Работниците от двете източноевропейски страни системно работели по над 12 часа на ден, освен това са неосигурени, експлоатирани и заплашвани. В голяма част от случаите битовите условия също са нетърпими. Често се случвало работниците да изкарат една 8-часова смяна, след което да си починат няколко часа и да се върнат, за да изкарат още една вечерна 8-часова смяна. Абсолютният рекорд обаче принадлежи на работник, който изкарал на смяна 23 часа и 55 минути. Заплащането за този наистина робски труд било нищожно – между 3 и 8 евро на час. Не се спазвани никакви задължителни тарифни ставки. Самите договори и сложната верига от посредници, които печелят на техен гръб, са непрозрачни и твърде съмнителни в законово отношение, констатират още авторите на доклада.

След труд до пълно изтощение много от работниците просто не можели да се изправят на краката си. Често пъти обаче се случвало и обратното – да няма работа за тях, тъй че били принуждавани да си останат по стаите. Дори леглата им понякога били разчетени на смени – в едно легло се редували да спят по двама души. Понякога работодателите не им разрешавали да се отклонят от работа, за да посетят лекаря след нараняване на работното място. Практикуващите лекари пък отказвали да приемат българите и румънците, защото техните здравни осигуровки, обикновено направени в собствените им страни, не покриват разходите за медицински услуги в Германия. Независимо от всичко това почти никой не се оплаквал, констатира докладът. Работниците от Източна Европа се страхували да не изгубят работата си, а посредници заплашвали тях и техните семейства.  http://www.trud.bg