Това заявиха производители на проведен в Добрич форум за представяне на успешни практики в селското стопанство

Успешни практики в селскостопанския сектор бяха представени в рамките на регионален бизнес форум “Фермата” в  Добрич, организиран от сп. ENTERPRISE. Форумът, осъществен в партньорство с Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ). Той е част от поредица регионални събития, целящи да информират малките и средни селскостопански производители за възможностите за инвестиции и развитие на собствен бизнес.

Добри практики в земеделието представи Стелиян Стоянов – председател на Асоциацията на българските зърнопроизводители. Регистрираните членове обработват над 533 хиляди декара земя. Основната причина, която сплоти и създаде асоциацията, бяха протестите във връзка с неизпълнения на задълженията на правителството за предоставяне на безакцизно гориво на земеделските производители. Като един от актуалните проблеми той отново посочи проблема с горивото, който трябва да намери разрешение, тъй като сегашната форма с ваучери е много бюрократична, посочи Стоянов. Той алармира също, че  след премахването на ДДС върху зърното, производителите получават над 30 лева по-малко за декар. Друг въпрос, който Стоянов постави бе и за рентите. Според него, чрез тях секторът се „обезкръвява“, тъй като в Добруджа от субсидии се получават над 100 млн. лева, а се изплащат над 300 млн. лева рента. й  

Представена за първи път бе създадената през 2005 г. организация на производители „Добруджанско еко мляко“ с управител Живко Василев. В момента тя е с осем членове, които отглеждат 1120 крави и обработват 11 000 декара земя. Всички ферми са от първа категория, а общият капацитет е 12-15 тона мляко на ден. Всички нейни членове имат легален бизнес. Оказва се това е единствената организация на производители, оцеляла у нас. Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов връчи на Живко Василев грамота за добра практика.

Анализ на стопанската година и проблемите пред производителите направи Маринела Йорданова – председател на Сдружение на зърнопроизводителите от Лудогорието. „Приключващата 2013/2014 г. беше изпитание за всички – производителите, фирмите за растителна защита, а за семепроизводителите беше висш пилотаж. Работихме в условия на интензивни валежи, трудни условия за жътва, комбайните влизаха като в оризище, а фермери и механизатори изкараха жътвата с гумени ботуши. Въпреки това прибрахме сравнително добра като количество и качество реколта. Проблемът е, че българските производители произвеждат на себестойност като европейските фермери, защото сме общ пазар. Купуват семена, торове, препарати, горива като европейските си колеги. Но, продават на цени като в Черноморския басейн – Украйна, Русия, Турция. Разликата между международната цена на зърното като борсова стока и тази в България е голяма. Затова трябва да започне да се мисли как да се направи така, че при фермера да започнат да идват повече средства“, обясни Йорданова.

Сред проблемите тя посочи липсата на  логистика и транспорт. Железопътен транспорт за зърно у нас практически няма. По-голямата част от зърното, включително и на Добруджа, се изнася през морските пристанища на Румъния. Вътрешният пазар в България не потребява – има малко животновъдство и никаква преработвателна промишленост. Така че преработката на суровината , която ние произвеждаме печелят други. Печалбите от принадената стойност отиват в други и в други страни. България е източник на суровина, от която тази година, вероятно след приключването, ще се окаже, че не сме спечелили.

Новата Обща селскостопанска политика ще е още по-трудна, по-предизвикателна за изпълнение. Така че усвояването на парите ще е още по-трудно и вече забавено, защото 2014 г. и 2015 г. се очертава да са нулеви, посочи тя. И допълни: „Какво да се прави – същото, което сме правили досега, но по-добре и с по-бързи темпове. Трябва да се въвеждат нови сортове. През 2014 г. българските производителите залитнаха в употребата и прилагането на чужда селекция.  През тази влажна година от чуждите сортове, предвид по-малката им заболеваемост, се получиха по-добри резултати. Но, никой не обещава, че следващите години ще са същите. Затова трябва да внимаваме и да въвеждаме новите сортове  като минимализираме риска и се застраховаме с тези, които познаваме. Инвестициите са другото задължително нещо. Зърнопроизводството е добре структуриран отрасъл с възможности да поеме много инвестиции. Интензивното земеделие вече налага напояване. На много места, където имаше такава инфраструктура, тя се разграби. Сега предстои да се направи нова инфраструктура за напояване, за да бъдем конкурентни“.

Досега нашите фермери бяха мотивирани да уедряват земеделските стопанства, да произвеждат интензивно и за това бяхме подпомагани. Сега Европейският съюз насочва погледа си към други аспекти на земеделието и към по-дребните производители. Трябва да съдействаме, да настояваме да се направи добра нормативна уредба, която да е адаптирана и към по-едрите стопанства като структура на производство, каза още Йорданова.

Според нея, напролет всички ще претърпят огромни икономически загуби, освен, ако не отидат всички да си купят семена от Румъния. Защото румънците успяха да защитят интереса си и имат за още две години разрешение за ползване на обеззаразители, а ние като браншови организации и държавата ни това го „проспахме“. Иначе трябва да се молим на агрохимическата индустрия бързо да регистрира разрешени препарати, за да спасим пролетната кампания.

Тази година имаше много растителни отпадъци, а в България няма традиции за преработването им. Сламата остава на полето, шумата от царевицата също. Заравяме стотици хиляди лева в земята, като не съумяваме да използваме растителните отпадъци, защото на този етап нямаме интерес да инвестираме в това. Но, пренасищаме почвата с патогени и вредители. Затова, може би, трябва да се мисли за изключения за разрешение за опалване на стърнища. Тази година някои площи беше невъзможно да бъдат обработени и останаха незасети поради тази причина.

Йорданова алармира и за феномена водно огледало, тъй като на много места подпочвената влага се слива с повърхностната и няма накъде да отива водата. Рискът за пропаднали площи вече съществува в цялата страна.

Според Маринела Йорлданова, най-добрата земеделска практика са семействата фермери. Тези, в които децата са били изпратени да учат в чужбина и са се върнали да работят в стопаствата, създадени от родителите им. Ние сме единственият сектор, който не генерира висококвалифицирана миграция, заяви Йорданова.

В рамките на форума се проведе и дискусионен панел „Финансиране на бизнеса в региона“ с участие на експерти от АЗПБ. Бе представен и новият програмен период 2014-2020 г. от експерти на Министерството на земеделието и ДФ „Земеделие“. НДТ