На 4 декември православната църква почита паметта на св. Варвара. В народния календар денят е познат още като Варварица, Варваринден, Варвардан. Митологията представя Варвара като сестра на Св. Сава (почитан на следващия ден) и на Св. Никола (6 декември). Сава е по-добрият, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

 Честит Имен Ден! Според народните обичаи, празникът е важен за здравето на децата.  Почитаме млада светица, която доказала своята преданост към Бога

Света великомъченица Варвара има необичайна съдба.

Останала рано без майка, бащата езичник решава, че за да опази своята дъщеря от човешките недостатъци, единственият начин е като я отдели от света.

Понеже бащата бил богат аристократ, но и езичник, той наредил да издигнат висока кула, в която затворил своята малка дъщеря и я държал там, докато навършила възраст за омъжване.

Младата и красива Варвара скучаела по цял ден в непристъпната кула. За нея се грижела една възрастна слугиня.

Затова тя наблюдавала света отвисоко и отдалеко.  От своята слугиня знаела, че Господ съществува и по-голямата част от своето време Света Варвара размишлявала именно за Всевишния.

Когато бащата-езичник решил, че Варвара е пораснала достатъчно, за да бъде задомена, той й позволил да се върне в дома си.

През краткото време, докато заживяла в бащиния дом, Света Варвара се запознала с християни, които бързо я уговорили да приеме християнството и да получи Свето кръщение.

Когато бащата на Света Варвара намерил подходящ кандидат, Света Варвара заявила, че е християнка и няма друг жених освен Иисус Христос.

Вбесен от поведението на своята дъщеря Света Варвара, нейният баща заповядал на неговия приятел – градоначалник да издаде тежка присъда.

Света Варвара била заловена и затворена в тъмницата.

Била подложена на нечовешки изтезания. Накрая била осъдена на смърт по настояване на нейния баща – езичник.

Обезглавили младата и красива християнка Света Варвара на 4 декември 305 г.

Докато праведни християни, начело с вярващия Валентин извършвали християнско погребение на тленните останки на Света Варвара, Божието провидение се стоварило с пълна сила върху нейния зъл баща и градоначалника. Били поразени от ярка мълния и така нелепо загинали.

Малко след погребението на Света Варвара, започнали да се случват множество чудеса с вярващите, които отивали до нейната гробница.

Мощите на Света Варвара били пренесени през 6-и  век в Константинопол.

Шест века по-късно, през 12-и век, те били отнесени  от Святополк II в Михайловския Златовърх манастир.

От 1930 г. почиват в Киев, в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“.

Имен ден празнуват Варвара, Вара, Варка,  Варя.

До 1991 г. на  4 декември професионален празник празнували българските юристи и всички служители от системата на правораздаването – съдии и  прокурори.

От  1991 г.  празникът е изместен на 16 април. Датата е свързана с приемането на първата българска Конституция по време на Учредителното събрание от 16 април 1879 г. в Търново.

Освен като имен ден, според народните вярвания и обичаи, Света Варвара предпазвала децата от разпространената в миналото дребна шарка, затова била наричана Баба Шара.

Майките и бабите месят прясна питка, която мажат обилно с мед и раздават от нея за здраве, за да нахранят шарката и тя да не разболява техните деца и внуци.

http://www.topactualno.com