания в по-голяма възраст.
- Казахте, че в
България лечението на вродените сърдечни аномалии е не едно добро европейско
ниво. Бихте ли споделили по-конкретно кои са нещата, които се правят в България
и ни извеждат на такива добри позиции?
- Мисля, че
кардиохирургията в детската възраст направи много голяма крачка в нашата страна
в последните 20-ита години. Т. е. на практика ние лекуваме почти всички
сърдечни заболявания оперативно или по неоперативен път, с изключение на
сърдечната трансплантация, която не е приоритет, а е проблем в много страни.
Искам кажа, че при нас я има тенденцията, която е абсолютно положителна – да се
намалява възрастта на оперативното лечение, тя все повече се сваля и става
по-ниска. В България от 25 до 30 процента са новородените деца, оперирани до
края на първия месец. Почти 45 процента са тези, които са оперирани до
2-годишна възраст. Разбира се, оперирайки сложни кардиопатии, понякога се
налага, за да може да се направи корекцията, тя се прави на няколко етапа. Друг
голям напредък в детската кардиология и лечението на вродените кардиопатии това
е т. нар. интервенционална кардиология. Т. е. затваряне на някои дефекти по
неоперативен път чрез транскатетърен метод. Това е в съвременните тенденции в
Европа и в света. И у нас все повече се развива. Ние се стремим да го
внедряваме. Мисля, че в това отношение вървим с добри темпове.